Протокол № 20 от 24.01.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 323/2021
- Вид
- Протокол № 20
- Подписан
- 24.01.2022
- В сила
- 24.01.2022
- Състав
- Емил Димитров Стоев, Петър Милков Милев, Пламен Митков Драганов
Други актове по делото
- Решение № 12 от 17.02.2022 · Емил Димитров Стоев, Петър Милков Милев, Пламен Митков Драганов
Цитирани разпоредби
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 20 гр. Разград, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов
Петър М. Милев при участието на секретаря Мариан В. Найденов
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213300600323 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ АХМ. АР. П. се явява лично с адвокат К..
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ ГЮРС. АР. П. се явява лично с адвокат М..
АДВ. К.: Нямаме възражения по даване ход на делото. Нямаме искания за отводи.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.П.: Да се гледа делото.
АДВ. М.: Да бъде даден ход на делото. Нямам искания за отводи.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Г.П.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки и постъпили възражения по даване ход на делото.
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА от съдията-докладчик, мл. съдия Милев:
С Присъда № 26 от 21.06.2021 г. по НЧХД № 244/2020 г. по описа на РС Разград подсъдимият Г.А. П. е признат за невиновен в това, че на 17.10.2019 г. в гр. Разград да е разгласил позорни и клеветнически обстоятелства по отношение на брат му – АХМ. АР. П., в подадената до РУМВР-Разград жалба, по която е образувана прокурорска преписка № 1
414/2020 г. по описа на РП-Разград, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения граждански иск в размер на 5000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Частният тъжител АХМ. АР. П. е осъден да заплати на подсъдимия ГЮРС. АР. П. 400 лв. разноски по производството (възнаграждение за един адвокат), а по сметка на РС Разград – сума в размер на 148,65 лв. за разноски за делото Против оправдателната присъдата е постъпила въззивна жалба от частния тъжител чрез неговия повереник адв. К.. Жалбата е бланкетна, като жалбоподателят моли присъдата да бъде отменена, подсъдимият да бъде осъден за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и да бъде уважен предявеният граждански иск, както да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата. Жалбоподателят счита, че фактическият и правен извод на съда за несъставомерност на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК е необоснован и не е налице соченото от съда противоречие с решения на ВКС и на ЕСПЧ.
Наведени са доводи, че не става дума за изразена гражданска позиция от страна на подсъдимия в жалба до полицията, като съдът не е направил детайлен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Съдът е следвало да даде мотивиран отговор на соченото в тъжбата, а именно дали твърденията в нея, приети от частния тъжител за позорни, са такива, както и дали наистина у подсъдимия е липсвало съзнание за тяхната неистинност.
Посочено е, че подсъдимият не е представил никакви доказателства за подадени до полицията неоснователни жалби от частния тъжител спрямо него. Изтъква се, че подсъдимият не е доказал, че частният тъжител му е правел поразии по фиданките в ясака до 17.10.2019 г., в подкрепа на което е и прекратената преписка на РП Разград. Навеждат се твърдения, че не са доказани отправените от частния тъжител към подсъдимия обиди и клевети, като съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия, дадени по образуваната прокурорска преписка, където на 23.01.2020 г. подсъдимият е казал, че не е получавал конкретни заплахи от частния тъжител.
Жалбоподателят твърди, че подсъдимият не е доказал, че жалбоподателят е запалил пожара на 15.10.2019 г., като в открито съдебно заседание подсъдимият е казал, че синът на частния тъжител е запалил пожара, но той е пуснал жалбата срещу частния тъжител. Това според жалбоподателя установява наличието на умисъл от страна на подсъдимия при подаване на жалбата
Жалбоподателят изтъква, че в цитираната от първоинстанционния съд практика – Решение № 22 от 23.02.2017 г. по НД № 12/2017 г. на ВКС, I НО, е посочено, че „жалбоподателят не бил … адвокат, поради което от него не можело да се очаква да упражнява правото си на жалба по начин, който да изключи риска от наказателна санкция“.
Изтъква се също че при подаване на жалбата подсъдимият е ползвал адвокат, който я е написал под диктовката на подсъдимия, който я е подписал. В тази връзка жалбоподателят 2 навежда твърдения, че при подаване на жалбата подсъдимият е бил с ясното съзнание, че частният тъжител не е запалил пожар с цел да изгони подсъдимия от ясака.
