Определение № 2602 от 11.07.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1215/2022
- Вид
- Определение № 2602
- Подписан
- 11.07.2022
- В сила
- 11.07.2022
- Състав
- Диана Димитрова Митева, Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов
Други актове по делото
- Протокол № 1733 от 04.11.2022 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
- Определение № 4390 от 24.11.2022 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
- Определение № 1364 от 05.04.2023 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
- Разпореждане № 3552 от 19.07.2023 · Цвета Павлова
- Определение № 4170 от 02.11.2023 · Цвета Павлова, Пламен Атанасов Атанасов, Деница Добрева
- Протокол № 2007 от 22.12.2023 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
- Решение № 66 от 19.01.2024 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.144, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 т.1 и т.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 т.1 и т.2 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2602 гр. Варна, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диана Д. Митева
Членове:
Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100501215 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 261150/12.11.2020 год., поправено с решение № 260886/11.03.2021 год.
/л.259/, решение № 262716/27.10.2021 год. /л.270/, поправено с решение № 260057/24.01.2022 год. /л.281/, постановено по гр.д. № 3654/2019 год., ВРС – XLIX състав е осъдил „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 да заплати на В.Г. Б-С сумата от 10 492.66 евро, формирана като разлика между стойността в евро на платени месечни вноски в швейцарски франкове по курс към датата на плащането и стойността на дължимите месечни вноски в евро през периода от 26.03.2014 год. до 26.02.2019 год. и представляваща сбор на валутните разлики от всички платени месечни вноски за процесния период като заплатени без основание по нищожни клаузи на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33857/11.03.2008 год., сключен с „Юробанк България“ АД, а именно: чл.6, ал.2 и чл.23, даващи на банката право да преизчислява и изисква вноските по кредита в швейцарски франкове и сумата от 3 723.16 швейцарски франка, КАТО Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от В.Г. Б-С срещу „Юробанк България“ АД иск за осъждане ответника да заплати разликата над сумата от 3 723.16 швейцарски франка до предявения размер от 4560.38 швейцарски франка, представляващи разликата между дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в шв.франкове, платени за периода 26.03.2015 год. до 26.02.2019 год. в резултат от едностранно увеличаване на лихвения процент, като заплатени по нищожен договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 33857/11.03.2008 год., сключен с „Юробанк България“ АД, а именно: чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора чрез промяна на БЛП, автоматична промяна на определените в договора погасителни вноски, при едностранна промяна от страна на банката на БЛП, както и едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите и комисионните, ведно със законната лихва 1 върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете – 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, като е осъдил банката да заплати на ищцата сума от 5 833.94 лева – разноски по делото, а последната да заплати на банката сумата от 525,25 лева – разноски.
Недоволен от решение № 261150/12.11.2020 год. е останал ответника „Юробанк България“ АД, който обжалва /въззивна жалба вх.№ 291576/23.12.2020 год./ постановеното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Конкретните оплаквания на първо място са свързани с извода на съда относно липсата на индивидуалното договаряне на клаузите, като се сочи, че същият е формиран въпреки приетото за безспорно установено, че договорът не е сключен при общи условия и без да е доказано, че ищцата не е могла да влияе върху съдържанието. Твърди се, че същите са индивидуално договорени, съставени по ясен и недвусмислен начин, като нито една от тях не е неравноправна на нито едно от заявените с исковата молба основания, респективно не е в ущърб на потребителите – кредитополучатели. Въззивникът излага, че въпреки практиката, правните изводи на съда относно неравноправността на клаузите не се основават на конкретните обстоятелства, които са били налице към момента на сключване на договора и същите са преценени като неравноправни без да са налице условията на чл.143 като съдът е отказал да приложи и изключенията по чл.144, ал.2 и чл.144, ал.3 т.1 и т.2 ЗЗП.
Релевирани са и оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила като се сочи, че първоинстанционното решение не е базирано на доказани факти и обстоятелства, нито са обсъдени всички събрани доказателства относно индивидуалното договаряне на клаузите, че договорните клаузи са съставени по ясен и разбираем начин. Излага се, че съдът само е споменал доказателствата без да ги е обсъдил, което от своя страна е довело до невярна фактическа обстановка и правни изводи.
Поддържа се, че ищцата сама е избрала сключването на договора в шв.франкове, което се установява и от показанията на свидетелката Андонова. От същите е видно, че тя е имала достатъчно време да се запознае с договора и не е поискала промяна, а настъпилите впоследствие промени не са основание за неравноправност на клаузите.
Първоинстанционният съд също така само бланкетно е посочил наличието на заключение на вещото лице, без да изложи мотиви относно същото.
Твърдяната необоснованост на решението се извежда от възприетата от съда фактическа обстановка по делото, която се твърди да се разминава с установеното. Сочи се, че съдът необосновано е приел, че ищцата не е била уведомена за влиянието на вноските по договора при обезценяване на националната валута, както и за риска при сключване на договор в чуждестранна валута с оглед обменния курс. Не на последно място, неправилно съдът е придал значение на националната валута и резервната за страната валута – евро като анализира и се позовава на съдебна практика, в това число и на Съда на ЕС.
