Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7910 от 29.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6549/2025
Вид
Решение № 7910
Подписан
29.04.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 2 · Закон за опазване на селскостопанското имущество
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 110, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 50 · Закон за собствеността
  • чл. 52 · Закон за собствеността
  • чл. 92 · Закон за собствеността
  • чл. 61, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 63 · Закон за устройство на територията
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 7910 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ........ като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110106549 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Щ. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес ........ и Р. Щ. Б., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес:

......., против Е. Е. З., ЕГН: **********, Р. Р. М., ЕГН: ********** и М. И.а Л., ЕГН:

**********, и тримата с адрес: ......., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да предприемат действия по премахване на дърво – орех, намиращо се в съсобствения на страните имот, а именно поземлен имот с идентификатор ........., находящ се в ........., като изкоренят дървото напълно и го отстранят от имота за своя сметка.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор ........., находящ се в ........., като в същия се намирало дърво, което възпрепятствало необезпокояваното и безопасно обитание и управление в пълен обем на правото им на собственост върху този имот. Навеждат, че в процесния имот е разположено дърво, намиращо се в непосредствена близост до склад на магазин, собственост на ищцата Р.

Б., чиито корени увреждат основите и причиняват пукнатини, а короната му засяга покривната конструкция. Твърдят, че дървото е в лошо състояние (разцепено е по средата)и съществува опасност от падане, с риск за имуществото и здравето на обитателите. Сочат, че са предприели действия по административен ред за премахване на дървото, но издаването на разрешение било възпрепятствано поради липса на съгласие от всички съсобственици. В тази връзка отправили до ответниците покана за съдействие, но такова не било оказано от същите. Считат, че в случая приложение намирала Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, и по-конкретно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от същата. Ето защо предявяват настоящия иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявения иск по допустимост по аргумент, че ответникът Р. Р. М. не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по настоящия иск, доколкото не бил съсобственик на идеални части от процесния поземлен имот и неговото съгласие за премахване на дървото, находящо се в същия не било необходимо. По същество оспорват иска като неоснователен по аргументи, че не са налице доказателства процесното дърво да е болно, опасно или да създава реална заплаха за имуществото и здравето на обитателите. Според ответниците 1 липсват надлежни експертни констатации и административен акт, удостоверяващ необходимостта от премахването му. Навеждат, че ищците не са поискали издаване на експертна оценка и не са представили план за безопасност и здраве, които документи били абсолютна предпоставка за издаване на разрешение за премахване на дървото по предвидената в чл. 45, ал. 1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. Посочват, че разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община изисква съгласието на всички собственици за провеждане на процедурата по премахване на дървото, а не за издаването на разрешението за това премахване. В тази връзка оспорват да са били канени от ищците за получаване на писменото им съгласие за премахване на процесното дърво. На следващо място оспорват да са приложими разпоредбите на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, като поддържат, че в случая по отношение на ореховите дървета, какъвто вид било и процесното дърво, приложимост намирали специалните разпоредби на Закона за опазване на селскостопанското имущество и Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество. При тези съображения молят за прекратяване на производството по отношение на ответника Р. ....... и отхвърляне на същия по отношение на другите ответници.

Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.

Съдебната практика приема, че надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск, с който се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката (чл. 110, ал. 1 ЗС), са всички лица, които притежават вещни права върху земята, собственикът и носителите на ограничени вещни права. Това е така, тъй като уважаването на иска по чл. 109 ЗС чрез премахване на извършеното строителство, респ. трайно прикрепена вещ, неизбежно ще засегне правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот, както собственикът, така и носителите на ограничени вещни права, доколкото има за резултат промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията принадлежат на собственика независимо от кого са извършени (в този е смисъл е решение № 14 от 4/22.02.2016 г. по гр.д. № 4205 от 2015 г. ВКС, II г. о.). Пасивно легитимиран да отговаря по предявения негаторен иск обаче е не само съсобственикът на поземления имот, в който е разположена недвижимостта, чието премахване се претендира, но и всяко трето лице, което е създало противоправно състояние в имота, препятстващо спокойното упражняване на правото на ползване, както и лицето, което поддържа това състояние.