На основание чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, с което подсъдимият счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована. Навежда твърдения, че съдът е изследвал всички събрани доказателства и е стигнал до правилния извод за невиновност на дееца. Смята, че е безотговорно жалбоподателят да черпи права и да повдига обвинение, след като е застрашил чужд имот. Подсъдимият е сезирал прокуратурата за нещо, което е опасно и не бива да се подминава. В заключение иска да се потвърди присъдата на първата инстанция, понеже не е наклеветил жалбоподателя, а е изложил верни твърдения
Доказателствени искания не са направени в жалбата, допълнителното писмено изложение и в писменото възражение. Такива не са събрани и от въззивния съд.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Във възражението твърдението, че моят доверител нарочно бил направил така, че бил запалил пожара, тези твърдения не съответстват на доказателствата, макар че спорът ни не е само относно тревите. Ще изложа съображения в пледоарията си. Няма да соча доказателства.
АДВ. М.: Считам жалбата за неоснователна. С получаване на същата сме депозирали пред РзОС писмено възражение, което е подробно мотивирано и сме обяснили защо считаме жалбата за неоснователна. Моля същата да остане без уважение. Нямаме искания по доказателствата.
СЪДЪТ СЧЕТЕ делото за изяснено при липса на доказателствени искания и ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. К.: Аз считам, че съдът не е направил сериозен анализ на събраните доказателства и дори оставам с впечатление от мотивите, че изобщо не е разбрал върху какво се гради спора. В нашата тъжба подробно сме изложили какви твърдения моят доверител счита за позорни. Това не е само, че е запалил суха трева в ясака Г., та да замине пушека в дома му. Да, това е едно от твърденията за деяния на 15.10.2019г., но освен твърдяното от нас, налице са други позорни обстоятелства, относно които съдът не е изложил мотиви – че моят доверител отправял обиди заплахи, че пускал неоснователни жалби до полицията, тормозел го да се махне от ясака. Според мен съдът би следвало за всички тези изложени от моя доверител и от мен твърдения, които според нас са позорни, да изложи обстойни мотиви дали са позорни или не. Ако са позорни тези твърдения, умишлени ли са, пряк умисъл ли, евентуален ли, стъпват ли на нещо обективно тези твърдения. Вместо това да бъде извършено, съдът единствено се е позовал на правото на жалба, което според Конституцията и ЕСПЧ Г. притежавал. Да, разбира се, че той притежава такова право на жалба, както и всеки гражданин на България и държавите-членки на ЕС, но не бива да бъде упражнявано в противоречие с правото на чест и достойност. Съдът не е обърнал внимание на смисъла на жалбата до началника на МВР. Смисълът е бил, че той е считал, че брат му 3 извършва тези действия за да го принуди да се махне от ясака, от което според мен би следвало съдът, още повече, че имаше достатъчно доказателства, все пак да разбере нещо за този ясак и проблемите с него. За този ясак към момента, когато Г.П. подава жалбата до МВР е имало приключил съдебен спор между моя доверител и Община Цар Калоян, където още в исковата молба, това се вижда от съдебното решение, доверителят ми не е отричал наследствената част на брат си. Братът не е пожелал да се включи като съищец и собствеността да бъде възстановена на двамата. Този ясак е бил над 3.5 дка, говорим за ¼ за него и ¼ за брат му. Г. не само не е пожелал да се включи, въпреки дадената от съда възможност и разговорите между адвокатите, и да се възстанови и то официално собствеността, тъй като дяловете на двамата братя са се водили общинска собственост, но Г. и жена му са свидетелствали, че моят доверител нямал права върху ясака. В последствие е върнат на доверителя ми със съдебно решение и такива са били обстоятелствата към момента на подаване на тази жалба до Районен съд. В хода на нашето наказателно дело, вече тогава явно разбирайки, че нещата са сериозни, най-накрая Г. решил, че следва да си върне собствеността и в хода на нашето дело той си я върна. Смисълът на тази жалба до МВР е, че брат му с тези действия, които считаме за позорни е правил опити да го изгони.
Като е написал тези неща до МВР, в последствие се извършва проверка и с тези позорни според нас твърдения се запознават служители, прокурор, прави се проверка, доверителят ми е бил разпитван. Той въз основа на какво е изложил тези твърдения как брат му ще се опитва да го изгони от ясака, след като той се е опитал той да си възстанови собствеността.
Съдът не е разбрал, че тези фиданки не са били в частта на пожара, а по-назад в двора.
После тези фиданки четири, изчезването им е станало по-рано, преди датата на пожара.
