Протокол № 175 от 16.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Пазарджик, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д.а Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело № 20235200900030 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищците А. З. Р., А. Н. Г., М. А. Г. и А. И. Ш., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Н., упълномощена да ги представлява, включително с редовно пълномощно за М. А. Г., която е навършила пълнолетие през месец Август 2024 г. и от тогава участва в производството лично, като пълнолетно лице, в която връзка следва да се извърши съответната корекция в списъка за призоваване.

За ответника ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – редовно призован, се явява авд. Д. К. с пълномощно да представлява ответника.

Явяват се вещите лица К. Г. - П., инж. В. Ф. и д-р П. М.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване заключението на вещото лице К. Г. П..

Сне се самоличността на същото, както следва:

К. Г. - П. - 38 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. в.л. П. Представила съм писмено заключение, което поддържам.

Между А. Г. и починалия е имало установена връзка, като между съпруга и съпруг. Поради тази причина, А. така емоционално преживява загубата от неговата смърт и съответно продължава да има вегетативна симптоматика, когато се говори за тази загуба. Приемала е Деанксит, това е 1 лекарство – стабилизатор на настроението във връзка с тези тревожни и умерено депресивни състояния, които е имала към онзи период след загубата.

Към момента няма данни да приема медикаменти. По нейни данни, не е ходила на контролни прегледи през последната година за проследяване на това състояние. От това, което тя сведе като информация по време на изследването, това тревожното разстройство при нея, се е появило най-вече след загубата на съпруга й. До преди това тя се определя като разговорлива, усмихната и загрижена за семейството, а към момента по-скоро нервна, склонна към дори агресивни вербално, отреагирания в различни ситуации, дори и към децата.

Може да се говори, че е било налице психично разстройство към момента на загубата.Към настоящия момент има остатъчна симптоматика, която обаче тя успява да овладява до степен, за изпълнение на основни жизнени функции, да работи, да се грижи за семейството си. Само по себе си разстройството не включва възможности у личността, въпреки, че при нея е малко като с последни сили, склонна да реагира нервно и избухливо, това е по нейни данни. Това може да го каже само лекар специалист, които е направил актуален преглед на личността, доколко тези нейни отреагирания в правят дезадаптивна в реалността. Има умерени нива на депресия по данни от тестовете, които съм направила. Всъщност тя поясни липса на удовлетворение и изпитване на наслада от неща, които обичайно преди са я радвали. В тази връзка, да, тя не функционира по същия начин така, както е била по времето, когато нейният мъж е бил до нея. Това не пречи тя да функционира като личност в норма, въпреки умерените нива на депресия. При А. се наблюдава удължена реакция на скръб, както и при М. – внушена от реакциите на майка й, защото голяма част от нещата, който споделяше М., ги чух и наблюдавах и при майка й. Това не е необичайно, особено при личности с ограничен социален кръг, нямат дейности извън къщи, които да ги ангажират и основно цялата комуникация преминава през това какво се случва вкъщи, така, че това има своето логично обяснение.

По отношение на А. не съм извършила тест за депресивност, защото нямаше такива данни. При него, от тестовата методика, се наблюдава тревожност. При него е и ситуационно и личностово в малко по-високи нива, предвид и годините му. Той е сравнително по-млад от майка си и сестра си.

Цялата тежест, да играе мъжката роля в семейството, влияе на тези нива на тревожност, но няма индикации за депресивни прояви. Емоционалните блокажи биха могли да са налице, при такъв травматичен шок за цялото семейство, но има връзка и с това, доколко личността се реализира и в другите аспекти от живота. Когато няма такива реализации, както са при А. и М. е много възможно да има и регресивни прояви. Дезадаптационните реакции при А. са били в началото, не се наблюдава удължена реакция на скръб. В самото начало е било шоково за него, не е могъл да ходи редовно на училище, сънувал е кошмари, не се е чувствал в кондиция да извършва обичайни дейности, след което по-бързо се адаптира. Споделя, че последната година се чувства доста по-добре. На база сравнение на тримата, видейки това, което представят като поведение „тук и сега“, той е по-устойчива волева личност. Успял е да насочи реализацията си в други посоки, а не само болезнено да изживява скръбта от 2 загубата.

Адв. Н. /въпрос/: Възможно ли е, според Вас, това, че е посещавал училищния психолог, да му е помогнало по-лесно да преодолее тази загуба?

Адв. К.: Възразявам! Писмени доказателства по делото за такова нещо, няма.

Адв. Н.: Оттеглям този въпрос. в.л. П. : Към настоящия момент при А. няма болестни изменения, има страдание. Има моменти когато се уединява да плаче, има такива ситуации за които той казва, в които се чувства тъжен и страда за баща си.

Между М. и починалия е налице изградена връзка между родител и дете, въпреки, че не е била припозната от него, поради физическото отсъствие на бащата към онзи момент. Към настоящия момент, при М., и по двете методики се доказаха високи нива на депресия. Това, което се наблюдава като поведенчески анализ и по време на изследването, действително млада, вяла, потисната личност, без визия за бъдеще, вяра и надежда. Има и сугестия при нея от значимите близки. Тоест това също спомага да се поддържат тези високи нива и да няма динамика и насока в живота й в друга посока. Тази депресия не може да се приеме като психично разстройство, но би могла да стане, ако не се укаже въздействие. Загубата на бащата, към момента, не може да се отрази негативно на израстването на децата, те са вече достатъчно големи.

