Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4568 от 10.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14234/2025
Вид
Решение № 4568
Подписан
10.03.2026
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.586, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.586, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 1, т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4568 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110114234 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

„Топлофикация - Бургас“ АД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Н. С. М. (съгласно уточнителна молба с вх. № 116295/02.04.205г. – л.38) за сумата 571,39 лева - цена на потребена топлинна енергия за периода м.02.2023г. м.01.2024г., вкл. до имот на адрес : гр. Бургас, ж.к."И***, ведно със законна лихва от 29.03.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата 40,30 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.04.2023г. - 25.03.2024г., вкл., за сумата от 15,30 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.02.2023г. – м.01.2024г., , ведно със законна лихва от 29.03.2024г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 0,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.04.2023г. – 25.03.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 22275/2024г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответникът чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва качеството на клиент на ТЕ, като не били доказано право на собственост или вещно право на ползване от страна ответника спрямо процесния имот. Направено е възражение за изтекла погасителна давност 1 с позоваване на тригодишния давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключил договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 16, том I, рег. № 195, дело № 14/2024г. се установява, че на 11.01.2024г. ответникът Н. С. М. е продал процесния имот на трето за спора лице. Предвид произтичащото от закона задължение на нотариуса да проведи правата на праводателя при издаване на нотариалния акт, с който се прехвърля право на собственост (чл.586, ал.1 ГПК), като в нотариалния акт съгласно изискването на чл.586, ал.3 ГПК са посочени документите, удостоверяващи правото на собственост на ответниците – продавач по договора, съдът приема, че преди сключване на договора от 11.01.2024г. ответникът е бил собственик на имота. Не са изложени твърдения и по делото няма данни от началото на процесния период до сключване на посочения по – горе договор за продажба имотът да е принадлежал на друго лице, различно от ответника. При това съдът приема, че през периода 01.02.2023г. – 11.01.2024г. ответникът е бил собственик на процесния имот и в това качество е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това през периода 01.02.2023г. – 11.01.2024г. страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ. През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-007 от 07.12.2009г. на ДКЕВР, които Общи условия са приети като доказателство по делото. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Предвид становището на ответника с вх. № 411022/16.12.2025г. (л.84) в открито съдебно заседание съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период в процесния имот е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.

Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.

Съгласно чл.32, ал.1 от Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-007 от 07.12.2009г. на ДКЕВР купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.32, ал.2 ОУ дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30 – дневен срок след датата на издаване на дебитното известие. Съгласно чл.32, ал.6 ОУ при неизпълнение в срок на задълженията купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до плащането.

При това за процесния период ответникът е изпаднал в забава за плащане на цената за 2 доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху цената на доставената топлинна енергия, дължима през процесния период, възлиза на сумата от 40,30 лева.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД.

Предвид клаузата на чл.32, ал.1 от Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-007 от 07.12.2009г. на ДКЕВР, която гласи, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, то следв да се приеме, че след изтичане на предвидения срок за плащане на месечните задължения започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Делото е заведено с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 ГПК) на 29.03.2024г. Изискуемостта на най – старото претендирано вземане – това за м.02.2023г., е настъпила на 30.03.2023г., като от последната дата до завеждане на делото не е изтекъл приложимия 3 – давностен срок – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД. Предвид това възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.

При установяване на дължимите от ответника суми следва да се има предвид, че ответникът е бил собственик на имота до 11.01.2024г., след което е продал същия на трето за спора лице. При това ответникът отговаря за задълженията за периода 01.02.2023г. – 11.01.2024г., защото само в този период е имал качеството на клиент на ТЕ за битови нужди спрямо процесния имот. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на задължението за цена на доставена в имота топлинна енергия за периода 01.02.2023г. – 11.01.2024г. възлиза на сумата от 489,94 лева. Размерът на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница възлиза на сумата от 34,56 лева.

Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 489,94 лева и за периода м.02.2023г. – 11.01.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 34,56 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.

По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху нея:

Съгласно чл.22, ал.1 ОУ дяловото разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно – срещу заплащане от потребителите. Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.

139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ.

Предвид горното искът за цена за услуга дялово разпределение е доказан по основание, като поради липса на данни за неговия размер на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума. Няма твърдения и данни за плащане на цената на услугата дялово разпределение.

3

По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД.

Поради това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на делото.

Предвид обстоятелството, че ответникът е бил клиент за част от процесния период – 01.02.2023г. -11.01.2024г., за същия период размерът на задължението за цена за услуга дялово разпределение възлиза на сумата от 14,30 лева, определен от съда на основание чл.162 ГПК.

Предвид горното искът за главното вземане за следва да се уважи до сумата от 14,30 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.

По разноските:

Съразмерно с уважената част от исковете ищецът има право на разноски, като за настоящото производство при пълен размер на разноските от 425 лева (държавна такса – 25 лева и депозит за особен представител – 400 лева) се следва сумата от 364,69 лева и за заповедното производство от разноски в общ размер от 225 лева съразмерно се следват такива от 193,07 лева.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ: