Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1655 от 06.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4922/2022
Вид
Решение № 1655
Подписан
06.02.2023
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1655 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110104922 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на . срещу ., с която по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №26761/2021г. на СРС, 41 състав, а именно: сумата от общо 736,28 лева - неустойка за неизпълнение на договорни задължения на ответника по договор за мобилни услуги, формирана, както следва: сума в размер на 199,80 лева, като сбор от стойността на 12 месечни такси, всяка по 16,65 лева за мобилен номер .; сума в размер на 396,48 лева, като сбор от стойността на 14 месечни такси, всяка по 28,32 лева за интернет услуга № 101002117305; сума в размер на 140 лева, представляваща неустойка за неизпъленение на задължение на абоната за връщане на предоставено му от оператора оборудване - устройство data box, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /14.05.2021 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор № 505682738, ID . за мобилни услуги, като за всяка отделна услуга, ползвана от абоната, е сключвано допълнително приложение, неразделна част от договора. С приложение № 1 от 15.01.2020 г. към договора за срок от две години е била активирана услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа - А1 Net Box за номер . с месечна такса 19,99 лева. На абоната е било предоставено за ползване за срока на договора оборудване, което последният се е задължил да върне след прекратяване на договора. Уговорена е била неустойка при неизпълнение на това задължение. С приложение № 1 от 05.02.2020 г. за срок от две години към договора е била добавена услуга фиксиран интернет А1 Нет с № 101002117305, за която е избран план със стандартна месечна такса 33,99 лева и промоционална цена за срока на договора 25,49 лева. Уговорени с приложенията са били неустоечни клаузи, дължими от абоната при неизпълнение на задълженията съобразно договора. След м.юни 2020 г. абонатът е спрял да заплаща дължимите към 1 оператора суми. Договорът е бил прекратен, считано от 20.12.2020 г. на осн. т. 54.12. от ОУ, приложими към договора. Начислени са били процесните три неустойки на обща стойност 736,28 лева. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че в качеството си на изпълнител на СМР в обект, финансиран от трето за спора лице, е заплащал редовно дължимите към ищеца суми за интернет услуги до 30.06.2020 г., когато е напуснал обекта, на който е ползвал същите. Устройството за ползване на услугата, предоставено му от страна на ищеца, останало на обекта. След тази дата инвеститорът /трето за спора лице/ е сключил нов договор с ищеца, с оглед което счита, че договорите се дублират - сключени са били два договора за един и същ обект, канцелария, монитор. Освен това оборудването е останало да се ползва от следващия клиент на ищеца, който ползвал същата услуга, с оглед което и поддържа, че тази претенция е неоснователна. Счита, че е бил изправна страна по договора, че е погасил задълженията си към ищеца, с оглед което предявените искове, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и това се установява от приетите по делото писмени доказателства, че между ., като абонат на електронни далекосъобщителни услуги, и ., като оператор на такива, е бил сключен договор № 505682738 от 15.01.2020 г. при общи условия /ОУ/ с предмет предоставяне на абоната на електронни съобщителни услуги, съгласно който влизането в сила, срокът и прекратяването на договора за всяка една ползвана от абоната услуга, в т.ч. дължими суми за неустойки или обезщетения, се посочват в съответното приложение към договора, като за всяка услуга могат да се договарят и прилагат различни срокове. Ответникът не оспорва също, а и това е установено в производството, че страните са подписали към договора като неразделна част от същия Приложение № 1 от 15.01.2020 г. за услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа A1 Net Box 50 за номер ., с месечна такса 19,99 лева (16,65 лева без ДДС) за срок от две години и Приложение № 1 от 05.02.2020 г. за услугата фиксиран интернет А1 Нет 100 със стандартна месечна такса 33,99 лева (28,32 лева без ДДС) и промоционална цена за срока на договора 25,49 лева за срок от две години.

С Приложение № 1 от 15.01.2020 г., т. 5.1 – т.5.3 е предвидено, че абонатът получава за временно ползване за срока на договора следното оборудване: 4 Wi-Fi рутер (L T E рутер) в комплект със S I M карта, като страните са уговорили предоставянето на оборудването да се удостоверява със съставянето на приемопредавателен протокол. Съгласно клаузата на т. 5.4 при прекратяване на договора абонатът се задължава да върне същото, като е предвидено предаването на оборудването също да се удостоверява с приемо-предавателен протокол.

