Решение № 353 от 02.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2191/2025
- Вид
- Решение № 353
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Други актове по делото
- Определение № 4983 от 31.10.2025 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
- Протоколно определение № 1978 от 19.12.2025 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
- Определение № 517 от 29.01.2026 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
- Протокол № 421 от 19.03.2026 · Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 353 гр. Варна, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100502191 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК130277958, срещу Решение №1462/28.04.2025г. по гр. дело №14675/2023г. на ВРС, 50-ти състав, в частите с които са отхвърлени исковете за признаване за установено между страните по делото, че С. И. Г., ЕГН **********, дължи на „ЕРМ Запад“ ЕАД, следните суми:
- 204.20лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.2023г. до 11.08.2023г. върху главницата от 5 691.41лв., съставляваща корекция на сметката на потребителя за ел. енергия за обект, находящ се в с. Б., община С., ул. „С. К.“ № *, за периода от 02.12.2022г. до 01.03.2023г.;
- 24.00лв., представляваща разходите за извършване на метрологична експертиза по ценоразпис на БИМ, за която е издадена Фактура № ********** от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението в съда – 17.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението;
- 0.20лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2023г. до 11.08.2023г. върху разходите за експертиза в БИМ от 24.00лв.;
- 30.00лв., представляваща разходите по демонтиране и изпращане на проверявания електромер на БИМ, за която е издадена Фактура № ********** от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на 1 заявлението в съда – 17.08.2023г. до пълно изплащане на задължението;
- 0.25лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2023г. до 11.08.2023г. върху разходите за демонтиране и изпращане на СТИ от 30лв., за които суми е издадена Заповед №5394/13.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11643/2023г. на ВРС.
Във въззивната жалба на „ЕРМ Запад“ ЕАД се твърди, че решението на ВРС, в отхвърлителните за исковете части, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. ВРС не е дал указания на ищеца, че следва да докаже изпращането на КП от проверката на СТИ, на експертизата на БИМ и на процесните фактури на потребителя, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, отразило се на правилността на решението. От друга страна ПИКЕЕ не съдържат изисквания за реалното връчване на посочените документи на абоната като условие за дължимост на кокрекционните суми и на разходите за процедурата по откриване неправомерното вмешателство, а ЕРП е изпратило с всички нужни документи с препоръчани писма, приети по делото, с което е изпълнило задълженията си по ПИКЕЕ. А с последната товарителница потребителят е бил поканен да плати задълженията си с известяване и за падежите на задълженията по фактурите. В противовес с материалите по делото ВРС е приел липса на доказателства за реално извършване на разходите за демонтаж и изпращане на СТИ в БИМ и за обследване на електромера в БИМ. И двете дейности не са безплатни, но са задължителни за корекционната процедура и в случая са реално извършени, а разноските за тях фигурират в приобщените по делото и изпратени на абоната фактури, поради което и съобразно чл.44, ал.4 от ПИКЕЕ са разходите следва да се репарират от ответника по делото. По същество се моли решението да бъде отменено в обжалваните му части, като отхвърлените от ВРС искове да бъдат уважени от въззивния съд с присъждане на разноски за две инстанции, а в о.с.з. с писмена молба исканията се поддържат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС, като взема отношение по основните въззивни доводи. Решението, в обжалваните от ищеца части, счита за правилно и обосновано, за което излага съображения.
Липсват нарушения от ВРС при докладване на делото, няма доказателства за връчени писма и покани до потребителя, нито за заплатени от ЕРП разходи за сумите, претендирани от ответника. Моли за потвърждване на решението на ВРС в отхвърлителните за исковете части, както и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа позицията си.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.422 от ГПК на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК130277958, за признаване за установено в отношенията между страните, че отв. С. И. Г., ЕГН **********, дължи на „ЕРМ Запад“ ЕАД, следните суми:
- 5 691.41 лв., представляваща главница за начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в с. Б., община С., ул. „С. К.“ №*, за периода от 02.12.2022г. до 01.03.2023г., за която е издадена Фактура № ********** от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението;
- 204.20лв., представляваща мораторна лихва за периода от 25.04.2023г. до 11.08.2023г. върху главницата от 5 691.41лв., съставляваща корекция на сметката на потребителя за ел. енергия за обект, находящ се в с. Б., община С., ул. „С. К.“ № *, за периода от 02.12.2022г. до 01.03.2023г.;
- 24.00лв., представляваща разходите за извършване на метрологична експертиза по ценоразпис на БИМ, за която е издадена Фактура № ********** от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението в съда – 17.08.2023г. до окончателно изплащане на задължението;
- 0.20лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2023г. до 11.08.2023г. върху разходите за експертиза в БИМ от 24.00лв.;
- 30.00лв., представляваща разходите по демонтиране и изпращане на проверявания електромер на БИМ, за която е издадена Фактура № ********** от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението в съда – 17.08.2023г. до пълно изплащане на задължението;
- 0.25лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2023г. до 11.08.2023г. върху разходите за демонтиране и изпращане на СТИ от 30лв., за които суми е издадена Заповед №5394/13.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №11643/2023г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
В законоустановения срок длъжникът възразил, при което за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове.
