Решение № 696 от 15.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2124/2022
- Вид
- Решение № 696
- Подписан
- 15.05.2024
- В сила
- 19.09.2024
- Състав
- Цвета Желязкова
Други актове по делото
- Решение № 1617 от 21.11.2024 · Цвета Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл.138, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 141 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 27 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 73 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.93, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл.287 · Търговски закон
- чл.292, ал.1 · Търговски закон
- чл.293, ал.3 · Търговски закон
- чл.301 · Търговски закон
- чл.309 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 696 гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100902124 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Н.О.“ ЕООД, ЕИК:**** срещу „А.“ ЕООД, ЕИК: **** и Ю. Ц. Ц., ЕГН: ****.
Ищецът твърди, че в края на 2021 г. и началото на 2022 г. между него и Ю. Ц. Ц., в качеството му на управител на „А.“ ЕООД и представител на „С.“ ЕООД ( с твърдения по време на преговорите, че е един от действителните собственици на дружеството) са били проведени преговори за сключването на договор и предоставянето на услуги, свързани с ползването на софтуер и платформи за интернет търговия и тяхната поддръжка. В преговорите Ю. Ц. Ц. уверил ищеца, че е собственик и представител на С.“ ЕООД.
В резултатна преговорите, на 17.01.2022 г. били сключени следните договори:
1. договор между „Н.О.“ ЕООД и „С.“ ЕООД с предмет внедряване В2В/В2С платформа за електронна търговия „Senteca Commerce” и различни индивидуални функционалности и интеграции, свързани с електронната търговия; “
2. договор между „Н.О.“ ЕООД и „С.“ ЕООД с предмет техническа поддръжка и отстъпване на лицензия за използване на b2b/b2 с глобална платформа за електронна търговия, изпълнението на който е следвало да започне след изпълнението на първия договор – за внедряване В2В/В2С платформа за електронна търговия „Senteca Commerce”.
Ю. Ц. Ц. уверил ищеца, че договорите са подписани от управителя на С.“ ЕООД – Ю.Г.П.. На същата дата – 17.01.2022 г. бил сключен договор между „Н.О.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, съгласно който изпълнителят „А.“ ЕООД е 1 следвало да анализира, детайлизира и разпише подробна бизнес спецификация за проекта и да създаде оптимизирана структура на съдържанието, да осигури миграция на база данни, да разработи потребителски интерфейс за определените от ищеца домейни на конкретни брандове, във връзка с внедряването внедряване на В2В/В2С платформа за електронна търговия „Senteca Commerce”, като задължението е следвало да се изпълни до 01.08.2022 г., с възнаграждение в размер на 93 840 лева.
Ищецът твърди, че за ответниците е било ясно, че всички договори са обвързани, вкл. и договорите с третото лице, и при неизпълнение на който и да е договор, за ищеца ще е невъзможно да изпълни крайната си цел – да внедри В2В/В2С платформа за електронна търговия „Senteca Commerce” и използването й.
Поддържа се, че на 17.01.2022 г. между „Н.О.“ ЕООД и Ю. Ц. Ц. e сключен договор за поръчителство, съгласно който Ц. се бил задължил да отговаря солидарно спрямо ищеца за изпълнението на всички задължения на „А.“ ЕООД, като отговорността му била ограничена до 93 840 лв. – главница и 18 768 лв. – неустойки. Съгласно договорa за поръчителство Ю. Ц. Ц. се задължил да изпълни в седемдневен срок от поканата на кредитора тези задължения. Ищецът поддържа, че в периода м.01.2022-11.04.2022 г. „Н.О.“ ЕООД е извършил плащания по договора с „А.“ ЕООД в размер на 93 840 лв. по следните фактури: фактура № 171/24.01.2022 г. на стойност 27 600 лв.; фактура № 173/14.02.2022 г. на стойност 21 600 лв.; фактура № 175/14.03.2022 г. на стойност 21 600 лв.; фактура № 177/11.04.2022 г. на стойност 23 040 лева.
В началото на м.05.2022 г. Ю. Ц. Ц. заявил допълнително плащане в размер на 18 765 лв. по фактура 180/11.05.2022 г., поради доработки по проекта, които не били предвидени по договора. Поддържа се, че въпреки плащанията ответникът „А.“ ЕООД не бил изпълнил договора в срок.
След уведомление през месец октомври 2022 г. от представител на „С.“ ЕООД, че Ю. Ц. Ц. е въвел ищеца в заблуждение и „С.“ ЕООД няма подписан договор с ищеца, а „А.“ ЕООД няма капацитет да извършват дейности по внедряване на платформата на „С.“ ЕООД, вкл. и няма нает персонал и техническо оборудване.
