Определение № 23306 от 12.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23306 гр. /../, 12.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110110414 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 38382 от 28.02.2022 г., предявена от името на „/.../“ ЕАД, ЕИК /.../, чрез юрисконсулт В. Ц., срещу Г.

СТ. ШК., ЕГН **********, с която „/.../“ ЕАД е предявило срещу Г. СТ. ШК., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. СТ. ШК., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

С определение № 18988 от 28.07.2022 г., постановено по настоящото гр.д.

№ 10414/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав съдът е назначил за особен представител на ответника посочен от САК адвокат, а именно – адвокат В.И. Б., като препис от исковата молба ведно с приложенията й е връчен на 04.08.2022 г. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и към настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от назначения от съда по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител на ответника.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, 1 необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба е основателно и следва да бъде уважено.

Следва да бъде приложено за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

На 31.08.2017 г. по ч. гр. д. № 45606/2017г. по описа на СРС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният следва да заплати на /.../ ЕАД, ЕИК /.../ суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. СТ. ШК., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лв. за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. и 4/ сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г. В исковата молба се предявяват искове само за част от вземанията, за които на 31.08.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 45606/2017г. по описа на СРС, 160 състав, като видно от съдържанието на исковата молба, се предявяват искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. СТ. ШК., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. Предвид горното заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта за сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2017 г., издадена по ч. гр. д. № 45606/2017г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в частта за сумата от 163,81 лв., представляваща договорна лихва, дължима за периода 31.12.2013 г. – 06.07.2014 г. и в частта за сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 2 г.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2022 г. от 10:15 часа , за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 3052817/06.07.2017 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. СТ. ШК., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. СТ. ШК., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лв. за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г. и 4/ сумата от 416,49 лева, представляваща такси за периода 20.08.2014 г. – 08.10.2015 г. На 31.08.2017 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 20002908/12.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, ищецът е уведомен за възмножността да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждане № 20002908/12.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 31.01.2022 г. Исковата молба е подадена на 28.02.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г. „/.../“ ООД е предоставило на Г. СТ. ШК. заем в размер на 500,00 лева, който следвало да бъде върнат на 60 седмични вноски, считано от датата на сключване на договора, респективно, че падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума бил 08.10.2015 г. Заявява, че ответникът не изпълнил задължението си на падежа, с което изпаднал в забава относно изпълнението на същото. Посочва, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., вземанията по Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г. са прехвърлени от заемодателя „/.../“ ООД в полза на ищеца /.../ ЕАД, ЕИК /.../.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 500,00 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между "/.../" ООД, с ЕИК /.../, в качеството на заемодател и Г. СТ. ШК., ЕГН **********, в качеството на заемател, вземанията по който са прехвърлени от "/.../" ООД с договор за цесия от 21.03.2016 г. на "/.../" ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 06.07.2017 г. до изплащане на вземането; 2/ договорна лихва в размер на 98,62 лева за периода от 20.08.2014 г. до 08.10.2015 г.; 3/ обезщетение за забава в размер на 140,83 лева за периода от 20.08.2014 г. до 30.05.2017 г., за които суми на 31.08.2017 г. е 3 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II, ГО, 160 състав.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и към настоящия момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от назначения от съда по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител на ответника.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между „/.../" ООД, в качеството на заемодател и Г. СТ. ШК., в качеството на заемател е сключен Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., по силата на който „/.../“ ООД е предоставило на Г. СТ. ШК. заем в размер на 500,00 лв., а последният се е задължил да го върне в посочения срок, както и че вземанията по Договор за кредит № 592334789 от 12.08.2014 г., сключен между „/.../" ООД, в качеството на заемодател и Г. СТ. ШК., в качеството на заемател, са прехвърлени от „/.../" ООД в полза на "/.../" ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г., за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

ІІІ. По доказателствата:

ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените ведно с исковата молба.

ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 45606/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 4

250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., адрес: гр. /../, п.к.1345, ул./.../, бл.59, ет.2, ап.10, тел. 8 239 490, ***.

ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.