Твърди още, че при извършена на 01.03.2023г. проверка в обекта на абоната – къща в с. Б., община С., ул. „С. К.“ №*, на СТИ с фабричен № *******, било установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или намеса в измервателната система, за което бил подаден сигнал на телефон 112. За проверката бил съставен КП №200299//01.03.2023г. в присъствие на независим свидетел – В. К., поради неоткриване на абоната. В протокола били вписани констатациите за намеса в измервателната схема, като на място бил монтиран нов изправен електромер, а неизправният бил изпратен за експертиза в БИМ. На ответницата било изпратено писмо за извършеното от служителите на ищцовото дружество, с 3 копие от констативния протокол.
Твърди се още, че при обследването на СТИ в БИМ било констатирано осъществяване на достъп до вътрешността на електромера, водещо до промяна на електрическата схема, което не съответствало на одобрения тип на СТИ. За констатациите бил съставен КП №83/14.03.2023г. от БИМ, сочен и за изпратен на ответницата по делото.
Въз основа на констатациите на БИМ и в съответствие с чл.50, ал.1, б.
„а“ от ПИКЕЕ било извършено преизчисление на сметката на абоната за периода от 02.12.2022г. до 01.03.2023г. с допълнително начислено задължение от общо 5 691.41лв. като корекционна сума за посочения период. За последното била издадена Фактура №**********/11.04.2023г., също сочена за изпратена на ответницата по делото, като абонат.
Поради дължимостта на посочената главница и липсата на доброволно нейно заплащане в срок се твърди и че потребителят е изпаднал в забава и че дължина ищцовото дружество и сумата 204.20лв. - мораторна лихва за периода 25.04.2023г. – 11.08.2023г. върху корекционната сума от 5 691.41лв. за периода от 02.12.2022г. до 01.03.2023г.;
Отделно се поддържа, че на осн. чл.44, ал.4 от ПИКЕЕ ответницата има и задължение да плати на ЕРМ сторени от дружеството разходи за демонтиране и изпращане на проверявания електромер на БИМ и за извършване на самата проверка на СТИ в БИМ, за които били издадени отделни фактури. Липсата на плащане и на тези суми довело до изпадане в забава на потребителя и за тях, с оглед на което се претендират и мораторни лихви връху тях в размерите по заявлението и исковата молба.
По същество се моли за установяване на всички вземания на ищеца и за присъждане на разноски, а в о.с.з. твърденията и исковете се поддържат.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва единствено проведеното заповедно производство по чл.410 от ГПК за исковите суми, възражението на длъжника срещу тях и така допустимостта на предявените искове. Но срещу основателността им възразява категорично със следните твърдения и доводи:
Ответницата е собственик на първи етаж от къща с адрес: село Б., община С., ул. „С. К.“ № *, като през процесния период от 02.12.2022г. до 01.03.2023г. къщата не била обитавана от никого. През него не е имало и договорно правоотношение между страните по предоставяне от ищцовото дружество на електрическа енергия, конкретно за етажа на Г., нито такава е била предоставяна от ЕРМ. Оспорва се електромерът на обекта на потребителя да е бил монтиран съгласно нормативните изисквания, в т.ч. да е бил технически изправен при монтажа. Оспорват се начина на определяне на количеството и цената за начислената като корекция ел. енергия, данните в КП №200299//01.03.2023г. и спазването на изискванията на ПИКЕЕ за съставянето му. Възразява се и срещу доказателствената сила спрямо ответницата на КП №83/14.03.2023г., изд. от БИМ, и на Фактура №**********/11.04.2023г., изд. от ищеца. Изрично се оспорва и реалното извършване на твърдяните от ищеца 4 разходи за демонтиране и изпращане на проверявания електромер на БИМ и за извършване на проверката на СТИ в БИМ, както и дължимостта им.
По същество се моли за отхвърляне на всички искове и за присъждане на разноски, а в о.с.з. позицията и възраженията се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, становищата на страните и приложимия закон, съдът преценява, че установеното по делото от фактическа страна в обжалваното решение е коректно и пълно и съответства на установеното от настоящия съдебен състав, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към него.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
С влязлата в сила част от решението на ВРС по настоящото дело, след прекратяване на въззивното производство по жалбата вх. №42101/13.05.2025г. н а С. И. Г.,е установено със СПН задължението на последната към „ЕРМ Запад“ ЕАД за сумата от 5 691.41лв. – коригирана стойност на ел. енергия за обект в с. Б., община С., ул. „С. К.“ №*, за периода от 02.12.2022г. до 01.03.2023г., за която е издадена Фактура № ********** от 11.04.2023г., ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението в съда – 17.08.2023г. до окончателното й изплащане. Спорът пред въззивния съд се концентрира върху вземането за мораторна лихва върху корекционната сума за заявения период преди делото, за дължимостта в полза на ищеца на разходите за демонтиране и изпращане на проверявания електромер на БИМ и за извършване на самата проверка на СТИ в БИМ, както и за мораторна лихва върху последните, като по тях съставът на ВОС намира следното за случая:
Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b8719bef-d340-4133-b092-319cc5551043