Определение № 1138 от 05.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1138 гр. Варна, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100502620 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №35583/04.12.2025 г. на „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, срещу Решение №4021/12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4793/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България дължи на Х.

Г.

И.,

ЕГН

**********, с настоящ адрес:

******************************************, следните суми: сумата от 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет повече от три часа, излитащ от летище Варна, България, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Лутън, Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 15306/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно 1 и необосновано. Излага се, че ответникът е доказал възникнали извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Сочи се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички представени по делото доказателства, сочещи многократно отлагане при излитането от органите на въздушното движение поради влошени метрологични условия. Счита, че, противно на мотивираното от първата инстанция, процесният полет е обект на мерки за управление на потоците за въздушно движение. Тъй като оперираният от ответника полет е бил единствен по направление Варна-Лутън, операторът не е имал възможност да премаршрутира пътниците с друг полет. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Х. Г. И., чрез адв. Р. депозира писмен отговор. Счита постановеното решение за законосъобразно постановено, при съобразяване на приетите по делото доказателства, практиката на СЕС и Тълкувателните насоки на ЕК(С/2024/5687) досежно разумните мерки, които следва да предприеме операторът при управление на риска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. №35583/04.12.2025 г. на „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, срещу Решение №4021/12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4793/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България дължи на Х.

Г.

И.,

ЕГН

**********, с настоящ адрес:

******************************************, следните суми: сумата от 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от 2

Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет повече от три часа, излитащ от летище Варна, България, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Лутън, Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 15306/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91

НАСРОЧВА съдебно заседание за 01.04.2026г. от 13.30 часа.

На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) правото им за искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

Препис от определение да се изпрати на страните, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП.

Определението не подлежи на обжалване.

Страните да се уведомят чрез ЕПЕП, на осн. чл. 38, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1138 гр. Варна, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20253100502620 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №35583/04.12.2025 г. на „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България, срещу Решение №4021/12.11.2025 г., постановено по гр. д. № 4793/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено, че „УИЗ ЕЪР Унгария Црт“ – дружество, регистрирано в Унгария, действащо на територията на страната чрез „Уиз Еър Унгария ЦРТ- клон България дължи на Х.

Г.

И.,

ЕГН

**********, с настоящ адрес:

******************************************, следните суми: сумата от 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет повече от три часа, излитащ от летище Варна, България, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Лутън, Лондон, Великобритания, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 15306/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, на основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно 1 и необосновано. Излага се, че ответникът е доказал възникнали извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Сочи се, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички представени по делото доказателства, сочещи многократно отлагане при излитането от органите на въздушното движение поради влошени метрологични условия. Счита, че, противно на мотивираното от първата инстанция, процесният полет е обект на мерки за управление на потоците за въздушно движение. Тъй като оперираният от ответника полет е бил единствен по направление Варна-Лутън, операторът не е имал възможност да премаршрутира пътниците с друг полет. Въз основа на изложеното настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна Х. Г. И., чрез адв. Р. депозира писмен отговор. Счита постановеното решение за законосъобразно постановено, при съобразяване на приетите по делото доказателства, практиката на СЕС и Тълкувателните насоки на ЕК(С/2024/5687) досежно разумните мерки, които следва да предприеме операторът при управление на риска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК– подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ: