Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3829 от 28.07.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4674/2024
Вид
Определение № 3829
Подписан
28.07.2025
В сила
28.07.2025
Състав
Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3829 гр. София, 28.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002104674 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1049/27.09.2024 година, подадена от ГД „Гранична полиция“ [населено място], срещу решение № 361/26.08.2024 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 545/2024 година.

С въззивното решение на Окръжен съд Русе е потвърдено първоинстанционното решение № 665/16.05.2024 година на Районен съд Русе, ХV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2520/2023 година, с което по предявени от Г. М. П. срещу ГД „Гранична полиция“ [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на П. от длъжността “Системен оператор“ в ГКПП [населено място] от Гранично полицейско управление [населено място] към Регионална дирекция „Гранична полиция“ [населено място] при Главна дирекция „Гранична полиция“ [населено място], извършено със заповед № 3282з1545/06.04.2023 година на Директор на ГД „Гранична полиция“ [населено място], на основание чл. 3630, ал. 2, т. 6 от КТ, като същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.

В подадената от ГД „Гранична полиция“ [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Г. М. П. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от 1

ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответницата по касационна жалба Г. М. П. е подала отговор на същата с вх. № 12 300/13.11.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 361/26.08.2024 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 545/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

ГД „Гранична полиция“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 30.08.2024 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх.

№ 1049/27.09.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Русе е приел, че по делото било безспорно, че ГД „Гранична полиция“ [населено място], чрез РД „Гранична полиция“ [населено място] и Г. М. П. са били в трудово правоотношение от 01.11.2019 година по силата на сключен между тях договор от 29.10.2019 година, като П. заемала длъжността “Системен оператор“ в ГКПП [населено място] от Гранично полицейско управление [населено място] към Регионална дирекция „Гранична полиция“ [населено място] при Главна дирекция „Гранична полиция“ [населено място]. При постъпването й на работа на същата била връчена срещу подпис длъжностна характеристика. Според раздел II „Основни длъжностни задължения“, служителката следвало да познава и работи със системите АИС „Граничен контрол“, ИИСМВР и АИФ в МВР, да познава заповедите, инструкциите и указанията на МВР, отнасящи се до предмета на дейност, включително документите, регламентиращи реда за работа с АИС, както и да извършва справки.

Установявало се, че в периода 04.11.2019 година-04.02.2020 година на Г. М. П. било проведено начално обучение, в първи етап от което било предвидено, тя да се запознала с начина на извършване на справочна дейност в ИИС на МВР и отделните й модули и АИС единствено по разпореждане на ръководството на ГКПП, да познавала нормативните актове, регламентиращи дейността на МВР, включително Закона за защита на личните данни да познавала Европейското и Шенгенското законодателство, регламентиращо граничния контрол. Във втори етап от обучението било възложено обучителят да насочи служителката към изучаване на ръководни документи, подробно изброени в плана, в това число и Вътрешните правила за ползване на информационните фондове в МВР чрез ИИС „Справки“.

В третия етап били предвидени практически действия на системния оператор. На 05.02.2020 година обучителят бил поставил на П. оценка „много добър“ от проведеното 2 въвеждащо обучение и учебно-практическия стаж. На 22.11.2022 година, във връзка с извършвана проверка по заповед № 4066з-1647/09.09.2022 година, инициирана от постъпило писмо от Дирекция КИС-МВР, била подадена докладна записка до Директора на РДГП. В нея служителката, на която било възложено обучението на Г. М. П., била посочила, че била спазила всички етапи по плана на обучение, като била показала на обучаемата всички дневници, с които се работи на ГКПП, начинът на воденето им, както и че справките в ИИС МВР и отделните модули на АИС се извършвали само със служебни цели в съответствие със ЗБЛД и ЗЗКИ. В хода на предварителната проверка от работодателя, в изготвеното от нея сведение на 30.01.2023 година, Г. М. П. била посочила, че била в известност в какви случаи следвало да извършва справка на лице и че проверката трябвало да се отрази в дневник. В противоречие на изложеното, по нататък било казано, че макар формално да била разписала документ за проведено обучение и два месеца да била работила под наблюдението на назначения й ментор, то не знаела какво всъщност и дали всичко трябвало да се вписва в дневника.

Страните нямали спор по въпроса, че Г. М. П. не била запозната срещу подпис с вътрешно-нормативната уредба за работа с информационните масиви на МВР, а именно, че следвало да отразява в специален дневник извършваните от нея справки на лични данни.

Фактите по делото сочели, обаче, че независимо от този пропуск на работодателя, на П. не било неизвестно, че трябвало да вписва надлежно направените в системата проверки, което тя по принцип била правила още от момента на постъпването на работа. В хода на предприетата от работодателя проверка, когато били констатирани пропуски по този пункт, П. била пояснила, че поради голяма натовареност по време на съответната смяна се случвало да не отрази в дневника всички направени справки, но такива били осъществявани само по искане на колеги, включително и от ръководния състав. По делото нямало спор, че на 01.03.2023 година достъпът на П. до информационния масив на МВР, за който същата имала достъп по ЗЗКИ, бил прекратен по нареждане на съответния ръководител. Според нея, по този начин работодателят допуснал злоупотреба с правата си, което се споделяло от въззивният състав. На първо място посоченото обстоятелство стояло извън предмета на спора, тъй като П. не била наказана за това, че не била изпълнявала преките си служебни задължения на посочените в заповедта дати. На второ място, изцяло в правомощията на работодателя било да предприеме действия в тази насока, отчитайки констатациите на назначената по случая комисия, че Г. М. П. не познавала нормативната уредба, свързана със специфичната й длъжностна характеристика, каквито били и самите твърдения на същата.

На трето място, именно осъществяването на нерегламентирани справки в информационната система на МВР били мотивирали ГД „Гранична полиция“ [населено място] да ограничи достъпа на служителката до АИС, за да предотврати евентуалното настъпване на по-големи вреди. Със заповед № 3282з-1545/06.04.2023 година, връчена на 07.04.2023 година, на Г. М. П. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че в периода 23.03.-29.05.2022 година по време на дежурство (цитирани били графици) от компютър с адрес: RS-k-DMR-2L2 тя била извършвала без служебна необходимост справки 3 за български граждани ( които били посочени поименно, с дата и час на проверката), всички бивши и настоящи служители на МВР/ и роднинските им връзки в АИС на МВР, с което била нарушила разпоредбата на чл. 12, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Инструкция № 8121з1280/07.10.2021 година за реда за обработване на лични данни в МВР (обнародвана в ДВ, бр. 87 от 19.10.2021 година), установяващи, че извършването на справки с лични данни, съдържащи се в информационен фонд, се осъществява по реда на нормативен акт, правен акт на ЕС, международен договор, по който република България е страна, и организационнотехнологичните правила на информационния фонд, при спазване на принципа „необходимост да се знае“. Работодателят бил приел, че се касаело до допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина. Последните били безспорно установени в хода на проверка, разпоредена със заповед № 3282з-4575/09.12.2022 година, изменена със заповед № 3282з-328/23.01.2023 година. В заповедта било посочено, че работодателят бил взел предвид изложеното в справка рег. № 3282р-3811/07.02.2023 година на проверяващата комисия и становище рег. № 3282-р8 16.03.2023 година на Началник отдел „Човешки ресурси“ в ГДГП, както и съдържащите в административната преписка писмени материали по случая, бил оценил всички събрани в хода на проверката доказателства, тежестта и системността на нарушенията, обстоятелствата, при които били извършени, както и поведението на служителката, поради което на основание чл. 192, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 186, чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 10, пр. 2 от КТ и чл. 12, ал. 2 във връзка с ал.1 от Инструкция № 8121з-1280/ 07.10.2021 година, чл. 188, т. 3 от КТ , при спазване разпоредбите на чл. 189, ал. 1, чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ, бил наложил на Г. М. П. дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ бил прекратил трудовото й правоотношение.

При съобразяване на събраните в хода на производството доказателства, въззивният състав не споделял изводите на първоинстанционния съд, че ГД „Гранична полиция“ [населено място] бил допуснал нарушение на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ.

Съгласно тази разпоредба, работодателят бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В мотивите на първоинстанционния съд било прието, че тази процедура не била спазена, тъй като в покана с peг. № 3282р-7253/16.03.2023 година, която била връчена на Г. М. П. преди налагане на дисциплинарното наказание, наказващият орган не бил уточнил нарушенията от обективна и субективна страна. На първо място в този документ било посочено, че в хода на предприетата проверка по случая било установено, че П. била допуснала на конкретно посочени дати и час системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, свързани с извършвани по време на дежурство справки в АИС на МВР на български граждани без служебна необходимост. Същата била поканена да се запознае със справка рег. № 3282р3811/07.02.2023 година и становище рег. № 3282р-7229/16.03.2023 година, след което да даде в срок от 48 часа обяснения по случаите. Невярна била констатацията на първоинстанционния съд, че в поканата се съдържало предварително формирано решение на работодателя да санкционира Г. М. П. с най-тежкото дисциплинарно наказание.

4

Използваният в документа израз бил, че за допуснатите системни нарушения на трудовата дисциплина може да се наложи „уволнение“. Тази текстова формулировка в никакъв случай не налагала извод, че резултатът от дисциплинарното производство бил предрешен.