2
Въззивникът счита за неправилен извода на съда, че Банката не е изпълнила задължението си да уведоми кредитополучателите за възможните промени в обменните курсове с оглед валутния риск като отново подчертава, че поведението на банката може да бъде преценявано само с оглед момента на сключване на договора, при отчитане на обстоятелствата, които банката е могла да знае към този момент и което са от естество да се отразят на по-нататъшното изпълнение на договора. Банката е предоставила всичката нужна информация, като ищцата е разбрала при сключването на договора, че движението на валутния курсове на шв.франк не е постоянно и зависи от много фактори. В случая, рязкото поскъпване на кредита е следствие от глобалната финансова криза след 2008 год., която не е могла да бъде предвидена и предотвратена, респективно е била повлияна от обективни фактори, а не от поведението на банката. За неправилен се счита и изводът относно информираността на ищцата и нейния съпруг, с оглед професионалната компетентност и знания, които имат – ищцата е счетоводител, а съпругът й - търговски представител.
Излага се и оплаквания относно изводите на съда относно неравноправността на клаузата на чл.6, ал.2 изр.второ от договора доколкото същата е приложима само в хипотезата, ако не се внася в швейцарски фракове и на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора, тъй като валутният риск се поделя между страните и банката би носила при намаляване на валутния курс. Същевременно, чл.23, ал.1 от договора се отнася до правото на банката едностранно да изменя курса на валутата, без обаче да създава насрещно задължение за кредитополучателя. Клаузата на чл.23, ал.2 от договора също не създава конкретни задължения за него и се отнася до съгласието му да заплаща по-високи суми ако реши да закупува валута от Банката. В заключение, се твърди, че ако съдът бе осъдил внимателно клаузите на договора, би стигнал до извода, че същите не създават неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.
Не на последно място се твърди и неправилност на изводите на съда относно клаузите, създаващи право на Банката едностранно да изменя лихвения процент, като позовавайки се на практика на СЕС моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Намира постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли за уважаването му. Излага насрещни доводи срещу оплакванията на въззивника относно неправилност на изводите на съда на липсата на индивидуално договаряне на клаузите, относно обстоятелството, че чл.6, ал.2 определя основния предмет на договора и че действителното усвояване на сумата по кредита е в евро, а не в швейцарски франкове, като твърди превратно тълкуване на цитираната от въззивника практика на СЕС. Оспорват се твърденията за добросъвестност на банката при договарянето, така както е очертано в решение С-186/16 на СЕС, като възраженията, че същата не е могла да прогнозира изменението в курса счита за ирелевантни с оглед експертната компетентност на банката.
Оспорва и твърденията, че с клаузата на чл.23 от договора банката е предупредила добросъвестно кредитополучателя за валутния риск, като и от показанията на разпитания свидетел става ясно, че банката не предоставяла никаква информация и разяснения за това на потребителя. Оспорват и твърденията за личната им професионална компетентност като твърдят, че релевантно е не как конкретен потребител разбира дадена клауза, а дали тя е обективно ясна, както и сочат, че това не освобождава банката от задължението й да ги информира, както и твърдят, че оспорените клаузи не попадат в изключението по чл.144 ЗЗП. Настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 282365/08.04.2021 год. от „Юробанк България“ АД срещу решение № 260886/11.03.2021 год., с което е поправена очевидна фактическа грешка в решение № 261150/12.11.2020 год. чрез включване на клаузата на чл.6, ал.2 от 3 договора досежно първата присъдена сума и чрез отпадане на текста „представляваща разлика дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове“. По отношение на първата поправка се сочи, че от мотивите на съда не може да се формира извод за несъответствие на формираната воля и изразената такава в диспозитива, а по отношение на втората се сочи, че същата е залегнала като мотив на съда, а грешки при формиране на волята на съда не съставляват основание за поправка на очевидна фактическа грешка. В обобщение, счита, че не е налице основание за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка и моли за отмяна на постановеното решение по реда на чл.247 ГПК и отхвърляне на молбата.
Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран писмен отговор от ищцата, която намира решението за правилно. Твърди, че с доклада клаузата на чл.6, ал.2 от договора е включена като част от основанието на иска и не става въпрос за допълване на решението в тази част, а грешка при изписване на клаузата вместо чл.6, ал.2 – чл.2, ал.2 от договора. Що се касае до втората грешка – същата е пренесена неправилно от първия диспозитив във втория. Моли за потвърждаване на решението.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 302817/25.11.2021 год. от „Юробанк България“ АД срещу решение № 262716/27.10.2021 год., с което е поправена очевидна фактическа грешка в решение № 261150/12.11.2020 год. чрез включване на отхвърлителен диспозитив за разликата над сумата от 3 723.16 швейцарски франка до предявения размер от 4560.38 швейцарски франка, представляващи разликата между дължимите вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в шв.франкове, платени за периода 26.03.2015 год. до 26.02.2019 год. в резултат от едностранно увеличаване на лихвения процент, като заплатени по нищожен договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 33857/11.03.2008 год., сключен с „Юробанк България“ АД, а именно: чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.13, ал.1 от Договора, даващи право на банката да увеличава приложимият лихвен процент по Договора чрез промяна на БЛП, автоматична промяна на определените в договора погасителни вноски, при едностранна промяна от страна на банката на БЛП, както и едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите и комисионните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на исковете – 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземанията, на основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД. Инвокираните доводи са за недопустимост на постановеното решение В ЧАСТТА за сумата от 10 492.66 евро и сумата от 3723.16 шв.фр., тъй като вместо на поправи решението чрез допълването му в отхвърлителната му част съдът отново се е произнесъл по основния иск. Развиват се доводи и за неправилност на решението в осъдителната му част чрез препращане към оплакванията във въззивна жалба вх.№ 291576/23.12.2020 год.
Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b74880b6-9132-4c7a-aa89-af79a3f93f1d