Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4204 от 23.09.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 910/2026
Вид
Решение № 4204
Подписан
23.09.2026
В сила
23.09.2026
Състав
Силвия Алексиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал.1 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 165 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 142, ал.1 т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 30, ал. 1, т. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 31, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 37, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 4204

Хасково, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20267260700910 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството е образувано по жалба на Т. Х. В. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]от 15.07.2026 г. издадена от *** към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР – [област] (С. А. С.), с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“з“, подб. „гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради липса на субективен елемент, а именно собственика не бил уведомен за прекратената регистрация, както и отпаднало основание за налагането на мярката, тъй като бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ЗППАМ се оказвала незаконосъобразна и нецелесъобразна, като не на последно място бил нарушен принципът на съразмерност, тъй като липсата на СУМПС засягало нуждите на жалбоподателя изключително тежко и надхвърляло необходимото за постигане на целта на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на процесната ЗППАМ, в писмени бележки доразвива доводите в жалбата и акцентира, че не е доказано материално правно основание за служебно прекратяване на регистрацията, тъй като не било изпълнено уведомяването по чл. 18б, ал. 2 от Наредба І-45, а и целта на закона била изпълнена, тъй като веднага след установяване на нарушението била сключена застраховка Гражданска отговорност и ЗППАМ не съответства на целта на закона. Иска се отмяна на наложената незаконосъобразна ЗППАМ и се прави искане за разноски.

Ответникът по жалбата – старши полицай към РУ [община], при ОД на МВР [област] (С. С.), не взима становище по жалбата, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2026 г. около 11:52 часа на път Автомагистрала [община], км. 93+800 в посока АМ Тракия, се движил лек автомобил „*** “ с рег. № [рег. номер], управляван от собственика му Т. Х. В.. По същото време на същото място служебните си задължения по контрол на движението изпълнявали отв. С. С. и К. Г. – служители на ОД на МВР [област]. Жалбоподателят бил спрян от служителите на МВР за проверка и му бил съставен АУАН серия GA № 4642965/15.07.2026 г., за това че при извършената полицейска проверка се установило че МПС било с прекратена регистрация от 03.02.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и съответно не е регистрирано по надлежния ред, с което водачът бил извършил нарушение по чл. 140, ал.1 пр. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен на адресата си, който не направил възражения.

На същата дата – 15.07.2026 г., спрямо жалбоподателя е издадена и оспорената в настоящото производство ЗППАМ № [Наименование]/15.07.2026 г., издадена от С. С. на длъжност младши автоконтрольор към група „КПДГПАМ“ [област] при ОДМВР – [област], с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 м.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № [Наименование]/15.07.2026 г., същата е връчена на Т. В. на 15.07.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на същата дата чрез ОД на МВР [област].

В хода на съдебното производство бяха ангажирани писмени доказателства, че са издадени 23 броя разрешителни за движение на извънгабаритни товари, като придружаващо лице е именно жалбоподателят, както и че на 15.07.2026 г. в 13.48 часа е била сключена застраховка гражданска отговорност за процесния автомобил.

От представената справка за регистрация на МПС е видно, че на 15.07.2026 г. в 11:46 ч. регистрацията на МПС „*** “ с рег. № [рег. номер], собственост на Т. Х. В. е служебно подновена.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява и от събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР - [област] е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, а от представеното заверено копие на негова Заповед № 272з-877/26.01.2026 г. се установява, че той в т. 8 оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т.1 ЗДвП и държавните служители в групи „Контрол на движението“ при РУ при ОД на МВР [област] – полицейски органи по чл. 142, ал.1 т.1 от ЗМВР. Видно от Заповед № 272з-3083/29.07.2024г. на ВПД Директор на ОД на МВР [област] С. С. – младши автоконтрольор е назначен именно в група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали [област]“. Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ, тъй като същата е издадена от компетентен орган.

Съдът намира че при издаването на ЗППАМ не са били налице материално правните предпоставки за издаването й. Видно от описаните факти се твърди от административния орган, че Т. В. се е движил по автомагистрала Тракия с личния си автомобил, който бил с прекратена регистрация, като не е описана датата на настъпването на тези факти, но това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като самата оспорена заповед препраща в мотивите си към, издадения АУАН № 4642965/15.07.2026 г. , което представлява допустим способ за мотивиране на административния акт. Във връчения на нарушителя процесен АУАН е записано, че управлението е установено на 15.07.2026 г. около 11.52 ч., т.е. към този момент нарушението е било регистрирано, след това е бил издаден АУАН и след неговото издаване, административния орган е пристъпил към издаване на процесната ЗППАМ. Това е логически изводимо от факта, че в ЗППАМ е цитиран номерът на вече съществуващия АУАН.

Регистрацията на процесното МПС, обаче е била възстановена на 15.07.2026 г., в 11:48 – видно от представената в преписката справка. Това идва да покаже, че към момента на издаване на ЗППАМ вече не са били налице фактическите основания за издаването й, тъй като автомобилът не е бил с прекратена регистрация. Липсвала е и цел на мярката, а именно да възпре нарушителя да извършва нарушението, тъй като регистрацията на автомобила е била възстановена преди издаването й.

При това положение отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, се явява напълно безпредметно, доколкото целите на приложените ПАМ са били вече постигнати. Нещо повече налагането на ПАМ, за нарушение, чийто фактически основания са отстранени преди налагането й нарушава принципа за съразмерност установен в чл.6, ал.2 от АПК и целта на закона, тъй като би придобило санкционен характер и би представлявало предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатирано нарушение на чл. 140, ал.1 вр. с чл. 175, ал.3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би трябвало да има. Съдът намира, че когато към момента на издаване на акта има обстоятелства, от които следва, че защитимата от закона цел е вече постигната, налагането на административната принуда не може да се разглежда изолирано от конкретната фактическа ситуация и не може да се ползва с презумпция за автоматична съразмерност.

При липса на прекратена регистрация, мярката "временно отнемане на СУМПС" не е насочена към преустановяване или предотвратяване на нарушение, а води до ограничаване на правата на жалбоподателя, без да е налице реална необходимост от това.

По тези съображения съдът счита, че жалбата на Т. Х. В. е основателна, респ. оспорената от него заповед е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателят е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК на същия се дължат такива в общ размер на 516,11 евро, от които 5,11 евро за внесена държавна такса и 511 евро за платено възнаграждение на един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 23.07.2026 г. Възражението за прекомерност на последното е неоснователно, доколкото на първо място то не съдържа никакви конкретни доводи в тази насока, т. е. не е мотивирано, каквото е изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК в актуалната му редакция, приложим по силата на чл. 144 АПК, а освен това размерът му е справедлив и обоснован, тъй като е съобразен, както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него, а и почти не надвишава определения с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимален размер за съответното адвокатско възнаграждение, която макар да няма задължителен характер с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, би могла да се разглежда като някакъв необвързващ ориентир.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № [Наименование]от 15.07.2026 г. издадена от *** към група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ при ОДМВР – [област] (С. А. С.), с която на Т. Х. В., на основание чл. 171, т. 1, б.“з“, подб. „гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка: „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област] да заплати на Т. Х. В., [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 516,11 евро, представляваща направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