Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1185 от 26.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 25806/2022
Вид
Решение № 1185
Подписан
26.01.2023
Състав
КОНСТАНТИН АЛЕКСАНДРОВ КУНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 10, пар. 2, буква "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 22, пар. 4 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Член 3, буква л) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • член 8 · Закон за потребителския кредит
  • §1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110125806 по описа за 2022 година като разгледа докладваното гр.д. № 11463 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Д. А. А., ЕГН ********** по кумулативно съединени установителни и осъдителни искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи следните суми: сумата от 958,88 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 40001374297 от 18.09.2020 г., сумата от 299,61 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 25.11.2020 г. до 03.12.2021 г., сумата от 215,99 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2020 г. до 03.12.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са част от предмета на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 10297/2022 г. по описа на СРС, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 282,72 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и сумата от 453,33 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекс“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № 40001374297 на 18.09.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума в заем за текущи нужди в размер на 1000 лв., която сума била преведена чрез „Изипей“ на 18.09.2020г. срещу задължението на ответника да върне сумата на 18 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 118,63 лв., дължими до 25-то число на месеца.

Договорено било заемополучателят да дължи и годишна лихва в размер на 41,00% и годишен процент на разходите в размер на 48,39%. Ищецът поддържа, че при кандидатстване за кредита ответникът е избрал да закупи две допълнителни услуги - Фаст“ и „Флекси“. Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си за заплащане на уговорените погасителни вноски, като е заплатил частично само една, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът бил уведомен на 03.12.2021 г. Претендира разноски.

1

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер. Оспорва да е налице валидно облигационно отношение между страните, както и ищецът да му е предоставил сумата в размер на 1000лв. Твърди, че подписът му е поставен върху договора посредством техническо средство. Поддържа, че не дължи претендираните такси за допълнителни услуги, тъй като същите представляват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а също така са нищожни поради противоречието им с добрите нрави. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр. дело №10297/2022г. по описа на СРС, 53 с-в, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 958,88лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 40001374297 от 18.09.2020г., сумата от 299,61лв., представляваща договорно възнаграждение за периода от 25.11.2020г. до 03.12.2021г., сумата от 215,99лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2020г. до 03.12.2021г. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение от 25.02.2022г., която е била връчена на ответницата Д. А. А. на 05.04.2022г. В законоустановения срок същата е подала в възражение срещу нея, поради което съдът е дал указания „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД да предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

От представените и приети като писмени доказателства, а именно копия на Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40001374297, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Договор за потребителски кредит № 40001374297.18.09.2020г., Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 40001374297/18.09.2020г., Уведомително Писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит, ведно с обратна разписка за получаване на уведомлението от страна на ответника на 20.01.2022г., Извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит, Извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит, Преводно нареждане към „Изипей“ АД се установява, че между страните по настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит. С подписването на договора ответникът се е задължил да върне предоставения му кредит със съответното оскъпяване при годишен процент на разходите от 48.39 % и годишен лихвен процент от 41%. При подписването на договора, ответницата закупила пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекс“, за които е договорено заплащането на възнаграждение в размер на 300лв. за услугата „Фаст“ и 480лв. за услугата „Флекс“, за които плащането е разсрочено на 18 вноски по 43.34лв. От гореизложеното е видно, че общото задължение по кредита възлиза на 2135.33лв, което следва да бъде погасено на 18 месечни вноски по 118.63лв. всяка, като срокът за погасяване е 25-число на месеца. Съгласно подписната от ответницата декларация, която е част от договора за кредит, ответницата е запозната с Общите условия към договора и те са неразделна част от същия. Отделно от това страната е подписала и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които пакети предоставят на длъжника Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит (услугата „Фаст“), Отлагане на определен брой погасителни вноски, Намаляване на определен брой погасителни вноски, Смяна на падежната дата на вноските (услугата „Флекс“). Подписан е и погасителен план.

