Решение № 134 от 10.02.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 898/2022
- Вид
- Решение № 134
- Подписан
- 10.02.2023
- Състав
- Ани Харизанова
Други актове по делото
- Протокол № 1829 от 13.12.2022 · Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.179, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.88 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.90 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.90, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.90, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.90, ал.2 и ал.3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.537, ал.2 · Кодекс на труда
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 134 гр. П., 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20225220100898 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „А. Р. Б.“ООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район К. с., ул.“Г.“ бл.18, вх.Б, ет.1 ап.24, представлявано от управителя И. Л. М. срещу „У. Б.“АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., район В., пл.“С. Н.“№7, представлявано от изпълнителните директори Ц. Г. М. и А. Т. и „АСВ“ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление град С., ж.к.Л.-10, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Лабиринт , ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю. Х. Ю. в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцовото дружество / с предишно наименование „Медитокс“/ е собственик на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот №40024, находящ се в землището на село Г., ЕКАТЕ 14619, община П., местност „П. п.“, с площ от 2.407 дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи по документ за собственост: имот №400025-стопаски двор, имот №400069-стопански двор, имот №400070-местен път, имот №400065-стопански двор, като имотът е образуван от имот №400015, който имот съгласно КККР на село Г., община П. представлява поземлен имот с идентификатор ***, ведно със застроената в имота масивна едноетажна сграда – производствено хале със застроена площ от 423 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, 2/ поземлен имот №40025, находящ се в землището на село Г., ЕКАТЕ 14619, община П., местност „П. п.“, с площ от 10.328 дка, с начин на трайно ползване : стопански двор, при граници и съседи на имота по документ за собственост : имот №400044-производствен терен, имот №400069стопански двор, имот №400024-стопански двор, имот №400065-стопански двор, имот №400067-стопански двор, имот №400022-стопански двор, имот №000349-полски път, имот 1
№000072-Път II като имотът е образуван от имот №400023 и имот №400021, който имот съгласно КККР на село Г., община П. представлява поземлен имот с идентификатор ***, ведно със застроените в имота сгради :предприятие за преработка на ориз и застроен с масивна сграда за техническо обслужване и ремонт на автомобили със застроена площ от 222 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, масивна сградаремонтна работилница, преустроена в административна сграда със застроена площ от 166кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, масивна сграда –склад със застроена площ от 91 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, масивна сграда –склад със застроена площ от 187.кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, масивна сграда –склад със застроена площ от 373 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***, масивна сграда-склад от 192 кв.м., масивна сграда – лаборатория с площ от 39 кв.м., масивна сграда- метален склад с вграден бункер за съхранение на жито от 247 кв.м.
Ищецът се легитимира като собственик на гореописаните недвижими имоти с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, вписан в Служба по вписвания – П. с вх.рег.№10913 от 10.12.2013г., акт №12, том 40, дело 6144, дв.вх.рег.10891.
Праводателят на ищцовото дружество „О. Т.“ЕООД с ЕИК ****/ с предишно наименование „С. У./ е придобило горните поземлени имоти и построените в тях сгради на публичен търг по изпълнително дело №2388/2011г по описа на ДСИ при РС-П. с Постановление за възлагане на недвижим имот , влязло в сила на 12.11.2012г., вписано в Служба по вписвания-П. с дв.вх.рег.№10555 от 22.11.2012г., том XLI, акт №24. Към момента на придобиване на имотите по гореописаното изпълнително дело по отношение на същите е налице учредена ипотека в полза на „У. Б.“АД договорна ипотека от ипотекарният длъжник „ЛМ“ЕООД с ЕИК 112091756 за обезпечаване задължението на длъжника ЕТ“Ю.П. Г.“, вписана в Служба по вписвания-П. с вх.рег.№6075 от 07.08.2008г.,Акт №80, том IV,дело 4437. Учредената ипотека е заличена по отношение на описаните по-горе имоти, придобити от ищцовото дружество по искане на „О. Т.“ЕООД с ЕИК ****. Видни от издаденото от ДСИ при РС-П. удостоверение "О. Т.“ЕООД като купувач на ипотекиран имот не е поел обезпеченото в полза на „У. Б.“АД задължение по реда на чл.175, ал.2 от ЗЗД, поради което е извършено частично заличаване на договорната ипотека по отношение на двата гореописани поземлени имота и построените в тях сгради.