Поради това на 17.10.2022 г. с писмено уведомление до „А.“ ЕООД и поръчителя Ю. Ц. Ц. ищецът развалил договора с „А.“ ЕООД.
На 17.10.2022 г. уведомлението било изпратено по мейл адресът на „А.“ ЕООД „****@sentecacommece.com“.
На 01.11.2022 г. уведомлението е връчено, чрез съдебен изпълнител, лично на Ю. Ц. Ц., в качеството му на управител на „А.“ ЕООД и поръчител.
Ищецът сочи, че с уведомлението за разваляне на договора, ищецът е отправил до „А.“ ЕООД и искане за изплащане на всички заплатени възнаграждения по договора в размер на 112 608 лв. и сума в размер на 18 768 лв. – неустойка по чл. 10.3 от Договора и до Ю. Ц. Ц., в качеството му на поръчител да заплати сума в размер на 93 840 лв. – главница и сума в размер на 18 768 лв. – неустойка.
2
Въз основа на горното ищецът иска от съда да осъди ответниците „А.“ ЕООД и Ю. Ц. Ц. солидарно да върнат на отпаднало основание сумите в размер на 93 840 лв. и да заплатят неустойка за разваляне на договора в размер на 18 68 лв. и да се осъди „А.“ ЕООД да заплати сумата в размер на 18 768 лв. поради отпадане на основанието за тяхното заплащане.
При условията на евентуалност се предявява иск за унищожаване на договора между „С.“ ЕООД и „А.“ ЕООД на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД поради измама, изразяваща се в подвеждане, че Ц. е собственик и представител на „С.“ ЕООД и че двете дружества „С.“ ЕООД и „А.“ ЕООД ще изпълнят задълженията си, както и да се осъдят солидарно „А.“ ЕООД и Ю. Ц.
Ц. да върнат на отпаднало основание сумите в размер на 93 840 лв. и неустойка за разваляне на договора в размер на 18 68 лв. и да се осъди „А.“ ЕООД да заплати сумата в размер на 18 768 лв. поради отпадане на основанието за тяхното заплащане.
Ответниците „А.“ ЕООД и Ю. Ц. Ц. са подали писмени отговори, с идентично съдържание, с които оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Твърди се, че за ищеца не са били налице основания да развали договора с ответника А. ЕООД и същият не е развален. Поради това и не се е породило задължение по договора за поръчителство с Ю. Ц. за поръчителя. Оспорват се и евентуалните искове за унищожаване на договора от 17.01.2022 г., като се твърди, че няма основания да се приеме, че ищецът е бил въведен в заблуждение.
Сочи се, че в периода 2019-2022 г. със съдействието на Ю. Ц. Ц. в качеството на собственик на „А.“ ЕООД и представител на „С.“ ЕООД са сключили редица договори с други дружества, сходни с договора с ищеца Н.О. ЕООД. Поддържа се, че предметите на договорите, сключвани с А. ЕООД и С. ЕООД, макар и свързани, с оглед последователността на действията, които се осъществяват, са с различен предмет.
Поради това и се твърди, че развалянето на договора със С. не е основание за разваляне на договора с А. ЕООД. Поддържа се, че А. ЕООД е изправната страна по договора с ищеца. Счита, че е изпълнил задълженията си по договора с ищеца, като е анализирал и детайлизирал бизнес модели и функционални специалности. Възложителят не бил разполагал с писмено разписани функционални и бизнес изисквания, което възпрепятствало процеса на работа. Били провеждани ежеседмични срещи с Ю. И. - представител на ищеца и Б. К., представител на „С.“ ЕООД. Поддържа се, че още на 25.05.2022 г. на среща на представители на трите фирми, представител на ответника А.
Ю. Ц. е уведомил ищеца, че поради негово забавяне във връзка с уточняване на изискванията към проекта, се забавя и изпълнение на целия проект. Поради това и през месец август 2022 г. били водени преговори за удължаване на срока на договора, вкл. и било постигнато съгласие за подписване на анекс.
Поддържа се, че по действията на страните се установява, че са постигнали съгласие за продължаване срока на договора и след първоначално предвидената дата – 31.08.2022 година. Посочва се, че „А.“ ЕООД било изпълнило задълженията си, съобразно договора и предоставената от ищеца 3 информация. През м.10.2022 г. били нарушени бизнес отношенията на Ю. Ц.
Ц. и „С.“ ЕООД, като управителят на „С.“ ЕООД уведомил ищеца, че не знае за договорите на „С.“ ЕООД с ищеца и следвало да уговорят бизнес отношенията си. Оспорва изпращането по мейл адреса на уведомлението за разваляне на договора, като сочи, че електронното съобщение от 17.10.2022 г., адресирано до Ю. Ц. за разваляне на договора е изпратено на електронен адрес, за който изрично е предупредил ищеца, че Ю. Ц. няма достъп. С оглед на горното счита, че договорът от 17.01.2022 г. не е развален и е действащ.
