Решение № 199 от 09.06.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 62/2023
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 09.06.2023
- Състав
- Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова
Други актове по делото
- Протокол № 176 от 10.05.2023 · Ванухи Бедрос Аракелян, Дарина Стоянова Маркова, Анета Николова Братанова
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.2 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. Варна, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ванухи Б. Аракелян
Членове:
Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000062 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 107 от 16.11.2022г. по търг.дело № 8/22г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на П.
С. З. от с.Бързия, община Берковица обезщетения за вреди, вследствие претърпяно на 18.06.2021г. в гр.Добрич ПТП, виновно причинени от водача на лек автомобил марка „Шкода Октавия“ с рег.№ ХХ ХХ ХХ ХХ, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на основание чл.432 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва, за обезщетението за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания за разликата над 12 500лв. до присъдените 40 000лв. и присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 750.90лв.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и противоречие със събрани по делото доказателства.
Твърди, че нарушението на материалния закон се изразява в неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение за 1 неимуществени вреди, представляващи претърпени от ищцата болки и страдания, вследствие причинените и телесни увреждания в размер на 40 000лв. е завишено с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика.
Твърди че първоинстанционният съд неправилно е отчел приноса на пострадалата поради факта, че същата внезапно е навлязла на платното за движение и е поставила водача в невъзможност да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност.
Излага, че при определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени конкретните обстоятелства – в случая характер и степен на уврежданията, период на тяхното проявление, обективното здравословно състояние на ищцата към настоящия момент. Твърди че установените по делото травматични увреждания са: бималеоларно счупване на костите на лявата подбедрица, контузия на главата, сътресение на мозъка, оформяне на атонична рана в мястото на травмата и общият им оздравителен период е около 4-5 месеца, съобразно приетата по делото СМЕ.
Позовава се на изплатени от застрахователното дружество по извънсъдебен ред 12 500лв., за което представя платежно нареждане от 02.03.2022г.
Твърди че определеното обезщетение в размер на 40 000лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди.
Твърди че заплатената от него сума в размер на 12 500лв. съответства на обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, при редуциране на обезщетението с коефициент за принос.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 500лв. и искът за имуществени вреди в размер на 2 750.90лв. да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален размерът на обезщетението с отчитане на висок принос на пострадалата. Претендира направените разноски за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Прави възражение за заплатени чрез съдебен изпълнител на още 16 158лв. съобразно издаден изпълнителен лист.
Въззиваемата страна П. С. З. от с.Бързия, община Берковица, в 2 депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди обжалваното решение. Не оспорва извършените от застрахователя две плащания. Претендира направените пред въззивен съд разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от П. С. З. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 18.06.2021г., причинено виновно от Н Х И при управление на лек автомобил с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва и за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 2 750.90лв. Решението в частите му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 12 500лв. и е отхвърлен иска за разликата над 40 000лв. до претендираните 80 000лв. е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 500лв. до присъдените 40 000лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 2 750.90лв.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 18.06.2022г., механизмът на произшествието и вината на водача И за него. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътнотранспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от И вреди при управлението на товарния автомобил.
3
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалата З. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради това че внезапно е навлязла на платното за движение и е поставила водача в невъзможност да реагира своевременно на внезапно появилата се опасност.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Не е спорно по делото, че пострадалата З. е пешеходка, блъсната от лекия автомобил, управляван от И. Установено е с постигнатото по НОХД № 1462/21г. споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено от наказателния съд, имащо задължителна за гражданския съд сила, че виновният водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ е нарушил правилата за движение по чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.2, чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, последното задължаващо водача при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Изрично в споразумението е посочено, че деянието е извършено на пешеходна пътека. Тази характеристика на конкретния механизъм на ПТП, изрично установена в сключеното в наказателното производство споразумение, изключва отчитане на съпричиняване от страна на пешеходец, пресичащ на обозначена пешеходна пътека, съгласно нормата на чл.119 ал.5 от ЗДвП, която предвижда, че при пътнотранспортно произшествие с 4 пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие. Поради което и въззивният съд намира възражението за съпричиняване за недоказано.
По размера на обезщетението:
От приетото от първата инстанция заключение на съдебномедицинската експертиза, обективно и компетентно дадено, и кредитирано от въззивния съд изцяло, и от обясненията на експерта в съдебно заседание, въззивният съд приема за установено, че при пътно-транспортното произшествие З. е получила следните травми: бималеорално счупвне на костите на лявата подбедрица и контузия на главата - сътресение на мозъка.
Установено е счупване на двата израстъка на двете кости на лявата подбедрица в състава на глезенната става. Предприето е оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, при което е извършена репозиция на фрагментите и метална остефиксация с метална плака.
Посочено е от експерта, че в конкретния случай възстановителният период е продължил доста по-дълго от обичайното, като е продължил около 5 – 6 месеца. Причина за това е оформяне на атонична рана на мястото на травмата, наложило и извършване на нова операция през м.септември 2021г. за отстраняване на част от металните импланти, които са причинила формираната атонична рана. Установено е от експерта при прегледа, че пострадалата се движи свободно, без затруднение на движението на долен ляв крайник. Налице са два оперативни цикатрикса /ръбци/ в медиалната и латерална повърхност на лявата подбедрица.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Х И Б, живеещ на семейни начала с пострадалата и А И Б, негов брат, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че П. З. след инцидента е изпитвала силна болка, гипсирали са я, но след два дена болката се е усилила, кракът се е подул и е приета в болница за операция.
След операцията тя е била обездвижена, на легло, и е имала нужда от чужда помощ за всичко в ежедневието, за което са взели жена да помага.
5
Допълнително семейството се е затруднявало и от необходимостта да се гледа тяхното малко дете. Вместо подобрение след операцията раната не е зараствала, инфектирала се е и на З. е направена втора операция при която са извадени два винта. След втората операция още около 45 дена не е могла да стъпва на крака си, след което е започнала да се придвижва с помощта на патерици и е започнала физиотерапия. Свидетелите установяват и промяната в психиката на З. станала е нервна, раздразнителна, често се ядосва, изпитва страх да пресича улицата. Според свидетелите не е възстановена напълно и понякога изпитва болки в крака.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 40 0000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от З. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживяла в резултат на претърпяното на 18.06.2021г. пътно-транспортно произшествие. Към момента на ПТП ищцата е била на 20 години. За да определи този размер съдът изхожда от получената травма – счупване на двата израстъка на двете кости на лявата подбедрица в състава на глезенната става, както и контузия на главата и проведеното оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, настъпилото усложнение след операцията – оформяне на атонична рана на мястото на травмата, наложило нова операция за отстраняване на два метални винта. Възстановителният период е продължил доста по-дълго от обичайното, около 5 – 6 месеца. За този период З. е търпяла значителни болки и и е била необходима чужда помощ за дълъг период от време. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалата за всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми.
Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba9596c4-5af9-41e1-bc0f-f41cee35795d