Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 25.06.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 191/2024
Вид
Решение № 228
Подписан
25.06.2024
В сила
14.01.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. С.

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500191 по описа за 2024 година

С Решение № 167/17.07.2023г., постановено по гр.д. № 123 7/2021г. на Елинпелинския районен съд, са отхвърлени предявените от П. В. Н., с ЕГН ********** и Н. И. Т., с ЕГН **********, искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД, за осъждане на ответника „Л.Б. ЕООД енд Ко“ КД, с ЕИК ****, да заплати на всеки един от ищците обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 20 000 лева за това, че на 04.03.2021г. служители на магазин „Л.“ в гр. С.З., чрез действията си и бездействията си са причинили на П. Н. и Н. Т. неимуществени вреди отклонения и при двамата ищци, изменения в емоционалното състояние, свързани с тревожност и стрес елементи, които могат да бъдат актуални неопределен период от време, която увреда продължила и след 15.04.2021 г.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е о бразувано по въззивна жалба на П. В. Н. и Н. И. Т. срещу горното решение. Жалбоподателите считат същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, както и недопустимо в частите му, в които съдът се е произнесъл по несъществуващ правен спор. Изтъкват, че ЕПРС неправилно бил приел, че предявените искове били за „...неимуществени вреди - психически вреди - отклонения и при двамата ищци ...“. Считат, че това е интерпретация на съда на заявените с иска вреди и твърдения, въпреки че нито в исковата молба, нито на по- късен етап ищците са твърдели, че се касае за настъпили психически отклонения от увредата.

Намират, че по този начин районният съд се бил произнесъл по несъществуващ иск. Навеждат довод, че в диспозитива на обжалваното решение ищцата е посочена с бащино име, различно от действителното й 1 такова. По същество не споделят извършеното от ЕПРС кредитиране на показанията на свидетелите – служители на ответника – поради служебната им зависимост от него и заинтересоваността им от изхода на делото.

Обобщават, че съдът не бил преценил правилно доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, нито ги е изследвал в цялост. Считат, че показанията на доведените от тях свидетели доказват психическото им състояние през релевантния период. Позовават се на заявеното от св. А., който е запознат с медицинските им проблеми, поради които не желаели да носят маски на закрито, както и на твърденията му, че били репресирани от служители на хранителната верига „Л.“, а на няколко срещи след това виждал състояние у ищците, което не било в рамките на нормалното, и свързва тази промяна на тяхното психично и емоционално състояние именно с процесния инцидент. Намират, че съдът е следвало да възприеме изложеното в писмената им защита тълкуване на показанията на св. И.а-Р., която е техен семеен лекар. Изтъкват, че според нея не било безопасно и за двамата да поставят маски при състоянието, в което били дошли на амбулаторен преглед, за което е издала амбулаторните листове с дата 31.03.2021 г. Подчертават показанията й, че била чувала от ищците, че и двамата получавали обриви около устата с изтичане на бистра течност от носа и сълзотечение, след което настъпвала промяна в дишането им. Оспорват заключението по СМЕ, вкл. твърдейки, че вещото лице е изразило становище по въпроси, неотносими към правния спор. Считат, че съдът е следвало да насочи усилията си не към обсъждане и събиране на доказателства за здравословното им състояние и опровергаване на мнението на личния им лекар, а към противоправното поведение на служителите на ответника и последиците от това поведение. Черпят аргументи от заключението по съдебно- психологичната експертиза. Критикуват подхода на ЕПРС, който, без да е сезиран с искане за установяване на тяхното здравословно състояние, бил обосновал решението си с това, че към 04.03.2021г. те не са разполагали с каквито и да е медицински документи, с които да се обосноват пред охраната на магазина, управителя на магазина и касиера, че са налице медицински критерии, поради които не трябва да поставят предпазна маска на лицето си в условията на пандемия. Молят съда да отмени обжалваното решение.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемото дружество, което оспорва въззивната жалба. Оспорва наведените в нея доводи за недопустимост на обжалваното решение и счита, че не става ясно, в какъв контекст е наведени те. По отношение на твърденията за бащиното име на ищцата, въззиваемият изтъква, че причина за погрешното му посочване е съдържанието на исковата молба, подадена от нейния процесуален представител. Анализира свидетелските показания и оспорва наведените във връзка с тях доводи на жалбоподателите. Изтъква, че няма законова забрана, служители на дружеството да бъдат призовани като свидетели по дела, по които работодателят им е страна, както в настоящия случай. Оспорва възраженията срещу заключението по СМЕ, като сочи, че вещото лице е било безпристрастно и няма отношения нито с ищците, нито с ответника. Изразява становище, че препоръката от личния лекар на жалбоподателите от 30.03.2021г. е без правна стойност, тъй като не е официален документ, отразява личното мнение на медицинското лице и няма задължителен характер, като освен това се обосновава с тежко протичане на алергични реакции на горни и долни дихателни пътища, каквито не са били налице у 2 жалбоподателя Т.. Оспорва показанията на доведените от ищците свидетели.

Намира, че не следва да се кредитира заключението по СПЕ. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите се явяват лично и се представляват от адв. М., която поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Счита, че ЕПРС се е произнесъл по несъществуващ иск за заболяванията на ищците, а исковете са с друго правно основание. Оспорва заключението по съдебно- медицинската експертиза. Заявява, че бащиното име на доверителката й е „В.“. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Депозира писмени бележки, в които резюмира част от изложените във въззивната жалба доводи, като акцентира върху несъгласието си със заключението по СМЕ.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемото дружество се представлява от мл. адв. Киликчийска, която представя списък за разноските по чл. 80 от ГПК. Тъй като същият не е бил приет в открито съдебно заседание, но впоследствие е депозиран с молба вх. № 5101/23.05.2024г., съдът е постановил Разпореждане № 622/29.05.2024г. за изпращане на преписи от молбата и от списъка за становище от жалбоподателите в едноседмичен срок, който към настоящия момент не е изтекъл.

Въз основа на доказателствата, събрани пред Елинпелинския районен съд, е установена фактическа обстановка, която е описана пълно и точно в обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

В хода на въззивното производство не са събирани доказателства, а доказателствените искания на жалбоподателите са били оставени без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

Обжалваното в настоящото производство решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените субективно съединени такива.

Неоснователно жалбоподателите поддържат, че решението е недопустимо поради това, че районният съд се бил произнесъл по непредявен 3 иск и разгледал несъществуващ правен спор. Изтъкнатата от тях формулировка в диспозитива на обжалваното решение, с която обосновават тези свои твърдения, действително е обобщена интерпретация от страна на съда на релевираните от тях неимуществени вреди, но използването й не означава, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Според настоящия съдебен състав, доколкото в случая има някакво несъответствие, то е не между предявени и разгледани искове, а между начина на изразяване на ищците и на първоинстанционния съд, без обаче това да променя предмета на делото. Още повече, че, видно от изложените мотиви, ЕПРС е обсъдил точно предявените искове и заявените от ищците обстоятелства във връзка с тях.

Затова употребата на различни изразни средства, преразказът на изявленията на страните, както и резюмирането и обобщаването на оплакванията им, не водят до промяна на предмета на делото, нито обуславят недопустимост на постановеното по него решение.

Също неоснователни са и претенциите за недопустимост, които жалбоподателите извеждат от факта, че в диспозитива на обжалваното решение ищцата е посочена с бащино име, различно от действителното й такова. На първо място, причина за този дефект на решението е непрецизността на самата искова молба, тъй като в заглавната й част ищцата се е легитимирала именно с неправилното бащино име „Васова“ вместо „В.“.

На второ място, така допуснатата неточност би следвало да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, но тя не обуславя недопустимост на обжалвания съдебен акт, а подлежи на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК.

ІІІ. По същество

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът отбелязва следното:

Предявени са два субективно съединени иска с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Предпоставка за уважаването им е установяване на обстоятелството, че делинквентът е лице, на което ответникът е възложил работа, както и установяване на петте елемента на общия деликт по чл. 45 от ЗЗД, преценявани по отношение на самия изпълнител на работата, а именно – деянието му, неговия виновен и противоправен характер, както и вредата, намираща се в причинна връзка с деянието, т.е. закономерно произтичаща от последното (арг. от т. 6 от ППВС № 7 от 1959г.).

Така, в тежест на ищците по настоящото дело е било да докажат наличието на релевираното от тях вредоносно събитие (т.е. противоправно поведение на служител/и на ответника), претърпените от тях неимуществени вреди, както и причинната връзка между това поведение и вредите. Не подлежи на доказване вината на прекия/те извършител/и, доколкото наличието на такава се предполага до доказване на противното (арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 04.03.2021г. в магазин „Л.“ в гр. С.З. е възникнал конфликт между служители на ответника и ищците по повод отказа на последните да използват предпазни маски за лице.

4

Не се установява, обаче, поведението на служителите на ответника в този конфликт да е имало противоправен характер, поради следните съображения.

Съгласно правната теория (Марков. М., „Облигационно право.

Помагало.“, изд. „Сиби“, 2018г., стр. 417), по въпроса за противоправността има две становища. Първото от тях я свързва с противоречие на обективното право, напр. противоречие на императивна правна норма, на добрите нрави или на общата забрана по чл. 45 от ЗЗД, като последното виждане е найразпространено. Второто становище счита за противоправно всяко поведение, което засяга чуждо субективно право, благо или интерес.