Решение № 12 от 17.02.2022, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 323/2021
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 17.02.2022
- В сила
- 17.02.2022
- Състав
- Емил Димитров Стоев, Петър Милков Милев, Пламен Митков Драганов
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 77 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 65, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 145, ал. 1, т. 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 147, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 103, ал. 1, предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 116, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1, предл. последно · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Разград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Емил Д. Стоев
Членове:
Пламен М. Драганов
Петър М. Милев при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213300600323 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
Обжалвана е Присъда № 26 от 21.06.2021 г. по НЧХД № 244/2020 г. по описа на РС Разград, с която подсъдимият Г.А. П. е признат за невиновен в това, че на 17.10.2019 г. в гр. Разград да е разгласил позорни и клеветнически обстоятелства по отношение на брат му – АХМ. АР. П., в подадената до РУМВР-Разград жалба, по която е образувана прокурорска преписка № 414/2020 г. по описа на РП-Разград, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения граждански иск в размер на 5000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Частният тъжител АХМ. АР. П. е осъден да заплати на подсъдимия Г..
АР. П. 400 лв. разноски по производството (възнаграждение за един адвокат), а по сметка на РС Разград – сума в размер на 148,65 лв. за разноски за делото.
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба от частния тъжител чрез неговия повереник адв. К.. Жалбата е бланкетна, като жалбоподателят моли присъдата да бъде отменена, подсъдимият да бъде осъден за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК и да бъде уважен предявеният граждански иск, както да бъдат присъдени разноски в полза на жалбоподателя.
На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително 1 писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата.
Жалбоподателят счита, че фактическият и правен извод на съда за несъставомерност на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК е необоснован и не е налице соченото от съда противоречие с решения на ВКС и на ЕСПЧ.
Наведени са доводи, че не става дума за изразена гражданска позиция от страна на подсъдимия в жалба до полицията, като съдът не е направил детайлен анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Съдът е следвало да даде мотивиран отговор на соченото в тъжбата, а именно дали твърденията в нея, приети от частния тъжител за позорни, са такива, както и дали наистина у подсъдимия е липсвало съзнание за тяхната неистинност.
Посочено е, че подсъдимият не е представил никакви доказателства за подадени до полицията неоснователни жалби от частния тъжител спрямо него. Изтъква се, че подсъдимият не е доказал, че частният тъжител му е правел поразии по фиданките в ясака до 17.10.2019 г., в подкрепа на което е и прекратената преписка на РП Разград. Навеждат се твърдения, че не са доказани отправените от частния тъжител към подсъдимия обиди и клевети, като съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия, дадени по образуваната прокурорска преписка, където на 23.01.2020 г. подсъдимият е казал, че не е получавал конкретни заплахи от частния тъжител.
Жалбоподателят твърди, че подсъдимият не е доказал, че жалбоподателят е запалил пожара на 15.10.2019 г., като в открито съдебно заседание подсъдимият е казал, че синът на частния тъжител е запалил пожара, но той е пуснал жалбата срещу частния тъжител. Това според жалбоподателя установява наличието на умисъл от страна на подсъдимия при подаване на жалбата.
Жалбоподателят изтъква, че в цитираната от първоинстанционния съд практика – Решение № 22 от 23.02.2017 г. по НД № 12/2017 г. на ВКС, I НО, е посочено, че „жалбоподателят не бил … адвокат, поради което от него не можело да се очаква да упражнява правото си на жалба по начин, който да изключи риска от наказателна санкция“. Изтъква се също че при подаване на жалбата подсъдимият е ползвал адвокат, който я е написал под диктовката на подсъдимия, който я е подписал. В тази връзка жалбоподателят навежда твърдения, че при подаване на жалбата подсъдимият е бил с ясното съзнание, че частният тъжител не е запалил пожар с цел да изгони подсъдимия от ясака.
В обобщение се моли да се уважи жалбата и да се присъдят разноски.
На основание чл. 322 от НПК е постъпило писмено възражение срещу подадената жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, с което подсъдимият счита постановената присъда за правилна, законосъобразна и обоснована. Навежда твърдения, че съдът е изследвал всички събрани доказателства и е стигнал до правилния извод за невиновност на дееца.
Смята, че е безотговорно жалбоподателят да черпи права и да повдига обвинение, след като е застрашил чужд имот. Подсъдимият е сезирал прокуратурата за нещо, което е опасно и не бива да се подминава. В 2 заключение иска да се потвърди присъдата на първата инстанция, понеже не е наклеветил жалбоподателя, а е изложил верни твърдения.
В съдебните прения повереникът – адв. К., на частния тъжител – А.П., посочва, че съдът не е направил сериозен анализ на събраните доказателства предвид изложените в частната тъжба твърдения, които се считат за позорни – не само запалването на суха трева в ясака на подсъдимия, но отправянето на обиди и заплахи от последния към частния тъжител, пускането на неоснователни жалби до полицията и тормоз с цел премахване на подсъдимия от ясака. Изтъква се, подсъдимият е злоупотребил с правото си на жалба, на което се позовава първоинстанционния съд в мотивите си за оправдаване на подсъдимия. Позорните според повереника обстоятелства са достигнали до знанието на доста трети лица, като не е доказано, че тези позорни обстоятелства са били истински.
В пренията частният тъжител посочи, че изцяло поддържа казаното от адв. К..
Защитникът на подс. Г.П. – адв. М. , смята, че постановената присъда е законосъобразна и обоснована. Излага възражения, че пожарът в ясака на подсъдимия е бил голям, както и че отношенията между двамата братя били влошени от много години. Моли за потвърждаване на присъдата.
