Решение № 967 от 23.07.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1105/2026
- Вид
- Решение № 967
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Ангел Ташев
Други актове по делото
- Протокол № 1153 от 10.06.2026 · Ангел Ташев
- Протокол № 1299 от 02.07.2026 · Ангел Ташев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6 · Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1-3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1-3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1-3 · Кодекс на труда
- чл.67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.70 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.71 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
- член 31 · Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на КомисиятаТекст от значение за ЕИП.
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 967 гр. П., 23.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20265220101105 по описа за 2026 година
Производството е образувано по повод искова молба от С. Т. Т., ЕГН **********, адрес: гр. П., ***, ет. 4, ап. 12, против „К. Б. ЕООД & КО“ КД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1233, район „С.“, ***А, действащо чрез: Филиал 4100 – П., адрес: гр. П., ***, с която се иска от съда да отмени като незаконосъобразна Заповед № 4100-003/26.01.2026 г. на “К. Б. ЕООД&Ко” КД, с която на основание чл.71, ал.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение със С. Т. Т.; да бъде възстановена на длъжността “Обслужващ магазин/Служител филиал”, с код по НКПД 52490001, в “К. Б. ЕООД&Ко” КД, ЕИК ***** – Филиал 4100, ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение в размер на 5220 евро /пет хиляди двеста и двадесет евро/, за оставането й без работа, но не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2026 г., както и да и заплати сумата от 5000 евро /пет хиляди евро/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди (емоционален стрес, чувство за несправедливост, дълбоко разочарование, професионален шок, уронване на професионалното достойнство, моралната болка от претърпяната несправедливост, несигурност и безпокойство за бъдещето), настъпили вследствие прекратяване на трудовия договор със Заповед № 4100-003/26.01.2026 г..
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2025 г. между страните бил сключен трудов договор, като ищцата заела длъжността „Обслужващ магазин/Служител филиал“ с код по НКПД 52490001, с основно възнаграждение от 870 евро, като в т. 3.1. бил договорен срок за изпитване от 3 месеца в полза на двете страни. В качеството си на експерт по безопасност на храните, още в началото на своята дейност, ищцата констатирала системни нарушения на хигиенните норми във Филиал 4100 – гр. П..
1
Твърди, че на 13.01.2026 г. в 00:21 ч. изпратила първия си официален сигнал до отдел „Compliance“ на ответника, в който като сертифициран специалист по безопасност на храните подробно описала критични рискове от кръстосано замърсяване с алергени и недопустими хигиенни практики във филиал П.. По-късно същият ден, в 13:37 ч., допълнила сигнала с доказателства за неправомерно миене на транспортен инвентар в съдомиялните машини за хранене. На 15.01.2026 г. в 00:11 ч. подала нов сигнал за грубо нарушение на корпоративната етика, изразяващо се във фалшифициране на задължителни обучения чрез използване на служебната й карта от трети лица по нареждане на местното ръководство. На 17.01.2026 г. алармирала писмено, че след извършена проверка нарушенията продължават и се правил опит за тяхното прикриване чрез временно отстраняване на компрометирания инвентар. На 22 и 23.01.2026 г. изпратила нови съобщения, в които посочила, че въпреки частичните промени, липсата на реален контрол от страна на ръководството обезсмисляло мерките и застрашавало здравето на клиентите. На 25.01.2026 г. в 04:06 ч. сутринта подала последния си сигнал за техническа повреда в хладилните витрини и открит от нея продукт с явен „бумбаж“, което е признак за опасно разваляне. Само 24 часа след последния й сигнал, на 26.01.2026 г., работодателят прекратил трудовия й договор, считано от 28.01.2026 г..
Посочва, че на 28.01.2026 г. подала сигнал в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – П., под Вх. № ПЗ-402 от същата дата, в отговор на който на 02.02.2026 г. получила писмо, че са констатирани несъответствия с нормативните изисквания на приложимото законодателство в областта на храните, за което са предприети административни мерки.
Смята, че тази изключителна гъстота на сигнализиране чрез вътрешен канал (7 имейла за 12 дни) и светкавичното й уволнение веднага след последния сигнал, доказват по безспорен начин, че работодателят не е правил оценка на работата й, а я е идентифицирал като „проблемен служител“ и я е отстранил, за да спре изтичането на информация към централното ръководство.