Ответницата е извършила плащане по гореописания договор на 12.11.2020г. в размер на 119.63лв., видно от извлечението по сметка към договора за потребителски кредит. В периода 12.11.2020г. – 06.12.2021г. ответницата не е извършила плащане по процесния договор, поради което ищецът е обявил вземането за предсрочно изискуемо с Уведомително писмо от 06.12.2021г. По делото е представено доказателство за уведомяването на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. /л.20/

2

Процесният договор съдържа всички изискуеми реквизити на договор за кредит. В самия договор, а не в общите условия към него са посочени както размера на годишния лихвен процент, така и на годишния размер на разходите. В подписания от страните погасителен план са диференцирани за всеки месец размера на погасителната вноска, както и какъв размер от главницата и какъв размер от лихвата се погасява. На няколко места както в общите условия, така и в договора за кредит е записано, че закупуването на пакет допълнителни услуги не е условие за подписване на договора за кредит. С всички тези условия кредитополучателят се е съгласил, подписвайки съответните документи. Няма клаузи от договора или от общите условия, които да дават възможност на ищеца да променя едностранно условията по договора, което би обосновало неравнопоставеност на страните.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит "Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България." Размерът на законната лихва се изчислява като към основния лихвен процент се прибавят 10 пункта, което означава, че по процесния договор годишният процент на разходите не надвишава максимално определения петкратен размер.

По изложените съображения съдът намира, че клаузите на процесния договор за кредит са действителни и са породили желаните от страните правни последици.

При така установената фактическа обстановка съдът приема за установено, че между страните съществува облигационно отношение по сключения договор за потребителски кредит.

По делото се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни последици, и по - конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума. От представените и приети по делото доказателства и по-конкретно от Приложеното платежно нареждане от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД от дата 18.09.2020г. на името на Д. А. А. е преведена сума в размер на 1000лв. по „Изипей“ АД като за основание на превода е посочен номера на процесния договор. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав следва да приеме, че от страна на кредитодателят е извършено задължението му за предоставяне на паричната сума на разположение на ответницата.

По отношение на твърдението на ответницата, че подписът ѝ е поставен върху договора посредством техническо средство. По своята същност договорът, сключен между страните в настоящия процес представлява частен документ. Формалната доказателствена сила при частните документи задължава съда да счита лицето, подписало документа, за автор на направеното изявление. Това положение произтича от разпоредбата на чл. 180 ГПК, която въвежда оборима презумпция, че до доказване на противното подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа. Следователно подписаният частен документ представлява пълно доказателствено средство за авторство на материализираното изявление и съдът е обвързан в извода си относно факта на авторството, докато то не бъде оспорено успешно в хода на процеса. В този смисъл е и практиката на съдилищата, обективирана в Решение № 84 от 23.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 681/2008 г., II т. о., ТК – „частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този случай законът ограничава свободата на съда за преценка на доказателствата и го задължава да приеме за доказани определени факти при наличност на определени доказателства. Предварителният договор като частен документ доказва единствено, че изявленията направени в него са направени от лицата, които са го подписали, и в това се състои формалната доказателствена сила на документа.“ В настоящия процес липсва доказване от страна на ответницата, че подписът на процесния договор не е автентичен, с оглед на което настоящият съдебен състав следва да приеме, че подписаното лице е действителният автор на съдържанието на документа.

Ответницата е релевирала възражение за изтекла погасителна давност. В процесния договор е уговорено между страните, че ответницата следва да върне сумата на 18-месечни 3 анюитетни вноски. С оглед характера на договора за потребителски кредит, месечните вноски от страна на потребителя не се характеризират като периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС относно съдържанието на понятието „периодични плащания“, същите макар да са породени от един и същ факт, са относително самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката – кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането ѝ е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части. С оглед на гореизложеното приложима по отношение на задължението за главницата по банков кредит е общата 5годишна давност по чл. 110 ЗЗД.