В пренията подс. П. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума подсъдимият сочи, че е доволен от присъдата.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:
Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 от НПК за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда.
Не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Не е налице деяние, което да бъде квалифицирано като престъпление, поради което първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия.
Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по делото, възприе следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г.. АР. П. е роден на ***, живее в с. Езерче, ул. „*** български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
Частният тъжител А.П. и подсъдимият Г.П. са братя и живеят в с.
Езерче, обл. Разград в съседни имоти, като между дворовете им има наследствен ясак. От години водили дела един срещу друг – главно за правото на собственост върху наследствени имоти, поради което взаимоотношенията им били влошени.
3
На 15.10.2019 г. избухнал пожар в ясака, находящ се между имотите на частния тъжител П. и подс. П. – в частта покрай пътя, до паркираните товарни автомобили на семейството на частния тъжител. Не е установено кой е запалил пожара, но същият е открит от свид. С.Г., който е извикал, че има пожар. В гасенето му са взели участие частният тъжител П., подс. П. и лица от техните семейства. Няма обаждане на ЕЕН 112 и противопожарна кола не е посещавала мястото, понеже пожарът не е бил голям и е изгаснал бързо. В близост до огъня се намирало и кучето на подсъдимия, като същият го прибрал заедно с малките кученца. Наблизо били и товарните автомобили, собственост на семейството на частния тъжител П..
На 17.10.2019 г. подс. П. подал жалба в РУ на МВР гр. Разград, по която е образувана преписка № 187300-6371/17.10.2019 г. В жалбата подс. П. изтъква, че частният тъжител А.П. му правел поразии по фиданките му, находящи се в горепосочения ясак, отправял обиди и заплахи, пускал неоснователни жалби до полицията, като по този начин се опитвал да го изгони от ясака. Подсъдимият е написал в жалбата, че за да го принуди да напусне ясака, на 15.10.2019 г. вечерта към 19,00 ч - 20,00 ч частният тъжител запалил суха трева в горепосочения ясак, като пушекът от огъня задимил дома на подсъдимия. С жалбата се искало частният тъжител да престане да дразни подсъдимия и семейството му.
По тази жалба била образувана проверка, в резултат на която на 06.11.2019 г. на частния тъжител П. бил съставен Протокол за предупреждение по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, с който А.П. бил предупреден да не извършва нищо унизително за честта и достойнството на подс. П., както и да си уреждат спорните въпроси по законовоустановения ред. При извършена допълнителна проверка било установено, че подс. П. не видял някой от частния тъжител или семейството му да е запалил сухата трева в ясака, но само предполагал, че са те. На 27.01.2020 г. бил съставен Констативен протокол, с който било констатирано наличието на 4 (четири) обработени места за 4 (четири) броя фиданки (плодни дръвчета), но същите липсвали.
Образувана е прокурорска преписка № 417/2020 г. по описа на РП Разград във връзка с изложеното в жалбата. Прокурор Цветкова от РП Разград е разпоредила на 11.03.2020 г. да се извърши проверка на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ. В резултат от извършената проверка прокурорът от РП Разград е издал Постановление от 05.06.2020 г., с което е отказал образуването на досъдебно производство. Като аргумент за отказа е посочено, че нанасянето на обиди и унищожаването на фиданки на стойност 40 лв. представляват престъпления от частен характер, както и няма данни за престъпление от общ характер.
Частният тъжител П. е подал частна тъжба на 16.04.2020 г. по пощата към РС Разград, като същата е входирана на 21.04.2020 г. с вх. №3175.
В периода след подаване на жалбата от подсъдимия в полицията 4 частният тъжител е изпитал здравословни проблеми – вдигнал е кръвно и е започнал прием на медикаменти.
Заключението по съдебно-техническата експертиза посочва, че не са установени манипулации между снимковите файлове, находящи се в диска по делото, и картата памет от мобилния телефон на подс. П.. Снимковите файлове съдържат заснети фиданки в овощна градина и състоянието им, горящи тревисти площи, състоянието на имот със следи от пожар с намиращи се в имота сгради, вещи, паркирани товарни автомобили и животни – кучета.
Заключението по съдебно-психиатричната експертиза посочва, че А.П. не страда от психични заболявания. Сочи се, че депозирането на жалбата в полицията от подс. П. е оказало въздействие върху психичното състояние на частния тъжител П., който непосредствено след това е разгърнал т.н. разстройство в адаптацията (адаптационна реакция). Това е състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Обикновено настъпват до 1 месец след стресогренното събитие, като продължителността на симптомите не надхвърля 6 месеца. Към момента на изследването от вещото лице (10.06.2021 г.) симптомите за наличие на психотравма са минимални. Не може да се изведе пряка зависимост между Епикризата от 25.09.2020 г. от МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ гр. Разград и жалбата на подсъдимия.
По доказателствата:
Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, както следва: гласни доказателствени средства: частично обясненията на подс. П., свидетелските показания на свид. С.Я.Г., свид. А.А.П., свид. Ю.Я. П., свид.
К.Ф.П. (и като се има предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото); заключенията по съдебно-техническата и съдебно-психиатричната експертизи, и писмените доказателства: жалба с вх. № 187300-6371 от 17.10.2019 г., справка за съдимост, Протокол за предупреждение от 06.11.2019 г., Констативен протокол от 27.01.2020 г., Разпореждане от 11.03.2020 г. за проверка на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, Постановление от 05.06.2020 г. на РП Разград, съдебни решения по граждански дела, Епикриза от 25.09.2020 г. от МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ гр.