Счита, че уволнението й представлява забранено ответно действие по чл.33 Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) и е акт на отмъщение за предприетите от нея действия. Във връзка с тези нарушения, на 29.01.2026 г. подала официален сигнал по реда на ЗЗЛПСПОИН за констатираните нарушения, заведен в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) под УИН WB26012900011. Сигналът бил приет за редовен и препратен по компетентност за проверка към БАБХ и ИА „ГИТ“. С посочения акт КЗЛД изрично потвърдил, че в качеството си на сигнализиращо лице се ползва със защита по реда на ЗЗЛПСПОИН.
Твърди, че основателността на твърденията й била потвърдена от последвалата проверка на Областна дирекция по безопасност на храните – П.. С Писмо изх. № ПЗ1498/25.03.2026 г., Директорът на ОДБХ – П. потвърдил, че след извършени физически и документални проверки, касаещи нарушения на стандартите за безопасност и хигиена в обекта на ответника, инспекторите са предприели всички необходими мерки по закон.
Посочва, че и централата на работодателя призна, че предоставената от ищцата 2 информация е довела до дисциплинарни наказания на същото местно ръководство, инициирало нейното отстраняване.
Смята, че с действията си ответникът е злоупотребил с правото по чл.71, ал.1 КТ, което е довело до забранен от закона резултат – саморазправа заради сигнализиране за нарушения и е налице прекратяване на трудовото й правоотношение като ответно действие.
Твърди, че ответникът не е изпълнил императивните си задължения, произтичащи от Глава втора, Раздел I на ЗЗЛПСПОИН („Вътрешно подаване на сигнал“). Неизпълнението на законовите изисквания за администриране на вътрешни сигнали е пряко свързано с последвалата репресия спрямо лице по чл.6, ал.1 ЗЗЛПСПОИН – подаващо сигнал за нарушение чрез вътрешен канал. Смята, че с прекратяването на трудовото правоотношение се е целяло елиминиране на източника на информация.
Твърди, че от прекратяването на трудовото правоотношение като акт на отмъщение и репресивно действие е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силен емоционален стрес, чувство за несправедливост и дълбоко разочарование. Счита, че в качеството си на експерт, за нея било професионален шок фактът, че проявената от нея почтеност и грижа за здравето на потребителите бива наказани с уволнение, вместо да бъдат поощрени. Преживяла тежък период на несигурност и безпокойство за бъдещето си, тъй като била отстранена от работа в момент, в който изпълнявала съвестно дълга си.
Огорчението й било засилено от обстоятелството, че репресията била предприета от лица, чиито закононарушения по-късно били официално потвърдени от контролните органи и признати от централното ръководство на компанията. Това целенасочено уронване на професионалното й достойнство и моралната болка от претърпяната несправедливост довели до нарушение на емоционалния й баланс и социалния й комфорт, което обосновава претенцията й за справедливо обезщетение на причинените ми неимуществени вреди на основание чл.34 ЗЗЛПСПОИН. Твърди, че на основание чл.37 ЗЗЛПСПОИН, който урежда отговорността за вреди спрямо сигнализиращите лица, е въведена законова презумпция, че вредите се считат за причинени умишлено до доказване на противното.
Излага твърдения за реда, по който подлежи на разглеждане настоящото дело.
При така изложените твърдения съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ и чл.34 ЗЗЛПСПОИН - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението и за заплащане на неимуществени вреди в резултат на прекратяването на трудовия договор.
В хода по същество ищцата се явява лично и с адвокат Л. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът излага доводи за недопустимост и неоснователността на исковата претенция.
Излага твърдения, че предявените искове по реда на ЗЗЛПСПОИН са недопустими, 3 тъй като разпоредбата на чл.33, ал 4 ЗЗЛПСПОИН не уреждала специална искова защита и не създавала правна възможност за предявяване на иск от страна на сигнализиращото лице.
