Решение № 8635 от 13.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9973/2024
- Вид
- Решение № 8635
- Подписан
- 13.05.2025
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Други актове по делото
- Разпореждане № 29605 от 23.02.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 48532 от 01.04.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 60378 от 23.04.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 96706 от 08.07.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 106278 от 26.07.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Определение № 40675 от 08.10.2024 · Виктория Марианова Станиславова
- Разпореждане № 106412 от 07.07.2025 · Виктория Марианова Станиславова
- Определение № 43507 от 20.10.2025 · Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 8635 гр. С., 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110109973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на „............. ЕАД, ЕИК ...................... със седалище и адрес на управление: гр. С............, срещу В. И. З., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си представител и негова майка П. Н. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С................ офис – партер, с която са предявени за разглеждане обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот с аб. № 107 636: 1./ 2 597,32 лева – главница, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С............., с абонатен № ............... 2./ 23,28 лева – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга за дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2024 г., окончателното плащане, 3./ 735,13 лева – мораторна лихва върху първата главница за периода 15.09.2021 г. – 13.02.2024 г., и 4./ 7,18 лева – мораторна лихва върху втората главница за периода 01.08.2021 г. –13.02.2024 г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът, като наследник на И. З. З. и З. Д. З., е собственик на процесния жилищен имот и като такъв има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързан от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, 1 извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с изразено становище за неоснователност на исковете. Навежда възражение за извършени преди съдебния процес плащания в погашение на част от претендираните суми. Релевира възражение за давност за вземанията, претендирани за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. Оспорва дължимостта на претендираните мораторни лихви, като поддържа, че ответникът не е бил поставен в забава за плащането на главните вземания.
С Определение № 40675/08.10.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, ................ АД като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество. Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 181, том X, дело № 2020/1993 г. на нотариус при втори Софийски районен съд /л. 10/, с който З. Д. З. и И. З. З. са признати за собственици на следния недвижим имот: апартамент ........... находящ се в гр.
С.................., при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от тях.
Съгласно Удостоверение изх. № 68-00-1225/08.12.2023 г., издадено от ГИС С. /л. 13/, между стар адрес: гр. С............., и настоящ адрес: гр. С................, съществува идентичност.
При горните доказателства съдът приема, че Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство № 181, том X, дело № 2020/1993 г. на нотариус при втори Софийски районен съд, удостоверява придобито право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1 с административен адрес: гр.
С.......... – обстоятелство, по което не се спори по делото.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УГ01-2605/14.03.2024 г., издадено от Столична община – район ...............“ /л. 40/, И. З. З. е починал на 11.05.2016 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон своя син и ответник в настоящото производство В. И. З..
Видно от Удостоверение за наследници изх. № РКС24-УГ01-2605/14.03.2024 г., издадено от Столична община – район ...............“ /л. 41/, З. Д. З. е починал на 25.04.2019 г. и е оставил за свой единствен наследник по закон своя внук и ответник в настоящото производство В. И. З..
При събраните писмени доказателства съдът приема, че по силата на наследственото правоприемство от своя баща И. З. З. и от своя дядо З. Д. З. ответникът В. И. З. е станал изключителен собственик на процесния апартамент № 1 – към момент, предхождащ исковия период, начинаещ от м. 05.2020 г.
По делото е представен и приет протокол от проведено на 26.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С.............., според който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ...............“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение – за апартамент № 1 е посочен З. Д. З., 2 срещу чието име е положен саморъчен подпис, неоспорен в процеса.
На 17.09.2002 г. е сключен договор между ...............“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. С., ж. к. „Л.“, ....... вх. А и Б, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от ........... С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-68/03.06.2020 г., сключен между „............. ЕАД – възложител и ................ АД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото са представени и приети Обща фактура № ............. г. и Обща фактура № ............
По делото е представено извлечение от счетоводството на ищцовото дружество за абонат ............
С молба от 12.11.2024 г. третото лице – помагач е представило 2 броя изравнителни сметки за процесния имот – за периодите м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., 2 броя талони за реален отчет, носещи подпис на законния представител на ответника, неоспорен в настоящия процес, както и сертификат за изправност на уредите за дялово разпределене.
С проекта на доклад, обективиран в Определение № 40675/08.10.2024 г., обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 13.11.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна енергия в процесния имот на претендираната с исковата молба стойност.
В срока по чл. 131 ГПК са представени и приети разписки, удостоверяващи извършени на каса на „Easy pay“ плащания в полза на „............. ЕАД в погашение на задължения на З. Д. З. за апартамент ........... находящ се в гр. С.. к. „Л.“, бл. 11, вх. 1.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните експертното заключение на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Според констатациите на вещото лице общият размер на неплатените суми за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. възлиза на 2 620,60 лева, в т. ч. 23, 28 лева за услугата дялово разпределение, или за главница за доставена ТЕ – 2 597,32 лева. В табличен вид, в отговора на задача 3 от ССчЕ, вещото лице е посочило начислените за всеки месец от процесния период суми за ТЕ, и като краен извод е посочено, че за процесния период за апартамент № 1 е начислена сума в размер на 1 223,07 лева – за топла вода, и 2 402,50 лева – за отопление, т. е. общо 3 625,57 лева. Като е съобразил приложените с писмения отговор разписки за извършени плащания, експертът е заключил, че последните удостоверяват извършени плащания в общ размер на 2 230,52 лева, от които „............. ЕАД е приспаднала задълженията на ответника по годишното изравняване от м.08.2021 г. на стойност 1 402,18 лева /за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г./, като непогасена за посочения периода се явява сума в общ размер на 127,02 лева. Остатъкът над 1 402,18 лева до пълния размер на извършените плащания възлиза на 828,34 лева. Излушано в съдебно заседание вещото лице уточнява, че остатъкът от 828,34 3 лева са отнесени за погасяване на задължения извън процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Разпечатката съдържа 36 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bac5184a-0c1f-4877-8e8b-953b6d7bb512