Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 04.12.2024, Районен съд - Брезник

Съд
Районен съд - Брезник
Дело
Гражданско дело 146/2022
Вид
Решение № 193
Подписан
04.12.2024
Състав
ВЕСЕЛИН КИРИЛОВ ХАЙДУШКИ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Брезник, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, II -РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИН К. ХАЙДУШКИ Гражданско дело

№ 20221710100146 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на молба на ищците П. К. В. и С. К. М., чрез адвокат пълномощника им К. Б. от АК – Перник, за допълване на решение № 48 от 25.03.2024 г., постановено по гр. д. № 146/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник, съдът да се произнесе по искането, като се приеме за установено по отношение на ответника Р. С. К., че договора за аренда, сключен на 23.10.2012г. е непротивопоставим на ищците- П. К. В. и С. К. М., тъй като същите притежават повече от 50% от собствеността на имотите, предмет на иска.

С Решение № 311 от 18.10.2024г. на Окръжен съд Перник, по Въз. гр. д. № 450/2024г. по описа на ПОС е отменено решение № 86 от 04.06.2024г. по описа Брезнишкия районен съд, с което е отхвърлена молбата с вх. рег. № 889/07.05.2024г., подадена от ищците- П. К. В. и С. К. М., чрез адвокат пълномощника им К. Б. от АК – Перник, за допълване на решение № 48 от 25.03.2024 г., постановено по гр. д. № 146/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Брезник. Делото е върнато на Брезнишкия районен съд, на същия съдебен състав, за произнасяне по втория евентуален иск на ищците.

С Определение от закрито съдебно заседание № 328 от 24.10.2024г., след извършена справка, ищцата по дело П. К. В. е починала на 08.05.2024г., акт за смърт № ****/08.05.2024г. на Община Перник и е оставила за наследници по закон – съпруг- П. Г. В., ЕГН: **********, син- Г. П.

Г., ЕГН: ********** и дъщеря Ц. П. Г., ЕГН: **********. Съдът е конституирал в производството наследниците и е заличил от списъка на призованите лица, починалата П. К. В..

В исковата молба ищците твърдят, че заедно с ответника- С. К. И. са наследници на общите си наследодатели Г, И. М, /Д,/ – бивш жител на гр. Брезник, починал на 23.01.1977г., АС № */24.01.1977г., съставен в гр. Брезник и К. Г. И.- също б.ж. на гр. Брезник, починал на 07.07.1977г., АС № **/09.07.1977г, съставен в гр. Брезник.

Същите страни твърдят, че са съсобственици, по силата на Решения № 44/08.09.1998г. и № 1

44/08.09.1998г. на ОС „З“ гр. Брезник, като на наследниците на Г, И. М, /Д,/ и К. Г. И. са възстановени недвижими имоти /земеделски/ в землището на гр. Брезник- общо девет на брой с посочен номер, площ, местност и граници.

Правото на собственост върху гореописаните недвижими имоти- девет на брой притежавали въз основа на наследство от Г, И. М, /Д,/ – бивш жител на гр. Брезник, починал на 23.01.1977г., АС № */24.01.1977г., съставен в гр. Брезник и К. Г. И.- също б.ж. на гр. Брезник, починал на 07.07.1977г., АС № **/09.07.1977г, съставен в гр. Брезник и земеделска реституция, приключила с влезли в сила позитивни решения № 44/08.09.1998г. и № 44/08.09.1998г. на ОС „З“ гр. Брезник за възстановяване на право на собственост върху земеделски земи, бивше притежание на общите им наследодатели.

Сочат, че на 23.10.2012 г., брата на ищците- С. К. И., въпреки, че притежава 1/3 идеална част от наследствените имоти, сключил със сина си, др. ответник- Р. С. К. договор аренда на земеделска земя за срок от 15 стопански години, чийто предмет били 9-бр. имота, подробно описани в договора с обща площ 37.893 дка. С. К. И. не бил упълномощен от останалите съсобственици, неговите сестри- ищците, които притежавали общо 2/3 идеални части от имотите да сключи договора. Договорът бил сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и вписан в Служба по вписванията - Брезник. В договора Не било уговорено арендно плащане в пари или в натура.

Въз основа на гореизложеното се иска да бъде признато в отношенията между ищците от една страна и ответника Р. С. К. от друга страна, че ищците не са обвързани по облигационното правоотношение, възникнало въз основа на договор за аренда от 23.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Брезник с вх. рег. № 1922 от 06.11.2012г. под № 288, том 1, дело № 1314/2012г. и е непротивопоставим на ищците- П. К. В./починала/ и С. К. М., тъй като същите притежават повече от 50% от собствеността на имотите, предмет на иска.

Ответниците- Р. С. К. и С. К. И., чрез пълномощника си адв. С. Д. от АК – Перник са подали в срок отговор на исковата претенция, с който оспорва исковете и счита същите за неоснователни.

Излагат подробни съображения относно неоснователността на исковете.