Разпоредбата единствено прокламирала, че ответните действия по чл.33, ал.4 ЗЗЛПСПОИН са недействителни. Сочи и че следващата разпоредба - алинея 5 регламентирала, че лице по чл.5, срещу което са били предприети ответни действия, може да подаде молба до компетентния орган за възстановяване на положението, в което то се е намирало преди предприемането на ответните действия, но отново не ставало въпрос за нарочен иск, а молба до компетентен орган, какъвто не е процесният случай.
Счита, че релевираните нарушения в сигналите на ищцата не попадат в приложното поле на чл.3 ЗЗЛПСПОИН и на чл.6 Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2019 г..
По основателността не оспорва, че на 15.12.2025 г. между „К. Б. ЕООД енд Ко“ КД и ищцата е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ, вр. с чл.70 КТ трудов договор с уговорен в т.3.1 от съдържанието му срок за изпитване от 3 (три) месеца в полза и на двете страни, като по време на срока за изпитване трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно и с незабавно действие както от работодателя, така и от служителя, без да се обоснована причина за това.
Не оспорва, че на 19.12.2025 г. ищцата е встъпила в длъжността „Обслужващ магазин/Служител филиал“ във филиал 4100 на „К. Б. ЕООД енд Ко“ КД в гр. П..
Твърди, че още в първия месец на изпитателния срок до ръководството на филиала достигат сигнали за грубо и нелюбезно отношение на ищцата, както при работата с колеги, така и при обслужването на клиенти. Излага подробни съображения.
Посочва, че видно от представеното с исковата молба удостоверение от КЗЛД от 09.03.2026 г., качеството „защитено лице“ е признато на ищцата, считано от 29.01.2026 г., а уволнението било сторено преди датата на подаване на сигнала и получаването на уникален номер от Централния орган за подаване на сигнали по реда на специалния закон, а именно от Комисията за защита на личните данни. Също счита, че ищцата не следва да се ползва от защитата уредена в ЗЗЛПСПОИН, доколкото не е имала качеството „защитено лице“ преди издаване и връчване на уволнителната заповед и към датата на уволнението съответно.
Твърди, че работодателят е упражнил напълно законно правото по чл.71 КТ и е прекратил трудовия договор на ищцата в изпитателния срок, преди последният да е изтекъл.
Счита, че при наличието на официално документирано поведение, застрашаващо работния процес и екипната ефективност, както и на други оплаквания от служители и клиенти, упражняването на правото по чл.71, ал.1 КТ се явява единственият законосъобразен и логичен управленски ход.
Посочва, че е абсолютно недопустимо ищцата да твърди, че дружеството е злоупотребило с правото по чл.71 КТ. В процесния случай счита, че дружеството е упражнило законови права, каквото е потестативното право на прекратяване на трудово правоотношение в изпитателен срок, което не подлежи на мотивиране. Работодателят не е 4 длъжен да излага мотиви за прекратяване на договора по чл. 71, ал. I КТ.
Във връзка с твърдението на ищцата, че е уволнена „незабавно след последния сигнал“ от 26.01.2026 г. следвало да се разглежда в контекста на една необичайна и преднамерена интензивност на сигнализиране. Сочи, че ищцата се опитвала да наложи невярна логическа връзка между подадените от нея сигнали и уволнението. В рамките на помалко от две седмици (от 13.01.2026 г. до 26.01.2026 г.) ищцата била генерирала общо 7 (седем) сигнала, което представлявало изключителна гъстота на оплакванията, неприсъща за добросъвестното упражняване на права по ЗЗЛПСПОИН, а именно: на 13.01.2026 г. в 00:21 ч., на 13.01.2026 в 13:17 ч„ на 15.01.2026 г. в 00:11 ч., на 17.01.2026 г. в 01:39 ч., на 22.01.2026 г. в 11:19 ч„ на 23.01.2026 г. в 02:57 ч. и на 25.01.2026 г. В тази връзка твърди, че поведението на служителката е било целенасочено и е злоупотребявала, както с работните си отношения с ответното дружество, така и с опитите си да упражнява права по специалния закон, но следвайки тенденциозно една некоректна линия на поведение.
Разпечатката съдържа 34 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b70e3d85-106e-4aa7-835e-b53602cc6753