Решение № 238 от 13.11.2020, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 545/2020
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 13.11.2020
- В сила
- 12.11.2020
- Състав
- РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Други актове по делото
- Определение № 622 от 30.09.2020 · РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
- Протокол № 78 от 23.10.2020
- Разпореждане № 806 от 04.12.2020 · ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
- Разпореждане № 829 от 15.12.2020 · РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА
- Определение № 14 от 08.01.2021 · РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА, ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
Номер 238
12.11.2020 г.
Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Перник
Първи граждански състав
На 22.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20201700500545 по описа за 2020 година
С Решение № 905/13.07.2020год., постановено по гр. дело № 00170/2020год., Пернишкия районен съд е отхвърлил като неоснователен предявените от „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. против К. М. Ф. искове , с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 944.34лева, представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в *** за периода от 01.12.2015год. до 30.04.2017год. , сумата от 123.05лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.02.2016год. до 30.01.2018год., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С решението си районният съд е осъдил „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. да заплати на К. М. Ф. от *** сумата от 300 лева , представляващи по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът- „ Топлофикация Перник“ АД гр.П., която го обжалва изцяло в срока по чл.259, ал.1 от ГПК . По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение жалбоподателят моли същото да бъде отменено и постановено ново за уважаване на предявения иск, ведно с произтичащите от това последици.
Въззиваемият К. Ф. оспорва жалбата като неоснователна и моли да не бъде уважавана.
При отхвърляне на жалбата претендира присъждане на разноски, както и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение.
1
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД,съединен с иск по чл.86 от ЗЗД , с който е поискано ответникът К. Ф. да заплати на ищеца - „ Топлофикация Перник“ АД гр. П. сумата от 944.34лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № *, находящ се в *** за периода от 01.12.2015год. до 30.04.2017год., лихва за забава на месечните плащания в размер на 123.05лева за периода от 09.02.2016год. до 30.01.2018год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска09.01.2020год.до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК,като е оспорил твърдението че е собственик на процесния апартамент, като е възразил срещу начина на отчитане на потребената топлинна енергия, начина на нейното разпределение и съответно против формирането на нейната цена.Направил е възражения за незаконосъобразно начисляване и разпределение на топлоенергията в блока , в който живее и оттук- за недължимост на претендираните суми, като стойност на потребена от него топлоенергия.
Позовал се е и на погасителна давност относно претендираните суми.
Районният съд е отхвърлил така предявеният иск , приемайки че за недоказано по делото ,че ответникът е собственик на процесния имот, в частност че последният е идентичен на имота, описан в представения по делото нотариален акт за собственост.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба ,че направения от районния съд извод не съответства на събраните по делото доказателства. Ищецът твърди ,че ответникът е собственик на топлоснабден имот , съставляващ апартамент № *, в **** и като такъв дължи стойността на доставена в същия този апартамент ,ползвана , но незаплатена от него топлоенергия . За установяване качеството на „ клиент на топлинна енергия“ по отношение на ответника ищецът е представил копие и оригинал на Нотариален акт № **, том- *, рег.№ ***, дело № 22/2015год. , от който се установява ,че на ***год. ответникът е придобил по дарение собствеността върху апартамент № ** в ***. Действително в цитирания нотариален акт изрично е посочено ,че апартамент № ** в *** е идентичен на апартамент № *, но като находящ се в жилищна сграда –блок № ***, на ул.“ ***“ в *** . Процесният имот, а именно апартамент № * е с административен адрес *** , като липсват доказателства ,че бл.
** е идентичен на жилищна сграда-блок № *** .
С оглед отразеното в нотариалния акт не би могло да се приеме ,че е налице удостоверена от нотариуса идентичност на дарения на ответника имот с процесния имот и да се зачете по отношение на този факт доказателствената сила на нотариалния акт съгласно чл. 179, ал.1 от ГПК. Предвид направеното оспорване от ответника ,в тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин твърдяната от него идентичност,което в случая не е направил с представения нотариален акт за дарение.
2
Гореизложеното мотивира извод ,че не е доказано по делото,че ответникът е собственик на процесния имот,респ. че има качеството „ клиент на топлинна енергия“, поради което предявеният против него иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв,ведно с акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. Достигайки до същия извод районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски,които се доказват в размер на 300 лева и съставляват такива за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Възражение за тяхната прекомерност не е направено .
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 905/13.07.2020год., постановено по гр.дело № 00170/2020год. по описа на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3