Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 340 от 28.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2324/2024
Вид
Решение № 340
Подписан
28.03.2025
В сила
10.05.2025
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Христо Руменов Митев, Красимир Тодоров Василев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • параграф 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Варна, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502324 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образува по въззивна жалба с вх. № 76296/25.09.2024 г. от А. Н. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к „В.“, бл. ***, чрез пълномощника си В. Д. против Решение № 3155 от 27.08.2024 г. постановено по гражданско дело № 20213110117384 по описа за 2021 година на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен иска на А. Н. Д., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците В. К. С., ЕГН **********, Д. С.

Х., ЕГН ********** и К. С. Х., ЕГН ********** като наследници на починалия в хода на производството ответник С. Х. С., ЕГН **********, а В.

С. и на самостоятелно основание не са собственици на 126 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ на СО „Д.л.“, землище с.Д., общ.А., целия с площ 729 кв.м., при съседи на имота: *****, на осн.чл.124, ал.1 ГПК.

В жалбата се излагат следните съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт: Първата инстанция неправилно е приела, че 126 кв.м идеални части от новообразувания ПИ *** по ПНИ на „Д.си л.“, замлище на с. Д., са придобити от ответниците. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза се е установило, че новообразувания ПИ *** е с площ 729 кв.м попада в границите на стар имот № 97 по помощния план записан на А. С.П., като площта на припокриване е 726 кв.м. Въззиваемите са придобили процесния недвижим имот от Ж. и Ж.О., които са го придобили в 1 резултат на проведена и приключила процедура по трансформиране на правото на ползване, в право на собственост на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗ.

Съгласно § 4з ПЗР на ЗСПЗ ползвателите могат да придобият до 600 кв.м, предвид което на са могли да станат собственици на процесните 126 кв.м ид.ч.

Те не са могли да бъдат придобити и по давност, защото придобивната давност срещу лица, заявили възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗ. Реституционната процедура по отношение на наследниците на А.

С.П. не може да бъде завършена, тъй като за собственици на процесния имот в регистъра към ПНИ са записани С. Х. С. и В. К. С..

Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни - В. К. С., Д. С. Х. и К. С. Х..

В съдебно заседание въззивникът А. Н. Д. се представа от пълномощника В. Д. – дъщеря, която поддържа въззивната жалба. Посочва, че от наличните по делото документи е видно, че въззиваемите С.и са собственици на 600 кв.м ид. ч по отношение на останалите 126 кв.м ид. ч, които са от стар имот № 97, който е определен с помощния план към ПНИ, нямат документ.

Въззиваемите страни В. К. С., Д. С. Х. – Тунчева и К. С. Х., се представляват от адв. Т. С., която оспорва въззивната жалба Съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 о т ГПК от А. Н. Д., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците В. К. С., Д. С. Х., и К. С. Х., като наследници на починалия в хода на производството ответник С. Х. С., а В. С. и на самостоятелно основание не са собственици на 126 кв.м. идеални части /след изменение на иск по реда на чл.214 ГПК/ от поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ на СО „Д.л.“, целия с площ 729 кв.м.

В исковата молба се излага следното:

Ответниците не са собственици на процесния имот поради това, че лицата от които са го придобили Ж. П.О. и Ж.М.О., не са били собственици на същи, и съответно сделката няма вещно – транслативен ефект. Праводателите на насрещните страни не са собственици на 600/765 кв.м. от имота, тъй като по отношение на тях не е налице правомерно проведена и приключила процедура по трансформиране на предоставено право на ползване в право на собственост на основание § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В полза на Ж. П.О. и Ж.М.О. няма законосъобразно предоставено право на ползване. Имотът не попада в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ поради това, че в него не е имало построена сграда към 01.03.1991г. съобразно разпоредбите на § 1в, 2 ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. Същото така имотът не попада в хипотезата на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като се намира на по – малко от 30 км., от гр. Варна.

На следващо място не са налице предпоставките за придобиване по давност на имота – чл. 79 от ЗС. Придобивната давност по отношение на имоти в зони § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, започва да тече едва със влизане на сила на ПНИ, в случая до датата на подаване на исковата молба са изминали по малко от 5 години.

В качеството си на наследник на А. С.П., има правен интерес да предяви настоящия иск, поради това, че според таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците в СО „Д.л.“, землище с. Д., Община А., новообразуван имот № *** по ПНИ на СО „Д.л.“, землище с. Д., Община А. попада с 99,59 % от площта си, равняваща се на 726 кв.м. в границите на стар имот 97 по помощния план към ПНИ, записан на А. С.П., на основание издадено Решение № 12240/07.08.1996 г. на Поземлена комисия - А..

Реституционната процедура по отношение на визирания новообразуван имот не може да бъде завършена с издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на А. С.П., тъй като за негов собственик в регистъра към ПНИ е записана М.В.М..

В отговора на исковата молба ответниците В. К. С., К. С. Х. С. Х. – Тунчева излагат следното:

На основание договор за замяна от 11.05.1999г. са придобили собствеността върху процесния имот, с площ от 600/785 кв.м ид.ч, челото с площ 785 кв.м.

Праводателите и Ж. П.О. и Ж.М., с легитимират като собственици на процесния имот с КНА.

Правото на собственост се установява от влязло в сила решение на 23.02.1997г. по гр. дело № 791/1997г. на ВОС, съгласно което отказът на общ.

А., да признае правата на Ж. П.О. и Ж.М. за закупуване на земеделска земя я местността „ Д.“, и задължава кмета на общ. А. да изпълни процедурата по § 4к, ПЗР на ЗСПЗЗ. Разписка № 68 от 27.01.1998 г. доказва, че е платена цената за закупуване на имота.

След закупуване на имота родителите им надстроили/пристроили съществуващата в имота постройка, като по настоящем представлява вилна сграда на 3 етажа. За сградата има издадено разрешение за търпим стоеж от 19.03.2013г. Позоват се на придобивна давност.

Оспорват правото на собственост на наследодателят на ищеца. Не са налице каквито и да е било доказателства за правото на собственост към момента на обобществяване на земята. Липсва идентичност. Оспорва се решение № 12240/ 07.08.1996г. на ПК – А., като нищожно и незаконосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от 3 фактическа страна:

Видно от удостовеР.е № 678 от 29.12.1991г. издадено от Община А., с решение № 3 от 20.02.1978г. на Ж. П.О. е предоставено право на ползване върху земеделска земя в размер на 800 кв.м, находяща се в землището на с. Д. място р. II парцел № 804

С разрешение за строеж № 204 от 11.05.1983 г. на Ж. О. е позволено да построи стопанска постройка за сезонно ползване.

С разрешение № 12240 от 07.08.1996г. на наследниците на А. С. П. е възстановено правото на ползване в стари реални граници на гори, ниви и л. попадащи в терен по параграф 4 на село Д..

Видно от вложеното по делото удостовеР.е за наследници ищецът е син на А. С. П..

Постановено е решение на 23.02.1997г. по гр. дело № 791/1997г. на ВОС, влязло в сила на 23.02.1997г, по силата на което е отменен отказа на кмета на Община А., да признае правата на Ж. О. за закупуване на земеделска земя в местността Д., обявена е оценка на земята 22770 лв., задължен е кметът на Община А. да изпълни процедурата по параграф 4 от ЗСПЗЗ, за закупуване от Ж. О. на 600 кв.м земя находяща се в землището на с. Д. парцел № 804 р. II, при граници: 802, 806, 803, път.

Ж. О. е внесла по сметката на Община А. сумата от 22770 лв. за закупване на имота/ Разписка к.№ 68/2201/1998г. л. 123/ На 11.05.1999г. е издаден нотариален акт № 118 по дело № 427/1999г., съгласно който Ж. П.О. е призната за собственик на място с площ 765 кв.м находяща се в землището на с. Д. място р. II парцел № 804 С НА за замяна Ж. П.О. и Ж.М.О. прехвърлили на В. К. С. и С. Х. С. / последния починал след подаване на исковата молба, като не негово място са привлечени Д. С. Х., и К. С. Х./ описания по горе имот.

На ответниците е издадено удостовеР.е за търпим строеж № 367/19.12.2013 г. на Община А. съгласно което изградената вилна сграда със ЗП 70 кв.м. и РЗП 190 кв.м. в имот с пл.№ 804 по действащия кад. план на СО Д.л., землище с.Д., общ.А. е търпим строеж, съгласно пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползван Със заповед № 404 от 03.11.2017г. в основа на влязло в сила ПНИ на селищно образувание „Д.ски л.“ с. Д. одобрен със заповед на обл. управител № РД-12-7706-67/04.04.2016 г. е наредено наследниците на А. С.П. да бъдат обезщетение за невъзстановените площи от бивш имот № 97 от помощния план по ПНИ със сумата от 60 300, 49 лв., която е заплатена от ползвателите с признато право на собственост по § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В т. 4 от заповедта е посочено, че на 22.01.1998г. Ж. О. е извършила плащане за закупуване на земя включена в новообразувания имот по ПНИ с *** съставляваща 99,59 % от имот, включен в бивш имот № 97.

От заключението на СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано 4 и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че новообразуван имот *** по ПНИ „Д.л.“, с.Д. попада в стар имот № 97, записан на наследници на А. С.П.. Площта на припокриване е 726 кв.м. и е означена в жълт цвят на комбинирана скица към заключението. След извършена справка в кад.план на м.Д.л. от 1988 г. се установява, че в поземлен имот № 804 няма нанесена сграда. РазС.ието от имот *** по ПНИ, одобрен със заповед на обл.управител № РД-12-7706-67/04.04.2016 г. до морския бряг, измерено по кад.карта е 14600 м., а до гр. Варна 13800 м.

От свидетелските показания на П.Т.П. и В.Д.К., които съдът дава вяра, като пълни, ясни и непротиворечиви с останалия доказателствен материал, се установява: Когато В. К. С. и С. Х. С., са започнали да стопанисват имота през 1998г. той е бил ограден с телена ограда, имал постройка с две стаи, която впоследствие надстроили с втори и трети етаж. Стопанисвали имота, след смъртта на С. Х., дъщерите му продължили имота .

От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Във въззивната жалба не се оспорва прието от първата инстанция, че ответниците са придобили 600 кв. м. ид. ч от процесния имот на основание законосъобразно проведена процедура по трансформиране на право на ползва в право на собственост. Оспорва се единствено правото на собственост на 126 кв.м ид. ч от имота, за които се твърди, че погрешно е прието с обжалваното решение, че е проведена законна процедура по възстановяване.

В открито съдебно заседание проведено на 17.10.2023г. по гр.д №17384/2021г. на ВРС ищецът А. Д. и изменил исковата си претенция, като я е намали до 126 кв.м ид. ч, за който претендира на собственик.