Твърди се, че въпреки заличаване на учредената ипотека по отношение на горните два имота, собственост на ищеца, неоснователно и незаконосъобразно, я вероятно и поради грешка тези имоти са описани като обезпечение по договор за цесия от 15.02.2017г., сключен между „Уни Кредит Булбанк“ АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД като цесионер, вписан в Служба по вписвания-гр.П. с вх.рег.№1139 от 20.02.2017г., акт №35, том I , дв.вх.рег.№1138, тоест след заличаване на учредената върху процесните имоти договорна ипотека. С договора за цесия от 15.02.2017г.“У. Б.“АД прехвърля правата си по договора за кредит на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ведно с обезпеченията- включително договорната ипотека, вписана с вх.рег.
2
№6075 от 07.08.2008г., Акт №80, том I, дело 4437, въпреки че същата към този момент е частично заличена по отношение на горните два имота, собственост на ищеца. По искане на цесионера с разпореждане на съдията по вписванията в Служба по вписвания-П. е извършено вписване вх.рег.№1139/20.02.2017г. на договор за цесия в книгата за договорните ипотеки чрез отбелязване по партидата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №80 от 2008г. Твърди се, че в резултат на извършеното отбелязване на договора за цесия върху вече заличената договорна ипотека при издаването на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване по партидите на горните имоти, собственост на ищеца договорът за цесия се отразява като тежест, поради което извършените вписвания възпрепятстват и ограничават в съществена степен правата на ищеца като собственик по отношение на тези два процесни имоти. Така извършеното вписване на договора за цесия е недействително, тъй като на основание чл.179, ал.3 от ЗЗД заличаването погасява ипотеката, поради което е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство. При условията на евентуалност се твърди, че извършеното вписване представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, доколкото вписаното обстоятелство, не е възникнало валидно в правната сфера на цесионера, тъй като същото е отпаднало/ погасено/ преди прехвърляне на обезпеченията с процесния договор за цесия.
Ищцовото дружество твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове- за несъществуване на ипотечно право в полза на ответниците „У. Б.“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД върху описаните в исковата молба недвижими имоти, както и искове за установяване на недействителност, в условията на евентуалност на вписване на несъществуващо обстоятелство, на вписването на договор за цесия върху процесните имоти, извършено с вх.рег.№1139 от 20.02.2017г , акт №35, том 1, дв.вх.рег№1138 на Служба по вписвания –П. както и за отразяване на съответното заличаване на извършеното вписване.
