Решение № 772 от 13.10.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 3373/2024
- Вид
- Решение № 772
- Подписан
- 13.10.2025
- В сила
- 05.11.2025
- Състав
- Нели Делчева Иванова
Други актове по делото
- Решение № 30 от 09.01.2026 · Нели Делчева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 и 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 772 гр. гр. Хасково, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640103373 по описа за 2024 година
Предявен е от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, район „*******, представляван от изпълнителния директор С.Ю.А., със съдебен адрес гр. София, ул. „*******, мл.адв. В.Л.Б.-К., против Е. С. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.
Хасково, бул. “*****************, със съдебен адрес гр. София, бул.
„**************, адв. Д.М.М., иск с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че Е. С. М. подал срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД искова молба, въз основа на която е образувано гражданско дело №1З06/2024г. по описа на РС-Хасково и в тази връзка се предявява настоящата насрещна искова молба.
На 24.06.2022г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит №******. На 19.11.2022г. страните предоговорили правоотношенията си като сключили Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ******. По силата на Анекса частично било рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит. Договарянето между страните се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.
1
Преди кандидатстване за кредит Е. С. М. регистрирал свой профил в системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, като получил уникално потребителско име и парола. За верификация на неговата самоличност при създаването на профила си, той получил от ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMG) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка Е. С. М. потвърдил профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, Е. С. М. снимал личната си карта, направил селфи с личната си карта и се провел телефонен разговор с него. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на Е. С. М. профилът му бил потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, Е. С. М. попълнил заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност: трите си имена, ЕГН, адрес /постоянен и настоящ/, лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване Е. С. М. потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия било необходимо условие за изпращане на заявката. След успешното потвърждаване на заявката „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД разгледал предоставената от Е. С. М. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър одобрил Е. С. М. за искания от него кредит.
След одобряване на кредита изпратил на електронната поща на Е. С. М.
Договор за кредит № ****** и Анекс № ******, заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла прикачил два линка - „Приеми договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и Общите условия Е. С. М. активирал линка „Приеми договора". Кредитополучателят се съгласил да погаси кредита си с двадесет и четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита бил от 20.11.2022 г. до 19.11.2024 г. и при условията договорени между страните. Падежът на всяка погасителна вноска по процесния договор бил посочен в приложения погасителен план към Анекс № ****** към договора. От страна на кредитополучателя имало неизпълнение на задълженията към кредитора, тъй като въпреки настъпването на падеж на погасителни вноски по Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ******, кредитополучателят не заплатил изискуемите суми към кредитодателя. Изпадането в забава представлявало конкретното неизпълнение на задължение на кредитополучателя.
Позоваването на норма от Общите условия, като неразделна част от правоотношенията между кредитора и длъжника, представлява достатъчно 2 обстоятелство, за да се счете, че за кредиторът е настъпило правото да обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема. Съдът следвало да съобрази, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай, кредитополучателят не заплащал на падежната дата своите задължения към кредитодателя.
Трайна била съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следвало да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно Тълкувателно решение №3/27.03.2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на кредитора, че обявява кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума. При настъпване на предсрочна изискуемост отпадало занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определял по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. След обявяване на предсрочната изискуемост не се начислявали допълнителни суми по процесния договор.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 12, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГPУП“ АД, с настоящата насрещна искова молба ищецът обявява Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ****** за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на Е.
С. М.. Предсрочната изискуемост следвало да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда.
Претенцията по настоящото производство в общ размер на 2 500 лева, представлявала дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по процесния договор за кредит в размер на 1945.70 лева, ведно с предсрочно изискуемата главница в размер на 554.30 лева. В случай че съдът обяви Анекс № ****** за недействителен, се иска осъждане на Е. С. М. да върне на ищцовото дружество чистата стойност на кредита.
Според ищеца, по делото не било необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено с отделен иск на основание чл. 55 от 33Д.
С оглед гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден Е. С. М. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД следните суми съгласно сключения помежду им Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ****** и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложение и Общи условия: 1) Главница в размер на 2500 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита. на основание чл. 23 от ЗПК, 3 кредитополучателят следвало да бъде осъден да върне главницата в размер на 2500 лева в случай, че съдът констатира процесния анекс за недействителен.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца всички направени по настоящото исково производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на предявения насрещен иск, като намира същият за процесуално допустим, но неоснователен. Смятам, че процесният договор е нищожен на основание чл.
10, ал. 1 вр. чл. 22 от 3ПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Твърди, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Счита Договорът за потребителски кредит за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал.
1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва, такса разглеждане и застраховка) обаче водели до различен размер на ГПР от посочения. Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС, „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му". На следващо място, в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място, в договора не била посочена каква е договорната лихва, която потребителят следвало да заплати. В процесния договор било уговорено, че заемателят дължи неустойка и такса „Вип обслужване", без същите разходи да бъдат включени в ГПР. Клаузите предвиждащи заплащането на двете такси противоречали на закона и същите били нищожни. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна 4 оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочило: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Срещу залегналата в договора такса „Вип обслужване" ответникът не престирал реална услуга, а упражнявал задължението си да обслужва кредита. Ответникът счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от 3ПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.
Разпечатката съдържа 25 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2847ac9-834c-4107-8e49-c018eaa61d91