Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 26.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 416/2023
Вид
Решение № 30
Подписан
26.01.2024
В сила
14.03.2024
Състав
Георги Великов Чамбов, Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000416 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от З. „О. АД против решение № 60 от 15.02.2023 г., изменено в частта за разноските с определение № 326 от 12.05.2023 г., постановено по т.д. № 1301 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която З. „О. АД е осъдено да заплати на А. Н. Я., сумата за разликата над 25 000 лева до присъдените 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП настъпило на 05.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя 20.08.2020 г. до датата на окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в тежест на дружеството разноски.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, постановяване в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Искането и да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявеният иск за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се отхвърли за сумата над 25 000 лева, както и да му се заплатят направените деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца А. Я. чрез процесуалния му представител адвокат Р. М., с който е изразено становище, че в обжалваната част решението на Окръжен съд Стара 1

Загора е правилно. Искането е решението да се потвърди.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Стара Загора е образувано по предявен от А. Н. Я. против З. „О. АД иск за заплащане на сумата 50 000 лева , представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя 20.08.2020 г. до датата на окончателното изплащане.

С оглед заявеното основание на предявения иск, от събраните доказателства по делото са установени следните относими към спорното правоотношение факти:

Н а 05.07.2020 г., около 06:30 часа, по път ** в с. М., общ. Н.З., ул.

„Г.Д.“ в посока от север на юг /от гр. Н.З. към с. Н./, при управление на лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № ***, водачът С.В.Р. поради заспиване губи контрол върху управлението на автомобила, в резултат на което автомобилът напуска пътното платно и се удря в намиращия се на западния тротоар стоманобетонен електрически стълб.

В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, на возещия се на задната седалка в лекия автомобил А. Я. са причинени следните телесни увреждания: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата, счупване на втори и четвърти шиен прешлен.

Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Ш.О.“ С.Р..

Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „Ш.О.“ с рег. № *** към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, по застрахователна полица с № ***, валидна от 27.11.2019 г. до 26.11.2020 г.

Получените вследствие от процесното ПТП увреждания са наложили хоспитализация на пострадалия Я. през периода от 06.07.2020 г. до 09.07.2020 г. След изписването, възстановяването му е продължило в домашен режим.

Според събраните доказателства – свидетелски показания и съдебномедицинска експертиза, възстановяването от отделните травми е било с различна продължителност, като в цялост оздравителния процес на найтежката травма - счупване на втори и четвърти шиен прешлен е продължил в рамките на около 6 месеца.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от ищеца травматични увреждания са му причинили различни по степен и интензитет болки и страдания. Освен че са довели до временно разстройство на здравето, травми са причинили на ищеца трайно затруднение движението на врата.

Конкретно - травмите от счупените прешлени са му причинявали значителни болки и на практика са причинили трайно обездвижване на врата за около четири до шест месеца, поради необходимостта ищецът да носи твърда шийна яка. Едва след свалянето на яката, болките вече са били търпими, с ефект на 2 дискомфорт. Според експертното заключение, ищецът е работоспособен, с остатъчни епизодични болки, влияещи се от определени обстоятелства – температурни промени, влага, физическа активност и пр.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по основание.

Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди както и за степента на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия.

Във връзка с изразените от страните възражения и доводи относно определения общ размер на обезщетението, Апелативен съд Пловдив взе предвид следното:

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД трябва да се изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца Я. травматични увреждания на главата и на шийните прешлени, освен кратък престой за изследване и наблюдение, не са налагали продължителен период на болнично лечение, нито оперативно лечение на травмите, като оздравителният процес е протекъл сравнително гладко, изцяло в домашни условия.

От друга страна, процесът на възстановяване е бил свързан с изпитване на силни, интензивни болки и обездвижване на врата за период от около шест месеца. За този период, болките и обездвижването несъмнено са влошило начина на живот на пострадалия и са довели до неблагоприятни промени затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, ограничаване на социалните контакти за един продължителен период. Освен физическите болки и описаните ограничения, като последица от получените вследствие произшествието травми, инцидентът се е отразил неблагоприятно и върху психичното състояние на ищеца. Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-психологичната експертиза, преживяното от него първоначално е предизвикало емоционален шок или остра стресова реакция, а в последствие, през периода на лечение и възстановяване, нарушеният ежедневен ритъм вследствие получените травми и ограничения е довел до разстройство на адаптацията. Въпреки възстановяването от физическите травми, според показанията на разпитаните свидетели, ищецът и понастоящем се оплаква от главоболие, непоносимост към шум, високи тонове и звуци и има леки паметови нарушения. Въпреки субективния им характер, според заключението на съдебно-психологичната експертиза и обясненията на вещото рице д-р К. в съдебно заседание, тези оплаквания в значителна степен покриват клиничните критерии на травмена 3 церебрастения.

Установено е, че ищецът е пътувал на задната дясна седалка на автомобила без поставен обезопасителен колан, въпреки че автомобилът фабрично е бил оборудван с такива. Установен е и механизмът, по който са получени травмите – от удари в части в купето на автомобила. Получените травми според заключенията на СМЕ и на САТЕ е малко вероятно да се случат, ако пострадалият е бил с поставен предпазен колан. В допълнение следва да се отбележи и констатацията в заключението на СМЕ, че липсвало описание за увреждане по тялото от поставен колан, което потвърждава извода, че пострадалият е пътувал без обезопасителен колан.

Следователно, с поведението си в конкретния случай – пътувайки без поставен обезопасителен колан, в нарушение на изискването на чл. 137а, ал.1 ЗДвП, Я. несъмнено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Тези изводи се потвърждават и от съдържащите в САТЕ заключения относно механизма на процесното ПТП и действително настъпилите вреди, както и за наличие на причинна връзка между липсата на обезопасителен колан и получените от ищеца травми.

Неоснователен е поддържания от представителя на ответника довод за неправилно определен процент на съпричиняване. Предвид установените обстоятелства относно допуснатите от водача на л.а. „Ш.О.“ нарушения, които са основната причина за настъпването на процесното ПТП и съпътстващите го вреди, както и предвид поведението на пострадалия от това произшествие ищец, чието пренебрегване на правилото на чл. 137а, ал.1 ЗДвП е допринесло за броя и тежестта на получените от него травми, съдът преценява, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат в размер на 20% е определен вярно от окръжния съд.

Предвид установените в процеса релевантни за определяне размера на обезщетението факти, определеното от Окръжен съд Стара Загора застрахователно обезщетение от 50 000 лева, намалено с 20 % съобразно с приетия от съда принос на пострадалия за настъпване на вредите, до крайния размер от 40 000 лева, дължимо в настоящото производство по чл.432 КЗ като предвидена и допустима от закона компенсация на доказаните и подлежащите на репариране неимуществени вреди на ищеца, е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Крайният извод е, че решението на Окръжен съд Стара Загора в обжалваната му част представлява законосъобразен отговор на повдигнатия от страните правен спор, поради което следва да се потвърди Мотивиран от горното, Апелативен съд Пловдив

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 15.02.2023 г., изменено в частта за 4 разноските с определение № 326 от 12.05.2023 г., постановено по т.д. № 1301 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която З. „О. АД е осъдено да заплати на А. Н. Я., сумата за разликата над 25 000 лева до присъдените 40000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 05.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 20.08.2020 г. до датата на окончателното изплащане, както и в частта за присъдените в тежест на дружеството разноски.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5