В настоящия случай са налице твърдения в исковата молба, че и тримата ответници следва да отговарят по предявения иск, тъй като от страна и на тримата се твърди да са налице действия, смущаващи упражняването на правото на ползване, поради което не следва да се прекратява производството поради липса на пасивна процесуална легитимация, а възраженията на ответниците следва да се обсъдят по същество на спора, като евентуално тяхната основателност би довела до отхвърляне на иска срещу съответния ответник, но не и до прекратяване на делото срещу него.

2

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.

По съществото на иска съдът приема следното:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие (бездействие) или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всеки, който извършва или поддържа неоснователно действие към собственика, с което смущава или му пречи да упражнява правото си на собственост, вкл. и съсобственик, респ. носител на вещното право на ползване, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг съсобственик.

Правото на собственост е от категорията на т. нар. в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В чл. 52 ЗС е уредено точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранено да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. Съседът може да иска разрешение от кмета на общината, района или кметството да бъдат отсечени клоните на дърветата, които се простират над неговия имот, и корените, които преминават в неговия имот. Нормата на чл. 52 ЗС е императивна, ограничението установено с нея е в нормативно определени граници, чието нарушаване винаги обуславя извод за наличността на неоправдани пречки за използване на съседния имот. Засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване. Отстоянието е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот и когато то не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. По отношение на ореховите и кестеновите дървета, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, се прилага специален режим, установен с чл. 34, ал. 1 ЗОСИ. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост (обн., ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.). В такива случаи иск по чл. 109 във връзка с чл. 52 ЗС може да бъде уважен, само ако от съответния административен орган е дадено писмено разрешение за премахването (в този смисъл е Решение № 60098 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 812/2021 г., II г. о.).

В практиката на ВКС (Решение № 57 от 30.04.2009 г. по гр. д. № 6155/2007 г., I г. о., Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., II г. о., Решение № 60098 от 14.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 812/2021 г., II г. о.) безпротиворечиво се приема, че поначало засаждането на дървесни видове в нарушение на нормативно предвидените отстояния за това винаги представлява неоснователно действие, с което се пречи на упражняването на правото на собственост, поради което същите подлежат на премахване, освен когато се касае за дървета, обект на особена закрила, каквито са и ореховите. Когато се касае за такива, без оглед на това дали са засадени на законното отстояние от съседния имот или не, прилага се специалният режим на особена закрила, който е установен в Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗОСИ ореховите, кестеновите, бадемовите, лешниковите и черничевите дървета, както и други видове дървета, представляващи особена ценност за селското стопанство, се намират под режим на особена закрила. Редът за тяхното отсичане е регламентиран в чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 1 по 3 опазването на селскостопанското имущество, издадена от Министъра на земеделието и хранителната промишленост (ДВ, бр. 52 от 29.06.1976 г.).

Съдът намира, че в конкретния случай приложение намира и разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗУТ, съгласно която дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 63 ЗУТ се намира в раздел ХI „Устройство на оземлени и залесени площи“ на ЗУТ-ДВ, бр. 1/2001 г., но намира приложение и за имоти, частна собственост. Това е така, тъй като през 1993 г. на основание чл. 201 ЗТСУ (отм.) е издадена Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (ДВ, бр. 28/30.03.1993 г.). Според чл. 15 от тази наредба се картотекират всички намиращи се в регулационните линии на населените места дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години, дървета с историческо значение, както и отделни ценни и редки дървета и храсти, независимо от възрастта им. Премахване, преместване или окастряне на дълготрайната дървесина и храстова растителност и озеленените площи, съгласно раздел IV от наредбата се извършва само с писмено разрешение на кмета на съответната община. С чл. 19 от наредбата изрично е посочено, че това разрешение се отнася и за картотекираните дървета и храсти в частни имоти. Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), а именно-дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др.