Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2923 от 17.11.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1359/2023
Вид
Определение № 2923
Подписан
17.11.2023
В сила
17.11.2023
Състав
Мира Мирчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2923 гр. П., 17.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220101359 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Т. К. И. от с. М.К., общ. П., срещу "Еос Матрикс" ЕООД - София за прогласяване на нищожността на клаузи 3 (общ размер на кредита), 6 (месечна погасителна вноска), 7 (обща стойност на плащанията), 8 (годишен процент на разходите) и 9 (погасителен план) поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 143 и 146 от Закона за защита на потребителите,, както и за прогласяване на недействителността на самия договор на основание чл. 22 от ЗПК.

В исковата молба се сочи, че на 05.11.2010 г. между ищцата и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-01528680.

Вземането по този договор е предмет на изпълнителен лист от 19.09.2013 г., издаден по гр. дело 2759/2013 г. на Районен съд - П.: 4116,23 лв. главница, 1991,33 лв. надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите по обслужване на заема, 667,81 лв. мораторна лихва за периода 04.11.2011 г. - 02.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2012 г., и разноски в размер 235,51 лв. С договор за продажба и прехвърляне на вземане от 11.11.2021 г. правоприемникът на заемозателя "БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.", клон България прехвърлил на "Еос Матрикс" ЕООД вземането си към ищцата по договора за кредит. Цесионерът е образувал изпълнително производство и е поискал от съдебния изпълнител запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение, получавано от ищцата.

Ищцата счита, че от самото начало на договорните отношения с ответното дружество се създава в най-пълна степен неравновесие в правата и задълженията им. Кредитът съдържа уговорки за необосновано високи лихви и надбавки, формирани по неясен начин, които в различни периоди са с различна цифрова стойност. Това придава на тези уговорки качеството на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.

143, ал. 1 от ЗЗП, към която изрично препраща чл. 24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за 1 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно: всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако не са уговорени индивидуално, каквито процесните не са - излагат се съображения за неиндивидуалното уговаряне, като се добавя, че идентично разрешение е дадено в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в българското законодателство със ЗЗП (§ 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП). Сочи се, че за неравноправните клаузи съдът следи служебно. Налице е според ищцовата страна явна нееквивалентност между престациите по договора - при размер на кредита от 4768 лв. и недоказаност на значителни разходи или риск за кредитора дължимата сума по договора е в размер 7714,76 лв., както и на неясно определената неустойка в размер 1991,33 лв, която липсва в договора за кредит "като сума и плащане", но е налице в изпълнителния титул, където фигурира като надбавка, представляваща печалба на кредитора и покриваща разходите му по подготовка и обслужване на заема. Вън от това, Т. И. получава по сметката си не 4000 лв., колкото са споменати в договора, а 3800 лв., което прави и лихвения процент и годишния процент на разходите по-високи от посочените в договора. Налице е трайна практика на ВКС, която приема за добросъвестен и съответен на добрите нрави предел на волята на страните трикратния размер на законната лихва.

Клаузите за ГПР и годишен лихвен процент освен това са неравноправни по смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на договора и на това основание. Те водят до драстично неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя, а сумата, която следва да се върне, надвишава два пъти получената сума от 3800 лв. Нищожността на тези клаузи като неравноправни влече недействителност на целия договор, доколкото той не би бил сключен без тях. Налице е нарушение на чл. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9а, т. 10, т. 11 и т. 15 от ЗПК, което обуславя недействителност. В договора и погасителния план липсва информация за задължението като главница, лихва и допълнителни такси, респективно липсва информация каква част от кое задължение се погасява. Погасителният план съдържа само размер на погасителната вноска и датата на плащане, но без разпределение по видове задължение във вноската. Не на последно място, неравноправна съобразно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, съответно нищожна, е клаузата за обезщетение/неустойка в размер 1991,33 лв., за която е неясно какъв характер има и поради какви причини е в този размер, дали е включена в погасителните вноски, или всъщност представлява скрито оскъпяване на кредита, като по този начин влиза отново в противоречие с принципите на справедливост в гражданските и търговските отношения и с добрите нрави, противоречието с които също я прави недействителна. Според постоянната съдебна практика методът на изчисляване на кредита трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура (формула) за определяне на възнаградителната лихва и неустойките, в която да е ясен видът, количествените изражения и относителната тежест на всеки отделен компонент. когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина на формирането на методологията на кредитора, последният не може да се счита за добросъвестен по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

2

Представят се писмени доказателства и при възражение срещу иска от ответника се иска съдебно-счетоводна експертиза, която да установи усвоения размер на кредита, отнасянето на плащанията по видове задължения и вноски, какво се включва в размера на всяка погасителна вноска и т.н.

Ответникът с отговора оспорва иска. На първо място го счита за недопустим поради настъпила преклузия на възможността да се повдигат възраженията срещу договора - те е трябвало да се направят още с възражението срещу заповедта за изпълнение. Действително липсва законов текст, който да указва, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичане на рока за възражение и на сроковете по чл. 424 от ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Извън уредените в заповедното производство способи за защита длъжникът няма право на друг иск за защита. Поради това се иска прекратяване на производството, като ако съдът не го прекрати, ответникът иска да се разгледа делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че допустимостта на възраженията за нищожност на договора след изтичането на срока за възражение по заповедното производство е по-скоро въпрос по същество - по основателността на иска, а не по неговата допустимост.

Ищцата носи тежестта да установи съдържанието на оспорваните от нея клаузи.

Не се оспорват от ответника самите твърдения на ищцата за съдържанието на договора и получената в заем нетна сума, договорът е представен от нея, поради което не е нужно да се изслушва съдебно-счетоводна експертиза.

На основание чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Приема представените от ищцата писмени доказателства.

Оставя без уважение искането за съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставени от ищцата въпроси.

Насрочва съдебно заседание на 15.12.2023 г. от 14,45 ч.

Да се изпрати на страните препис от определението, а на ищцата - и от отговора.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3