Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 07.02.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 829/2023
Вид
Решение № 34
Подписан
07.02.2024
В сила
07.02.2024
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.205 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20А · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. ХАСКОВО, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500829 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №628/10.Х.2023 г. постановено по гражданско дело №1848/2022 г. Районен съд-Хасково признава за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.205 от ЗЗД, по отношение на Г. А. С., ЕГН **********, от ****, че дължи на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София,***, сумата от 3 460.92 лева, от които: 290.73 лева - незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди от 10.12.2019г. до 09.05.2020г., 2 618.64 лева - незаплатени задължения за лизингови вноски за периода от 10.12.2019г. до 02.11.2021г., 551.57 лева - договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, по Договор за мобилни услуги № **** от 03.06,2016г., Договор за мобилни услуги № **** от 04,03.2018г., Договор за лизинг от 04.03.2018г., Допълнително споразумение № **** от 25.04.2019г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 25.04.2019г,

Допълнително споразумение №**** 02.12.2019г. към договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 02.12.2019г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № *** от 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.03.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми е 1 издадена Заповед № 264 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.03.2022г. по Ч.гр.д. № 612/2022г. по описа на Районен съд Хасково С решението се осъжда Г. А. С., ЕГН **********, от ****, да заплати на „Йеттел България" ЕАД,ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр.София,****, сумата от 2 189.51 лева, от която 1 698.93 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 490.58 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 612/2022г. по описа на Районен съд - Хасково.

Обстоятелства по въззива

Недоволен от постановеното решение в частта относно присъдената с него неустойка в размер на 551.57 лева е останал Г. А. С., ЕГН **********, от ****,поради което го обжалва и иска неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

В процесните договори за мобилни услуги и допълнителни споразумения към тях имало идентични разпоредби,касаещи предсрочно прекратяване на договорите по вина или инициатива на потребителя,или при нарушение на задсълженията му,последният дължал за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок като минималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандратните месечни абонаменти.

По делото била представена покана за доброволно изпълнение,озаглавена като последна,без да били представени други предходни.В тази покана имало указания свързани с последиците от неплащането-че договорът щял да бъде прекратен и нямало да бъде възможно ползването на съответните мобилни номера,като щели да се претендират и неустойки.

Въззивникът посочва,че поканата имала предупредителен а не прекратитебен характер.Същата била издадена на 11.III.2020 г. преди изтичане на процесните договори и допълнителни споразумения към тях.Въпреки това обаче към тях имало начислени суми за ползване на мобилни услуги и след изтичане срока за доброволно плащане.Същевременно се посочва,че спирането достъпа до мобилни услуги на клиента не означавало и прекратяване на договора между страните,което следвало да се извърщи с нарочен акт,който да достигне до знанието на потребителя.

Пред първата инстанция нямало представени доказателства, че ищецът едностранно е прекратил процесните договорни отношения преди да изтече действието им,или че са прекратени по инициатива или по вина на самия потребител.

Съобразно изложеното за въззивникът не били настъпили законовите предпоставки и условия за плащане на неустойка по договорите за мобилни услуги.

Представения отговор на въззивната жалба от „Йеттел България" ЕАД извежда,че същата е неоснователна и следва да се отхвърли.Първата инстанция правилно приела,че въззивникът има неизплатени задължения към дружеството и е го е осъдил да ги заплати.Същите били резултат от надлежно 2 сключени договорни отношения,които останали неизпълнени от страна на С..Това неизпълнение правилно следвало и заплащането на неустойките,които не били и в противоречие с добрите нрави,като не излизали и извън традиционните си обезпечетилена,обезщетителна и санкционна функции.

Дружеството надлежно известило и С.,че прекратява договорните отношения помежду им с изпратената последна покана за доброволно плащане от 11.III.2020 г. в която се съдържали дължимите суми и при липса на доброволно плащане в срок от десет дни от датата на писмото,щели да бъдат предприети действия по съдебно събиране на дължимите суми.Удостоверението за доставка на предупредително писмо не било оборено по надлежен ред,което сочело на изпълнение на процедурата по чл.87 от ЗЗД,което водело и на правото на дружеството да получи дължащите се неустойки.

Правни съображения.

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят правни последици от първоинстанционния съд с обжалваната част на решението. Същата е обективиран израз на субективните му права на защита.

Първата съдебна инстанция е провела редовно производство, в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на очертания предмет от въззивната жалба и отговора на същата.

