Решение № 434 от 24.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2620/2025
- Вид
- Решение № 434
- Подписан
- 24.04.2026
- В сила
- 24.04.2026
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Други актове по делото
- Определение № 5631 от 16.12.2025 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
- Определение № 1138 от 05.03.2026 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
- Разпореждане № 1820 от 12.03.2026 · Деница Добрева
- Разпореждане № 2288 от 31.03.2026 · Деница Добрева
- Протокол № 521 от 02.04.2026 · Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, пар.1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 434 гр. Варна, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100502620 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №35583/04.12.2025 г. на „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, срещу Решение №4021/12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4793/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България дължи на Х. Г. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, следните суми: сумата от 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет повече от три часа, излитащ от летище Варна, България, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Лутън, Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 15306/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при 1 отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно и необосновано. Излага се, че ответникът е доказал възникнали извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Сочи се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички представени по делото доказателства, сочещи многократно отлагане при излитането от органите на въздушното движение поради влошени метрологични условия. Счита, че, противно на мотивираното от първата инстанция, процесният полет е обект на мерки за управление на потоците за въздушно движение. Тъй като оперираният от ответника полет е бил единствен по направление Варна-Лутън, операторът не е имал възможност да премаршрутира пътниците с друг полет. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Х. Г. И., чрез адв. Р., депозира писмен отговор. Счита постановеното решение за законосъобразно постановено, при съобразяване на приетите по делото доказателства, практиката на СЕС и Тълкувателните насоки на ЕК(С/2024/5687) досежно разумните мерки, които следва да предприеме операторът при управление на риска.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. С нарочни молби поддържат становищата си по спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, намери следното:
Варненският районен съд е сезиран с реда на чл. 422 ГПК от Х. Г. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, срещу Уиз Еър Унгария Кфт., регистрирано в Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, с правно основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., за установяване вземане срещу ответника за сумата от 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет повече от три часа, излитащ от летище Варна, България, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Лутън, Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 15306/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав.
2
Ищецът се е позовал на договор за въздушен превоз за полет W6 4501, излитащ от летище Варна, България, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Лутън, Лондон, Великобритания и на закъснение на полета с повече от три часа, спрямо часа на пристигане по разписание. Сочи, че на 09.08.2024 г. на ответника била изпратена покана за доброволно заплащане, но към момента на предявяване на исковата претенция плащане не било извършено.
Ответникът не е оспорил валидността на договарянето. Позовал се е на извинителна причина за неизпълнението, а именно ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета, като на 01.08.2024 г. самолет с рег.
№ НА-LGP, изпълнил предходен полет W6 4536 от летище Брюксел Шарлероа до летище Варна със закъснение от 2 часа и 15 минути. Полетът закъснял поради лошо време по маршрута, което довело до налагане на ограничения на времето на излитане. Ограниченията се налагали от Евроконтрол и били задължителни за въздушните превозвачи. Самолет с рег.
№ НА - LGP, който е изпълнил полет W6 4536 от летище Брюксел - Шарлероа до летище Варна, кацнал в 17:35 часа на 01.08.2024 г. на летище Варна.
Заявява се наличието на извънредно обстоятелство (лоши метеорологични условия и наложени ограничения на полета), което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета, поради което ответникът следвало да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата. В обхвата на тази проверка, съдът намира следното:
Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на предявена претенция за обезщетяване на вреди от закъснял полет в фиксиран с Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. размер. Съдът приема, че решението е постановено при наличие на положителните процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск и липса на отрицателни такива.
Пред въззивния съд не са спорни въпросите за валидното общо договаряне на страните, както и че оперираният от ответника полет по направление Варна- Лутън е пристигнал със закъснение повече от три часа.
Спорен е само въпросът за наличието на извънредни обстоятелства за закъснението, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-549/07, 3
С-12/11 и С-257/14, като извънредни обстоятелства могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния превозвач и се намират извън ефективния му контрол. А извънредните обстоятелства, ако такива са налице, трябва да не са могли да бъдат избегнати с адекватни мерки, предприети от оператора.
Съставът на въззивния съд изцяло споделя аргументираните мотиви на първата инстанция за това, че в определени хипотези „извънредните обстоятелства“ могат да се отнасят и до предходен полет, опериран от същия превозвач, но в този случай следва да се държи сметка за начина на използване на въздухоплавателното средство. Следва да се отчете и дали въздушният оператор е взел необходимите мерки за да предотврати закъснението на свързания полет, като е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които е разполагал.
В процесния случай по делото не само няма данни за лоши метрологични условия, забавили свързания полет, но и очевиден е изводът, че превозвачът не е взел необходимите мерки за осуетяване на закъснението.
Видно от приложените към отговора на исковата молба справки за двата полета планираното време на пристигане на полета Шарлероа –Варна е 15.25 часа. Същият самолет е следвало да излети по направление Варна-Лутън в 16,10 час. Следователно организацията на полетите сочи, че превозвачът не е планирал необходимия запас от време от време, който да му позволи при възможност да осъществи целия полет след отпадането на извънредните обстоятелства- т. 37 от Решение на Съда (трети състав) от 12 май 2011 г. по дело C-294/10 (Andrejs Eglītis и Edvards Ratnieks срещу Latvijas Republikas Ekonomikas ministrija.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за наличие на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, освобождаващи го от отговорност за закъснението на процесния полет, е неоснователно, поради което същият дължи на ищеца заплащане на обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. в размер на 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева.
Обжалваното решене е законосъобразно и следва да се потвърди, като настоящият състав препраща към мотивите на първата инстанция, на осн. чл.
272 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия Х. Г. И. следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 205 евро изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар съобразно представени списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторени разходи
Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност е бланкетно, поради което и на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК( в редакцията след изм.
4 от ДВ, бр. 17 от 2026 г.), не може да съобразено от съда. Разноските се следват в цялост.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4021/12.11.2025 г., постановено по гр. д.
№ 4793/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Уиз Еър Унгария Кфт., регистрирано в Унгария, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление: град София, Район Искър, ж.к. зона Летище ЖСофия, сграда ИВТ ДА ЗАПЛАТИ на Х. Г. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 205 (двеста и пет )евро –разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 434 гр. Варна, 24.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100502620 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №35583/04.12.2025 г. на „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, срещу Решение №4021/12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4793/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България дължи на Х. Г. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, следните суми: сумата от 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет повече от три часа, излитащ от летище Варна, България, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Лутън, Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 15306/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при 1 отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.
Разпечатката съдържа 60 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b143d80d-5e47-491f-8896-514d0c46459d