В съдебно заседание ищцата- С. К. М., редовно призована се явява лично и заедно със пълномощника си адв. К. Б. от АК – Перник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Конституираните ищци- П. Г. В., Г. П. Г. и Ц. П. Г., редовно призовани за открито съдебно заседание, не се явяват и представител не изпращат.

За ответниците- Р. С. К. и С. К. И. се явява адв. С. Д., който моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото заверено ксерокопие на договор за аренда на земеделски земи, сключен на 23.10.2012 г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Брезник с вх. рег. № 1922 от 06.11.2012г. под № 288, том 1, дело № 1314/2012г, с който арендодателят – ответника С. К. И., предоставя на арендатора – др. ответникът Р. С. К. за временно и безвъзмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ 37.893 кв. м., находящи се в землището на 2 град Брезник описани по площ, граници и начин на трайно ползване в договора за аренда, като договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, като в т. 4.1. от договора – „арендатора плаща на арендодателя годишна рента по категории“, не се установява да е договорена цена или плащане в натура по процесния договор.

От представеното по делото решение № 44/08.09.1998г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Брезник, влязло в сила на 18.11.1999г. се установява, че в качеството на наследници на Г. И.

Д. – бивш жител на гр. Брезник на страните с изключение на ответника Р. С. К. е възстановено правото на собственост върху 5-бр., недвижими имоти, земеделски- ниви, находящи се в землището гр. Брезник, конкретизирани в посоченото решение с номер, площ и граници.

Също от представеното по делото решение № 44/08.09.1998г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Брезник, влязло в сила на 29.09.1999г. се установява, че в качеството на наследници на К. Г. И. – бивш жител на гр. Брезник на страните с изключение на ответника Р. С. К. е възстановено правото на собственост върху 4-бр., недвижими имоти, земеделски- ниви, находящи се в землището гр. Брезник, конкретизирани в посоченото решение с номер, площ и граници.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 94002453/28.07.2016 г., издадено от Община Брезник, че Г, И. М, /Д,/ е починал на 23.01.1977 г. и е оставил за наследници С. К. М., П. К. В. и С. К. И..

Също така от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 94002452/28.07.2016 г., издадено от Община Брезник, че К. Г. И. е починал на 07.07.1977г. и е оставил за наследници С. К. М., П. К. В. и С. К. И..

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 23.10.2012 г. е сключен договор за аренда, с нотариална заверка на подписите, по силата на който арендодателят – бащата на др. ответник- С. К. И., притежаващ 1/3 и.д. части от процесните имоти, находящи се в землището на гр. Брезник, е предоставил на арендатора – ответникът Р. С. К. за временно и възмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ 37.893 дка, като договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, в договора Не било уговорено арендно плащане в пари или в натура.

Съгласно практика на ВКС – в определение № 119 от 1.04.2021 г. по ч. гр. д. № 794/2021 г. на ВКС, 4 г. о., където се приема се, че договор за аренда, сключен при действието на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията на разпоредбата според ДВ, бр. 13/2007 г., обвързва неучаствалите като страни съсобственици на имота, независимо от размера на дела на сключилия договора съсобственик в съсобствеността, като отношенията между съсобствениците се уреждат от чл. 30, ал. 3 ЗС . След изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ , обн. ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г., договор за аренда обвързва неучаствалите като страни по договора съсобственици на имота само тогава, когато е сключен от съсобственици с мажоритарен дял в съсобствеността. Когато договорът за аренда обвързва неучаствалите като страни при сключването му съсобственици, те не са трети лица и могат да оспорват неговата действителност, но не като трети лица, оспорващи чужд договор, а като лица, за които се претендира да са обвързани от договора и искат да се освободят от обвързаност или да се установи, че не са обвързани от него. Те могат също да претендират арендни плащания, както и развалянето на договора поради неизпълнение от свое име, но с косвени искове, в 3 качеството им на кредитори на сключилите договора съсобственици съгласно чл. 134 ЗЗД.

Надлежното конституиране на бездействащите длъжници като страни по делото е служебно задължение за съда.

В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че договорът за аренда урежда обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик. Създаването на режим на специално регулиране е свързано със съществената специфика на земеделската земя - при ползването /обработването/ тя дава плодове. Поради съществения елемент на този вид договор - придобиване собствеността върху добивите /чл. 2, ал.

2/, законът дава специална регулация на отношенията във връзка с плодовете / чл. 2, ал. 2, чл. 10, ал.

3, чл. 31/. Засилено е задължението на арендатора за полагане на грижа при ползването и задължението на арендодателя за осигуряване на спокойно ползване на имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на ползването, но не и за тяхната изключителност.

Съгласно Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М.- така изяснената цел на уредбата на договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме, че нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС е специална и изключва приложението на общата норма на чл. 32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците. Договори за управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели. По приложението на чл. 31, ал. 1 ЗС при сключен от съсобственик договор за аренда е налице практиката на ВКС - например решение № 115 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 997/2017 г., II г. о., с което е дадено тълкуване в хипотеза на сключени от отделни съсобственици с различни арендатори договори за аренда, че когато договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС , според което общата вещ се управлява от мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността и следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от 50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор, така и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху имота.