В раздел 7. „Отговорност“, т. 7.1 от същото приложение към договора, е предвидено, че ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за абонамента, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен 2 размер без отстъпки до изтичане на съответния срок за ползване. Съгласно т. 7.2. ако при прекратяване на договора за съответната услуга или в останалите случаи, предвидени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

С приложение № 1 към договора, подписано на 05.02.2020 г., т.6.3.

„Отговорност“ е предвидено, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, приложението, ОУ, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да прекрати договора и да получи неустойки в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси без отстъпки, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.

Видно е от приетия като доказателство по делото приемо-предавателен протокол от 15.01.2020 г., че на ответника е било предоставено оборудване /крайно устройство/ за ползване по време на договора – Huawei B 311-221 white+ext. Antenna, което ползвателят се е задължил да върне при прекратяване ползването на услугата в пълна комплектност и изправност.

Приети като доказателство са и общите условия, приложими към договора.

Съгласно клаузата на чл. 54.12. от ОУ, при които договорът между страните е сключен, договорът на абоната се счита едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата в плащанията на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни.

Не е спорно между страните и това се установява от допълнение към Приложение № 1 от 15.01.2020 г., че абонатът е приел общите условия на оператора.

Установява се от приетия по делото ценоразпис на допълнителни услуги, предлагани от . на клиенти, с които операторът се намира в договорни правоотношения, че е разписан размер на неустойка за 4G устройство за услугата Net Box и същият възлиза на сумата от 140 лева без ДДС.

От страна на ответника е представен и е приет като доказателство платежен документ, от съдържанието на който съдът приема за установено, че е заплатил на ищеца на 08.10.2021 г. сума в размер на 234,57 лева, с които са погасени задължения по фактури, както следва: № 419943494/23.10.2020 г., за сумата от 54,20 лева; № 416426921/24.08.2020 г. за сумата от 45,47 лева; № 417979099/24.09.2020 г., за сумата от 45,47 лева; частично плащане по фактура № 421538187/24.11.2020 г., за сумата от 43,96 лева; № 414875313/24.07.2020 г., за сумата от 45,47 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. По същите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и приложения към същия, който е бил развален /прекратен/ поради неизпълнение на задълженията на абоната, че с договора /и приложенията към него/ страните са уговорили валидни неустоечни клаузи, по силата на които за ответника са възникнали задължения за заплащане на процесните неустойки в претендирания размер.

Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, в т.ч. че е бил изправна страна по договора и/или че е погасил процесните задължения.

3

С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение, съдържащо проект за доклад на делото, обявен за окончателен в проведеното на 17.11.2022 г. открито съдебно заседание, съдът е указал на страните, че следи служебно в производството за нищожност на клаузите за неустойки, въз основа на които ищецът претендира вземанията си, поради противоречие на същите със закона или с добрите нрави съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/ 27.04.2022 г. по т.д.

1/2020 г. ОСГТК, ВКС/.

Съдът приема, че ответникът не оспорва в производството твърденията на ищеца, че сключеният помежду им договор е бил развален с действие занапред, тъй като ответникът е спрял да заплаща задълженията си за месечни такси и услуги по абонаментите, съгласно подписаните между страните към договора приложения. В подкрепа на този извод е и извършеното от страна на ответника след образуване на заповедното производство плащане на сумата от 234,57 лева съгласно приетия като доказателство по делото касов бон. Следователно и съдът приема, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги, като поради неизпълнение на задълженията на абоната по същия за заплащане на дължимите за услугите суми е настъпила забава и договорът е бил развален от оператора на осн. чл. 54.12 от ОУ.

По отношение действителността на клаузите за компесаторни неустойки поради прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на абоната по същия да заплаща договорените цени на ползваните абонаменти, съдът приема следното:

В конкретния случай ищецът основава вземанията си за неустойки в размер на сумата от 199,80 лева, формирана като сбор от стойността на 12 месечни такси по 16,65 лева за мобилен номер . и в размер на сумата от 396,48 лева, формирана като сбор от 14 месечни такси по 28,32 лева за интернет услуга № 101002117305, позовавайки се на последиците от развалянето на договора и на клаузите на т. 7.1 от Приложение № 1/15.01.2020 г. към договора за мобилни услуги и т. 6.3. от Приложение № 1/05.02.2020 г.

Съгласно възприетото с мотивите на ТР № 1/2022 г., ОСГТК, ВКС, когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и др./, ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея. Но и при липса на такива възражения, съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно.