Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11116 от 13.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10414/2022
Вид
Решение № 11116
Подписан
13.10.2022
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11116 гр. /.../, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110110414 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 38382 от 28.02.2022 г., предявена от името на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт В. Ц., срещу Г. С. Ш., ЕГН **********, с която „/.../“ ЕАД е предявило срещу Г. С. Ш., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 3052817/06.07.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. С. Ш., ЕГН ********** за 1 суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лв. за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. и 4/ сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г. На 31.08.2017 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 20002908/12.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждане № 20002908/12.01.2022 г., постановено по ч.гр.д.

№ 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 31.01.2022 г. Исковата молба е подадена на 28.02.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г. „/.../“ ООД е предоставило на Г. С. Ш. заем в размер на 500,00 лева, който следвало да бъде върнат на 60 седмични вноски, считано от датата на сключване на договора, респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 08.10.2015 г. Заявява, че ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал в забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., вземанията по Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г. са прехвърлени от заемодателя „/.../“ ООД в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от 2

"/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и към настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника.

На 31.08.2017 г. по ч. гр. д. № 45606/2017г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лв. за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. и 4/ сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г. В исковата молба се предявяват искове само за част от вземанията, за които на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 45606/2017г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на исковата молба, се предявяват искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 3 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. Предвид горното, съдът с определение 23306/12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 10414/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е обезсилил заповедта за изпълнение в частта за сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г. , като определението е влязло в законна сила на 27.09.2022 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „/.../" ООД, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., в качеството на заемател е сключен Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., по силата на който „/.../“ ООД е предоставило на Г. С. Ш. заем в размер на 500,00 лв., а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между „/.../" ООД, в качеството на заемодател и Г. С. Ш., в качеството на заемател, са прехвърлени от „/.../" ООД в полза на "/.../" ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

От приложения по делото договор за потребителски кредит се установява, че между „/.../“ ООД и Г. С. Ш. е сключен договор за потребителски кредит № 592334789/12.08.2014 г., по силата на който „/.../“ ООД се задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 500 лева, а кредитополучателят се задължил да върне заемната 4 сума, както и да заплати такса за оценка на досие в размер на 25,00 лева, възнаградителна лихва в размер на 98,62 лева (31,82 % годишно) и такса за услуга Кредит у дома в размер на 391,49 лв. при общ годишен процент на разходите, равняващ се на 48,00%.

Съгласно чл. 27 от договора с подписване на договора за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от „/.../“ ООД пълния размер на кредита от 500 лева. Следователно съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че на Г. С. Ш. е предоставена сумата в размер на 500 лева по процесния договор за потребителски кредит, удостоверено с подпис на кредитополучателя.

По силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г. кредиторът „/.../“ ООД е прехвърлил на „/.../“ ЕАД вземанията си срещу Г.

С. Ш.. По делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №.

156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

Видно от представеното потвърдждение за сключена цесия, издадено от „/.../“ ООД, с процесния договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.03.2016 г. „/.../“ ООД е прехвърлило в полза на ищцовото дружество вземанията, прозтичащи от Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между „/.../“ ООД и Г. С. Ш.. Това обстоятелство изрично е признато 5 от цедента с горепосоченото потвърждение. Съгласно чл. 99, ал. 2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ето защо ищецът в настоящото производство има право да претендира и изтеклата лихва за забава.

Предвид изложеното ищецът се явява материлноправно легитимиран да претендира всички вземания от договорното правоотношение по Договор за кредит № 592334789 /12.08.2014 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, от което се установява, че ответникът не е извършил плащания по договора за кредит. Вещото лице е изчислило обезщетението за забава върху неизплатената главница, считано от датата на всяко просрочие до 30.05.2017 г. в размер на 140,83 лева.