При изготвяне на заключението не са ми били предоставяни медицински документи, касаещи психичното здраве на ищците. Процесния фактор – смърт на роднина, сам по себе си, не би следвало да бъде единствена причина за отключване на каквото и да е разстройство, но би повлияло и би катализирало едно такова дезадаптационно, продължително поведение. Възможно е да има и други фактори, които да отключват емоционалните състояния и изменения в психиката. Става въпрос за личностната предразположеност. Затова всъщност при тримата, аз подчертах, че при А. няма такова фиксиране в тази болезненост, както при А. и М.. Друг психологичен отключващ фактор, освен смъртта на мъжа й, при А. не ми е известен. Вероятно може да има биологични такива, но за това трябва да се произнесе лекар специалист.

Симптомите на А., не са рядкост при загуба на близък човек. Към онзи момент тя е посетила невролог, изписани са медикаменти. Според нейните разбирания, опит и образование, би се явявало това, адекватно действие.

При А. Ш., констатираните състояния на нарушен сън, волева неустойчивост, отказ от ежедневни дейности, избухвания, агресивни реагирания и вътрешно напрежение, не са типични за всеки тийнейджър.

Проявите от този порядък, не са чести. Не са ми известни други обстоятелства в живота му, които да са с такова влияние.

Посочила съм в експертизата, че не са ми представяни медицински документи за състоянието на М. Г. и не се уповавам на такива. Уповавам се на наблюдаемото от мен и на това, което са показали по тестовете, които аз съм посочила, а там са налице симптоматики, които съм описала. Проведохме три 3 отделни интервюта с всеки един от ищците. Известните емоции и отзвук в психиката на М. Г., при такъв тип загуба, с такава давност и продължителност почти три години, по-скоро не са в рамките на нормалните.

Не постъпиха повече въпроси към вещото лице.

Адв. К.: Оспорвам заключението. Считам същото за съставено при наличието на пропуски и необоснованост. Не са налице медицински документи, които с категоричност да потвърждават претърпените от ищците психологични симптоми и те да се намират в причинна връзка с процесното събитие. Експертизата е съставена единствено и само въз основа на твърдените от тях факти и обстоятелства, състоянието на депресия и други емоционални такива, могат да бъдат провокирани от редица фактори от личния им живот, които не са били споделени през време на едно единствено проведено интервю. В генерален аспект, Асоциацията на психолозите в Българя, приема, че трябва да бъдат извършени поне няколко интервюта в продължение на няколко месеца, за да бъде изготвено качествено заключение, наред с клинични и психометрични лабораторни и инструментално изследвания, които в настоящия случай, не са налице. В този смисъл, само с провеждане на едно интервю, считам, че не може да се достигне до категоричните изводи на експерта по настоящото дело. Моля за повторно заключение. Тук тежестта на доказване е за ищците. Конкретният случай, считам, че не е налице пряка причинно-следствена връзка. За съжаление не са ми известни конкретни други събития, а за този период от време е крайно невъзможно да бъде доказано, но само и единствено предвид твърдение на страна, за това, какво е психичното й здраве, това е моето становище по експертизата.

Адв. Н.: Считам за неоснователно искането на ответната страна, тъй като вещото лице не само е направило интервю на доверителите ми, но е извършило и редица изследвания, от които се доказва становището на вещото лице. Считам, че експертизата е пълна и обоснована, което не налага извършването на повторна експертиза.

Съдът счита, че днес изслушаното заключение на съдебнопсихологичната експертиза, следва да бъде прието, като най-общо го намира за достатъчно пълно и ясно. Цялостната оценка на заключението ще бъде направена при постановяване на крайния съдебен акт, в съответствие с разпоредбата чл. 202 от ГПК.

Макар ответникът да заяви своевременно оспорване на заключението, докато трае неговото изслушване, с оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от ГПК, съдът не е задължен в такъв случай да назначи друго или повече вещи лица.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на вещото лице К. Г. - П..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице К. Г. - П. в размер на 789,35 лева, съгласно представената справка – декларация, което да се изплати 4 от бюджета на съда.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА представените с молба от 14.10.2024 г., 2 бр. амбулаторни листи и рецептурна бланка.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА доказателствата представени от ищците с молба от 20.08.2024 г. и от 25.09.2024 г., които са допуснати и има издадено удостоверение тях.

Адв. Н.: Моля да приемете всички доказателства. Тези от 14.10.24 г. сега ми бяха предоставени от доверителката, а с другите сме се снабдили въз основа на издадените съдебни удостоверения в предишно съдебно заседание.

Адв. К.: Запознах се с доказателствата представени от 20.08.24 г. и 25.09.24 г., нямам възражения, моля да бъдат приобщени към доказателствения материал. По отношение на днес представените такива, с молба от 14.10.24 г., а именно 2 броя амбулаторни листове, моля същите да не бъдат приобщавани към доказателствата в настоящият процес, считам същите за неотносими. По никакъв начин не е налице причинна връзка с настоящото събитие и проведените прегледи от ищцата.

Адв. Н.: Поддържам искането да бъдат приобщени като доказателства амбулаторните листове. Считам, че е неоснователно твърдението на ответната страна, че нямат връзка с процесното произшествие, доколкото в самите амбулаторни листове, изрично е посочено, че това състояние се наблюдава при ищцата, след смъртта на съпруга й, като й е поставена придружаваща диагноза „тревожно разстройство“.

Разпечатката съдържа 44 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96f6e34a-5382-427b-b759-ba44103fee3e