Предмет на въззивния контрол са признатите за дължими от първата инстанция по реда на чл.422 от ГПК 551.57 лева - договорни неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, по Договор за мобилни услуги № ***** от 03.06,2016г., Договор за мобилни услуги № ***** от 04,03.2018г., Договор за лизинг от 04.03.2018г., Допълнително споразумение № **** от 25.04.2019г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от

25.04.2019г, Допълнително споразумение № **** 02.12.2019г. към договор за мобилни услуги, Договор за лизинг от 02.12.2019г. и Договор за лизинг за базови аксесоари № ***** от 02.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 22.03.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед № 264 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.03.2022г. по ч.гр.д. № 612/2022г. по описа на Районен съд - Хасково.

Уговорените неустоечни клаузи в така създадените между страните договорни отношения чрез посочените по-горе договори и споразумения предпоставят като първо условие за тяхната дължимост прекратяване на договорите преди изтичане на посочените в тях срокове по вина или инициатива но потребителя или при нарушение на задълженията му по тези 3 облигации.Според доводите на дружеството бил налице такъв акт от негова страна чрез връчване на адресата на изпратената последна покана за доброволно плащане от 11.III.2020 г. В тази насока представените по делото покана и удостоверение за връчване от „Тип топ куриер“ АД на поканата на 18.III.2020 г. Безспорно е,че тази дата е в рамките на действие на договорните отношения между страните и преди крайният им срок.

Същите обаче на пораждат като последица предсрочно прекратяване на договорните отношения.Съобразно представеното удостоверение на куриерската фирма е видно,че предупредителното писмо е доставено до пощенска кутия на адрес в ****.

В процесните договори не е посочен начинът за предсрочно прекратяване същите, поради неизпълнение на задълженията на абоната по него, нито редът за уведомяване на абоната за упражняване на това потестативно право от мобилния оператор.В случая има препращане към Общите условия на мобилния оператор за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщителни .

Съгласно чл. 75 от общите условия мобилният оператор има право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя при условията на чл. 19б "б" и чл. 19 б "в". В чл. 19б "в" от ОУ е предвидено право на доставчика да прекрати едностранно договор с потребител, в случай, че не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор.

Съгласно чл. 19 б "в" операторът има право да прекрати индивидуалния договор с едномесечно писмено предизвествие при посочен неверен адрес за получаване на фактури; използването на устройства, които не са оценени; при кредитна оценка, според която не би могъл да покрива задълженията си; е нарушил ОУ. В чл. 19 б "д" е посочено, че след прекратяване на индивидуалния договор операторът има право да предостави мобилния номер за ползване от друг потребител.

Съоразно чл.20А от ЗЗД догворите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая твърдението е за едностранно разваляне на договора за мобилни услуги, поради виновно неизпълнение от страна на абонат на мобилни услуги,въззивникът по делото.

В индивидуалните договори и в ОУ не установени правила относно уведомяването на абоната за едностранното прекратяване на договорите при условията на чл. 19б от ОУ. След като се касае за писмени договори, то изявлението за прекратяването изисква да е в писмена форма, което да е достигнало до другата страна,предвид члц.87 ал.I от ЗЗД. Този ред е предвиден в чл. 19б "в" от ОУ-правото на оператора да прекрати индивидуален договор с едномесечно писмено предизвестие. Предвид на тези норми обвързващи страните по делото, изпращаните напомнителни съобщения до абоната за изпълнение на задълженията му по договора,вкл. и т.нар.последна покана за доброволно изпълнение,представена по делото, не обосновават уведомяването му за прекратяване на договора,като не са налице и други конклудентни действия по аргумент.

По делото няма представено изрично и ясно писмено волеизявление за разваляне на процесните договорни отношение между оператора на мобилни услуги и С. в едномесечен срок,съобразно изложеното и посочените задължителни за страните норми от общите условия,което да е 4 стигнало до знанието на въззивникът. Въпросната последна покана,както се посочи не съставлява подобно волеизявление за едностранно разваляне на процесните договорни отношения.Същата предпоставя отделно отправяне на нарочно писмено волеизявление за прекратяване от оператора, след неплащане в посочения срок,каквото по делото няма.В тази насока следва да се тълкува и чл.31А от ОУ,съобразно които оператора се задължава предварително и по подходящ начин (чрез кратко текстово съобщение – SMS, писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за събиране на вземания и други).

Информацията по предходното изречение задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще събира вземането.“ Ето защо не е доказано по делото отправено от дружеството и достигнало до знанието на сочения за длъжники С. писмено предизвестие за едностранно прекратяване на договорните отношения. Изложеното налага извода, че за ищеца не е възникнало право да осъществява имуществена отговорност относно процесните неустойки.