Прави се възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 10.3 от договора от 17.01.2022 година и възражение за прекомерност на договорената неустойка.
По евентуалните искове посочва, че към момента на подписване на договорите „А.“ ЕООД и „С.“ ЕООД са работили съвместно и били подписвали редица договори с други дружества, които били изпълнени. Също така договорите между „С.“ ЕООД и ищеца били подписани от управителя на „С.“ ЕООД. Посочва, че не били налице действия, изразяващи се в въвеждане на заблуждение относно изпълнението на договорите.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба твърдения и оспорва възраженията на ответниците срещу недопустимостта и основателността на исковете. Счита, че е изпълнил задълженията си по договора да изпрати на „А.“ ЕООД необходимата информация за изпълнението на договора. Посочва, че представените към ОИМ от ответниците проектни спецификации били изготвени за целите на процеса и то след крайния срок на договора – 31.08.2022 година. Оспорва се разменената комуникация по Viber. Поддържа се по конкретни доводи, че представените проектни спецификации не представляват изпълнение по договора, като се излага и довод, че А. ЕООД не е разполагал е необходимия човешки ресурс да изпълни договора. Поддържа се, че посочените в ОИМ действия, изразяващи се в липса на съдействие и информация от възложителя не засягат договора от 17.01.2022 г., а договора с третото лице С. ЕООД.
В чл. 3.3 от договора от 17.01.2022 г. било уговорено, че „А.“ ЕООД не носи отговорност за забава, само ако забавата се дължи на ищеца и когато е уведомен от „А.“ ЕООД, че не му е оказано съдействие и в какво точно се изразявало. Подобни уведомленията не са изпращани от „А.“ ЕООД.
Поддържа, че са били налице основания за разваляне на договора от 17.01.2022 г. от възложителя, както поради липсата на каквито и да е действия по изпълнение на договора от изпълнителя, така и поради невъзможност да се изпълнят договорите, както с ответника, така и с третото лице, както и че договорът е развален с изпратените уведомления още на 17.10.2022 година.
Сочи се, че не е било нужно да се дава допълнителен срок за изпълнение, но дори и да се приеме, че такъв е бил необходим, договорът от 17.01.2022 г. следва да се счита развален след изтичане на този подходящ срок. Евентуално счита, че договорът от 17.01.2022 г. между А. ЕООД и Н.О. ЕООД е развален с исковата молба поради неизпълнение на изпълнителя, евентуално дори и при наличие на двустранна вина. Посочва, че сключените между него и „С.“ ЕООД също са развалени от ищеца, като това било допълнително основание за 4 развалянето на договора му с „А.“ ЕООД, с оглед обвързаността между процесните договори, което било посочено в чл. 3.4 от договора от 17.01.2022 година.
В допълнителния отговор ответниците поддържат направените възражения, като излагат сходни доводи с тези в отговора на исковата молба.
Поддържа се, че дадената от ищеца на 18.01.2022 г. и 21.01.2022 г. информация е недостатъчна за изпълнението на договора от изпълнителя, като поддържа, че вината за забавата на договора е на ищеца. Поддържа, че представените проектни спецификации изцяло отговарял на изискванията по договора относно изпълнението му, като части от същите са били изпращани на представителя на ищеца Ю. И. периодично, при изготвянето им. Поддържа се, че „А.“ ЕООД разполага с необходима експертиза за изпълнение на посочения проект – Ю. Ц.. Имало и подготвен договор с изпълнител на техническата разработка на проекта, но изпълнение не успяло да стигне до тази фаза на проекта. Поддържа се също така, че по силата на договора и свързаността на договора с ищеца и с договора с третото лице С. ЕООД, няма как в проектната документация да не се анализират характеристиките на този договор. Сочи се, че „А.“ ЕООД своевременно уведомявал ищеца относно липсата на достатъчно съдействие, поради което не можел да изпълни договора. Поддържа, че срокът по договора е продължен. Излагат се доводи, че договорите със С. ЕООД са били действащи към 16.11.2022 година, поради което и към твърдения момент на разваляне на договора между страните по делото, са били в сила. Излага се, че за ищеца не са били основания да разваля договора със С. ЕООД и развалянето им е еднолично решение на възложителя, а не поради неизпълнение на задълженията от насрещната страна. Поддържа се липсата на достъп до посочения електронен адрес, на който се твърди, че е изпратено уведомлението за разваляне на договора между Н.О. ЕООД и А.
Разпечатката съдържа 37 от 280 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba36258f-79fd-4a6e-817e-49c12233140a