Решение № 21 от 20.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 30/2023
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- Илиана Георгиева Димитрова Васева
Други актове по делото
- Разпореждане № 121 от 13.02.2023 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 198 от 09.03.2023 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 204 от 13.03.2023 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 206 от 13.03.2023 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 302 от 11.04.2023 · Десислава Ангелова Ралинова
- Разпореждане № 444 от 12.06.2023 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Определение № 198 от 06.06.2024 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Определение № 201 от 07.06.2024 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Протокол № 131 от 15.07.2024 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Протокол № 175 от 16.10.2024 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 259 от 15.04.2025 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 268 от 17.04.2025 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Решение № 62 от 19.05.2025 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429,ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.496,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Пазарджик, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Търговско дело № 20235200900030 по описа за 2023 година
Т. д. № 30/2023 е образувано по предявени са искове от А. З. Р., с ЕГН:
**********, с адрес: обл. П., общ. С., гр. С., ул. *** срещу „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление; гр. София, п.к. 1463. р н „Триадица”, бул „Витоша“ № 89Б, представлявано от: К. Х. Ч., Б. А. В. , Е. Й. Б. и И. Д. Г..
Правно им основание е чл. 432. ал. 1. във вр. с чл. 380 КЗ. и чл. 86 ЗЗД.
Цената на главния иск е 150 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, а акцесорния иск е заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 21.12.2021 г. до окончателното плащане, поради което тази претенция не определена по размер.
Обстоятелствата, на които се основават исковете са следните:
На 02.11.2021г.. около 13:35 часа, на път ІІІ-8003“. на 14 км. + 800 м. водачът П. Х. П. на лек автомобил марка н модел „Ауди А4”. с peг. № ***, движейки се в посока с. Овчеполци губи контрол над МПС, което управлява, отклонявайки се вляво, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска е челен удар лик автомобил марка и моден БМВ 330 ХД с pег. № ***, управляван от И. А. Ш.., който се движи в посока с. Черногорово. с което реализира ПТП с пострадали лица. При инцидента е причинена смъртта па К.
П. Ш., с ЕГН : ********** - пътник в лек автомобил марка и модел „БМВ 330 ХД". е peг. № ***.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1006р-11086/05.11.2021 г. Образувано е и досъдебно производство 926/02.11.20211.по описа па РУ Пазарджик. което впоследствие е прекратено.
1
Ищецът твърди, че починалата К. Н. Ш. е негова баба по бащина линия, тъй той бил биологичен син на С. А. Ш.., чиято майка е тя. От рождението си А. живеел със своя баща С. в къщата па неговите родители К. и А. Ш.и. През 2013г.. когато ищецът А. бил едва на 11 години баща му С. починал. След смъртта на бащата ищецът продължил да живее при баба си и дядо си, тъй като майка му живеела от години в чужбина и не полагала грижи за него.
Ищецът останал на грижите на своите баба и дядо, които го отглеждали като свое родно дете в собствения си дом. От този момент А. започнал да изгражда дълбока емоционална и духовна връзка със своята баба К., която възприемал като родна майка. К. отглеждала А. като свое родно дете и се стараела да замести починалия му баща и отсъстващата му майка. Тя му осигурявала основни те битови потребности храна, облекло, учебници. джобни пари н т.п.
Тя го придружавала, когато се налагало да отиде на лекар. Тя го изпращала и посрещала от училище, срещала се с учителите и се явявала па родителски срещи. Тя била до него и му помагала във всички трудни моменти докато растял. С времето А. силно се привързал към своята баба, която се превърнала в авторитета в неговия живот. От пея научил много неща та живота, тя имала основна роля в неговото развитие и съзряване. Той я обичал силно като родна майка, за него тя се превърнала в нещо много повече от баба, В пътния инцидент А. Р. загубил едни от най- скъпите си хора в живота.
Ищецът тежко понесъл смъртта на своята баба. Скърбял безутешно, тъй като за втори път преживял загуба на изключително близък за него човек.
Страдал от силно безпокойство и нарушения в съня поради шока и мъката от внезапната и трагична смърт па К. Ш. Чувствал се самотен и унил. Станал мрачен и мълчалив. Трудно му било да превъзмогне загуба та па баба си. Все още е опечален и разстроен. Плаче често, провокиран от спомени за обичната му баба. Продължава да живее в къщата на баба си К.. Без съмнение моралните страдания и претърпяната скръб за пето са огромни и неописуеми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент и никои не може да му върне загубеното обратно.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента па събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А4". е peг. ***, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с полица № BG/06/121001101416. валидна от 21.04.2021 г. до 20.04.2022г.
Във връзка с това на 21.12.2021 г. била отправена молба-претенция до застраховатгеля на отговорния за ПТП водач, т.е. към ответника „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" Б-АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение /молба вх. № 94 Р 31 2/21.12.2021 г./ До подаване на исковата молба, въпреки че е изтекъл законоустановения срок, застрахователягт не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правния интерес на ищеца на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да предяви претенцията си по исков ред.
С оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото 2
ПТП на 21.12.2021 г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429,ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното и заплащане.
Искането е да бъде осъден ответника „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК: 121718407 да заплати на ищеца А. З. Р., с ЕГН **********, обезщетение в размер па 150 000 /сто п петдесет хиляди/ лена за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговата баба по бащина линия - К. П. Ш., починала в резултат на ПТП от 02.11.2021 г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата па уведомяване па застрахователя на виновния водач та настъпилото произшествие 21.12.2021 г. с извънсъдебната молба претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетен ние, аедно с направените поделото съдебни и деловодни разноски.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва следната банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезшетение в полза на ищеца: - IBAN: *** BIC: ***, разкрита при Централна кооперативна банка АД. е титуляр: А. З. Р..
Ответникът е подал отговор в законния срок, в който признава единствено съществуването на застрахователното правоотношение, от което се твърди, че произтича неговото задължение да обезщети ищеца за вредите във връзка със смъртта на К. Ш., настъпила при ПТП.
Оспорва материалната легитимация на ищеца да получи обезщетение във връзка със смъртта на К. Ш., като твърди, че не е налице основание да се направи изключение разрешението, направено в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., като развива подробни аргументи за липсата на дълбока и трайна емоционална връзка между него и починалата и на болки и страдания, които да надхвърлят по времетраене и интензитет нормално присъщите за твърдяната родствена връзка, но и – че ищецът изобщо не е наследник /внук/ на починалата, защото в удостоверението на смъртта и наследниците на нейния син С. Ш. не са посочени наследници.
Правят се и още възражения: че не са търпяни вреди, а неимуществените такива не се презюмирали при всеки едни случай на смърт на близък, за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне на предпазен колан, с който автомобилът бил оборудван и при поставявено на който травмите биха били значително по-леки и летален изход не би настъпил, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, както и че следва да се приложи пар.96, ал.1 ПЗР на КЗ, въвеждащ ограничение до 5 000 лв. за лицата, имащи право да получат обезщетение, попадайки в 3 разширения кръг, определен от ТР-1-2016-ОСГТТК.
Акцесорният иск се оспорва изцяло, ако бъде прието, че е неоснователен главния, и евентуално – относно момента от който се твърди, че се дължи лихва, като за начало се сочи датата на изтичане на 3-месечния срок по чл.496,ал.1 КЗ.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, в която поддържа твърдението, че има право да получи обезщетение за вреди от смъртта на К.
Ш., тъй като я счита за своя биологична баба, с която е създал дълбока и трайна емоционална връзка, а освен това е бил отглеждан от нея след смъртта на баща му, когато е бил 11 г. Позовава на ППВС4/61 г., което включва в кръга на лицата имащи право на обезщетение и отглежданото, но неосиновено дете.
Позовава се и на Директива 2012/29/ЕС.
Оспорва възражението за съпричиняване, както и това за прекомерност на претендираното обезщетение и за приложимост на пар.96, ал.1 ПЗР на КЗ.
Поддържа твърдението си относно началния момент, от който следна да се присъди законната лихва.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който заявява, че поддържа всичките си възражения, без да внася допълнения относно фактите, на които ги основава, нито някакви съществени нови правни доводи в тяхна подкрепа.
С определение от 29.02.2024 г. е прекратено т. д. № 176/2023 г. и производството по предявените по него искове е съединено с т. д. № 30/2023 г. за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение. По този начин по инициатива на съда се е стигнало до субективно съединяване на исковете срещу същия ответник, предявени от три други лица - А. Н. Г., М. А. Г.
/понастоящем вече пълнолетна/ и непълнолетния А. И. Ш., действащ лично и със съгласието на своята майка А. Н. Г.. При предявяването на исковете са спазени процесуалните разпоредби по отношение на непълнолетните тогава двама ищци.
Тримата претендират обезщетения да неимуществени вреди - емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на И. А. Ш.., настъпила в резултат от същото ПТП, при което е починала К. Ш., като излагат твърдения, че А. е син на починалия, а другите две ищци са създали с него близки връзки, 4 първата - на фактическо съпружеско съжителство, а втората била отглеждана от него като родна дъщеря, неправейки разлика между нея и биологичния си син. От своя страна двете ищци били силно привързани към починалия И. Ш., съответно като негова съпруга и дъщеря. Изложени са по-подробни обстоятелства за негативното отражение на загубата на техния близък върху всеки един от ищците, които претендират обезщетения в размер на 150 000 лв. за А. Г. и по 200 000 лв. за другите двама.
Субективно съединените искове по чл. 432, ал.1 от КЗ са допустими, доколкото всяко увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ“, а в чл. 429, ал.1 от КЗ изрично е уредено, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователно събитие.
Ищците са изложили твръдения да претърпени от всеки от тях неимуществени вреди в резултата от описано застрахователно събитие – смърт на техни близки в резултат от ПТТ, причинено по вина на водач на автомобил, застраховат при ответното дружество. Наличието на валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, от който произтича отговорността на ответника за вредите, причинени от водача П. Х.
П., не се оспорва и е установено по делото.
Безспорно се установиха и елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ***- П. Х. П. за процесното произшествие и последвалата като пряка последица от това му поведение смърт на К. Н. Ш. и на И. А. Ш... На процесната дата, водачът П. П. е управлявал посочения лек автомобил, като се е движил на път III-8003, в посока с. Овчеполци. Около 13:35ч., на км. 14+ 800м., водачът губи контрол над управляваното от него МПС, отклонява се в ляво, навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно л.а. „БМВ 330 ХД“, с рег. № ***, управляван от И. А. Ш.., който се движи в посока с.
Разпечатката съдържа 43 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b6626ec7-6c36-4e7e-b7c6-8834c783c979