Въпреки това моят доверител няма никаква логика нещо да прави с тях, да ги вади или как да ги унищожава след като в хода на делото стана ясно, че свидетелят Я., който е брат на съпругата му се е занимавал с фиданки, дори са извършвали благотворителна дейност. И кой ще седне в този ясак от 3.5 дка да ги вади. Това, което най-много не ми хареса в решението е, че няма никакви коментари за всяко от тези позорни твърдения, че той дори не е предполагал за нито едно от тези твърдения, че може би е извършвал доверителят ми, а ако е предполагал, още повече, че е ползвал адвокат, би могло поне да напише, че предполага.
Относно тези поразии по фиданките, както пред районния прокурор, така и в съдебно заседание той казва, че предполагал, че бил той, а не го е виждал. В жалбата има ясни и категорични твърдения, че моя доверител бил сторил тези неща. При ползване на компетентна адвокатска помощ, дори да не използваш никъде думата „предположение“, а да имаш ясната убеденост, без да си видял с очите си, нито някой друг да е потвърдил, изведнъж пишеш до МВР, че брат ти направил тези поразии по фиданките. Също не е вярно твърдението за ясака. Самият Г., когато го разпитваха пред полицая, също казва, че не е получавал конкретни заплахи. На 23.01.2020г. го е казал и в делото. Тези позорни твърдения, за всяко от тях Г. е следвало да докаже, че са верни, напротив, неговите твърдения са обратните. Тези жалби до полицията във връзка с ясака. Доверителят ми е написал жалба до Община Цар Калоян във връзка с трупане на горивни материали, където общината прави проверка, че действително е така и дава предписания да се махнат. Относно 4 основното твърдение за запалването на суха трева в ясака, аз ще кажа първо следното.
Доколкото съдийката беше казала, че става въпрос за граждански дълг евентуално, а никъде в жалбата няма такива неща. Смисълът е, че брат му се опитва да го изгони от ясака. Ние разбрахме, че този ясак е 3.5дка, ограден е само от едната страна. Предишни години е имало някакви запалвания неизвестно от кого. Ако той не беше писал навсякъде, че брат му иска да го изгони от ясака: „Предприемете мерки брат ми да престане да се дразни с мен и семейството ми.“ Ако беше написал: „Г-н началник, става нещо през година, че този ясак се пали“, бих повярвала на съдийката, че той изразява гражданска позиция. От всичките тези доказателства става ясно, че Г. много добре е разбирал, подавайки тази жалба, че разгласява позорни обстоятелства за брат си и неговия умисъл не просто е налице, но той дори е пряк умисъл. Относно запалването на сухата трева в ясака бяха събрани многобройни доказателства, че той нито е видял моя доверител, нито някой друг го е видял. Дори в едно съдебно заседание той, подсъдимият, каза, че синът на моя доверител бил запалил, но той решил да пише срещу баща му. В един момент, тъй като в хода на делото, като всеки подсъдим, той има право да си променя обясненията, беше казал, че тримата - моят доверител, синът му и майка му били там. Моят доверител разбрал, че нещо гори, когато свидетелят Я. започнал да вика, че нещо гори. Той тогава отива, отива и синът му, в един момент за кратко отива и съпругата му. То дори не е пожар, а палене на суха трева с цел да бъде изгонен Г. от ясака си, този т.нар. „пожар“, ами той огънят не е бил висок, той е бил 5- 6см, бил е доста далеч от кучетата. После как моят доверител ще запалил някаква суха трева при положение, че камионите му с бензинови двигатели са по-близко, отколкото кучетата на Г.. Няма и житейска логика това да стане. В момента, в който те разбират, че нещо гори, доверителят ми и сина му, в последствие и жена му отиват. Огънят е бил толкова слаб и според мен всеки средноинтелигентен човек ще разбере, че огънят сам ще загасне. Никой не е викал пожарната, просто защото не е имало такава необходимост. В този смисъл няма каквито да е доказателства събрани, нито дори в хода на делото твърдения, да не говорят пък доказани, че той, подавайки тази жалба, той изпълнява някакъв граждански дълг, да пази обществото, по-рядко да стават пожари. Няма такива неща. Това е било с ясното съзнание да бъде наклеветен брат му, което е видно и от самия текст, че брат му правил опити да бъде изгонен от ясака. От доказателствата става ясно, че П. е бил недобросъвестен, когато е подавал жалбата, тъй като е съзнавал неверността на разгласените обстоятелства.
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b93e146e-4a1a-4262-89fa-20782c861475