Моли се съда да признае за установено на основание чл.124 от ГПК, във вр.с чл.90, ал.1 от ЗКИР в отношенията между страните, че ипотечното право е погасено и учредената договорна ипотека в полза на „У. Б.“АД върху процесните имоти, собственост на ищеца е заличена на 20.12.2013г. и от тогава не съществува , а извършеното вписване на договор за цесия с вх.рег.№1139 от 20.02.2017г , акт №35, том 1, дв.вх.рег.№1138 на Служба по вписванията –П., е недействително, а при условията на евентуалност представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Моли се на основание чл.537, ал.2 от КТ във вр. с чл.88 от ЗКИР да се отмени извършеното от Агенция по вписвания, Служба по вписвания –гр.П. вписване на договор за цесия с вх.рег.№1139/ 20.02.2017г, акт №35, том 1, дв.вх.рег.№1138 по отношение на горните имоти , собственост на ищеца и да се постанови на основание чл.90 от ЗКИР заличаване на вписването на договор за цесия от 09.01.2017г, вписан в СВ-П. с вх.рег.№1139/ 20.02.2017г, акт №35, том 1, дв.вх.рег.№1138. Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК **** е подаден писмен отговор, с който се признават исковете. Сочи се, че 3 фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба изцяло отговарят на действителното правно положение. Съгласно договора за цесия от 09.01.2017г., ведно с приложение №1 и приложение №2 цедентът „У. Б.“АД е прехвърли в полза на цесионера „Агенция за събиране на вземания“всичките си вземания , ведно с обезпеченията, привилегиите и принадлежностите, дължими от ответника ЕТ“Ю.-П. Г.“ включително на страница 6 от Приложение №2 като прехвърлени обезпечения са описани и процесните два недвижими имоти. Твърди се, че непосредствено след сключване на договора за цесия са предприети действия по редовното му отбелязване в СВ-П. . Договорът за цесия не е от първичните по естеството си актове, подлежащи на вписване в имотния регистър. Този договор има вторичен характер , тоест не се касае за вписване на вещна тежест, а за отбелязване към вече вписан първичен акт какъвто е ипотеката.Поради тази причина информацията за извършеното прехвърляне на вземане/ включително обезпечение/ се добавя в т.нар „свързани актове“. Последните следват безусловно съдбата на първоначалните актове, към които са отбелязани. Следователно в случай, че вписването на договора за ипотека е заличено, следва да се счита недопустимо отбелязването на свързан към нето акт, доколкото вече липсва основание за това. Ответникът признава, че в настоящия случай се касае за грешка . Доколкото ипотеката върху прехвърлените с договора за цесия обезпечения е била частично заличена по отношение на тях още през 2013г. очевидно е невъзможно последните да бъдат предмет на цесия през 2017г. Твърди се, че при установяване на допусната грешка двамата ответника са предприели незабавни действия с цел отстраняването и. Изпратена е нотариално заверена молба за заличаване на вписания договор за цесия . При получаване и от СВ-П. е получен мълчалив отказ за разглеждане като цялата преписка е върната обратно на подателя без постановяване на какъвто и да било акт. Мотивите на съдията по вписванията са свързани с гореописаната релевантност на вписваните допълнителни обстоятелства към първичния акт. В конкретния случай договорът за ипотека , явяващ се първоизточник е заличен от години преди вписването на договора за цесия. Ответникът признава исковата претенция и моли да се постанови решение при признание на иск като на основание чл.90 от ЗКИР във вр.с чл.537, ал.2 от ГПК съдът постанови заличаване на вписаното в СВ-П. обстоятелство, а именно договор за цесия от 09.01.2017г. с вх.рег.№1139/20.02.2017г. , акт №35, том 1. Моли се в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в минимален размер доколкото настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност като счита, че в конкретния случай приложимата разпоредба е по чл.7, ал.1т.5 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500лв., доколкото се касае за производство по чл.537, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „УниКредит Белбанк“АД е подаден писмен отговор, с който се признават исковите претенции. Твърди се, че след сключване на договора за цесия от 09.01.2017. са предприети действия за редовното му отбелязване в СВП.. Доколкото обаче ипотеката върху прехвърлените с договора за цесия обезпечения / описаните в исковата молба два поземлени имота/е била вече частично заличена през 2013г именно по отношение на тези имоти, очевидно е невъзможно същите имоти да бъдат 4 предмет на договора за цесия.Този ответник също навежда твърдения, че след установяване на допусната грешка са били предприети действия за отстраняването и като е изпратена нотариално заверена молба за заличаване на вписания договор за цесия. При получаването и от СВ-П. е получен мълчалив отказ за разглеждане, съответно цялата преписка е била върната обратно към подателя , без постановяване на какъвто и да било акт.В конкретния случай договорът за ипотека , явяващ се първоизточник , е заличен години преди вписването на договора за цесия. Моли се да се постанови решение при признание на иск .
Разпечатката съдържа 16 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b54a51cb-7d62-46b6-b28d-c37b69d5fe82