Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260001 от 17.02.2022, Районен съд - Троян

Съд
Районен съд - Троян
Дело
Гражданско дело 79/2019
Вид
Решение № 260001
Подписан
17.02.2022
В сила
11.12.2023
Състав
АНТОАНЕТА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.70, ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.81 · Закон за собствеността
  • чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 1 - 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 7 и 7а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 14, ал. 7 и 7а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260001 гр. Троян, 17.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд първи състав на четиринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

Секретар: Ц. Банчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 79 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Х.П.Н. *** срещу Ц.И.Ц. ***, с която са предявени първоначално обективно съединени няколко иска за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, заявени на различни основания при условията на евентуалност, като в уточняваща молба ищцата е заявила като приоритетен придобивен способ реституция, а при евентуалност – наследяване и давностно владение. С ИМ е предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Х.М.

***, като ревандикационният иск в своята установителна част за правото на собственост е заявен на същите основания, при условията на евентуалност.

Ищцата Х.Н. твърди, че е наследник по закон на П.Д.М.и Х.П.Д., бивши жители на с. Орешак, общ. Троян. През 1928 г. наследодателят на ищцата – П.М.закупил нива в местността "Беглишкото" в с. Орешак, която по КВС на селото е отразена като "Лозанска лъка". Имотът е бил заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред Поземлена комисия гр. Троян и въз основа на подаденото заявление е издадено първично решение № 7883/04.04.1994 г. на Поземлена комисия гр. Троян, в което процесният имот е отразен в пункт 4 от решението като нива от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Орешак в местността "Беглиш" при граници: н-ци на В.И.Г., път, К.Т., дол, Н.М., М.И.Л..

Ищцата твърди, че част от процесния имот е попаднал в имот № 45002 по КВС на землището на с.Орешак, който първоначално е бил на неидентифициран собственик, а друга част от имота е възстановена на трети лица. Н. е предявила иск срещу тези трети лица и в Троянски районен съд е образувано гр. дело № 615/2004 г.

Ищцата излага, че по време на висящия процес е извършено изменение на КВС по реда на поддръжката, което впоследствие е отразено и в кадастралната карта, като имот № 45002 е записан на лицата Д.С.П. и Ц.И.Ц., което според нея е неправилно, тъй като те не са били собственици на процесния имот към момента на образуване на ТКЗС.

Ищцата сочи, че завела дело срещу тях по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, изм. в чл. 54, ал. 2 от ЗКИР във връзка с чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като с последното си произнасяне ВКС е приел за недопустимо постановеното по този иск решение и го е обезсилил.

В последствие Н. завела гр. дело № 875/2016 г. на ТРС.

В ИМ се сочи, че на 19.09.2014 г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том V, peг. № 4503 дело № 558 от 2014 год. Ц.И.Ц. е продала на Х.М.К. поземлен имот с площ 2 070 кв. м, находящ се в с. Орешак, м. „Лозанска лъка", с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване - нива, с идентификатор № ***, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***.

Ищцата твърди, че ответникът Х.М.К. не е придобил имота на правно основание, годно да го направи собственик.

От друга страна, със съдебно решение на Районен съд - Троян по гр. дело № 875/2016 г., потвърдено със съдебно решение № 227/02.11.2018 на Окръжен съд – Ловеч, е признато по отношение на Ц.И.Ц., че ищцата Х.П.Н. е собственик на нива от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на с. Орешак, в местността „Лозанска лъка", от която нива 1859 кв.м. попадат в поземлен имот № *** по кадастралната карта на с. Орешак, целият с площ от 2 070 кв. м.

Излага се в исковата молба, че ответникът Х.К. е започнал да владее имот № *** от началото на месец май 2017 г., когато непосредствено преди насрочения оглед на имота от съда по гр. дело № 875/2016 г., той изградил ограда от телена мрежа и циментови колове.

Ищцата Х.Н. излага, че от началото на м.май 2017 г. е лишена от възможността да упражнява владение върху собствената си площ от 1 859 кв.м., попадащи в този имот и представляващи реална част от него. Лишена е от правото да ползва пълноценно имота си по предназначение като земеделски. В него имало овощни дървета, както и площ, която може да се използва за зеленчукова градина.

Ищцата твърди, че по този начин тя и нейните наследодатели са владели имота години наред, включително и след като са започнали съдебните спорове за него.

Този имот се намира в близост до жилищния имот, поради което и владението върху него не е прекъсвано по време на ТКЗС.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Ц.И.Ц. и Х.М.К., че Х.П.Н. е собственик по реституция, а при условията на евентуалност – по наследство и давностно владение, на 1 859 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот, находящ се в землището на с.Орешак, м.“Лозанска лъка“, община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор № ***, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот № ***, която реална част е заключена между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица –приложение 1, изготвена от вещото лице инж. М.Ч., приобщена на л.328 от гр.д. № 875/2016г. по описа на Троянски районен съд, преподписана от съда, която представлява неразделна част от решението му; както и да бъде осъден Х.М.К. да предаде на Х.П.Н. владението на 1 859 кв.м., съставляващи реална част от поземлен имот, няходящ се в землището на с.Орешак, м.“Лозанска лъка“, община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор № ***, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот №

***, която реална част е заключена между букви А,Б,В,Г,Д,А на комбинирана скица – приложение 1, изготвена от вещото лице инж.М.Ч., приобщена на л.328 от гр.д. № 875/2016г. по описа на Троянски районен съд, преподписана от съда, която представлява неразделна част от решението му.

Ищцата претендира присъждане на направените разноски.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Ц.Ц. е представила писмен отговор, в който е взела становище за недопустимост на иска по чл.124 от ГПК, тъй като по спора има влязло в сила решение по гр.д.

№ 476/2010г. по описа на Троянски районен съд, а алтернативно - за неоснователност на иска, който оспорва. Ответницата Ц. излага, че ищцата не е собственик на имота, тъй като не го е придобила на валидно правно основание. В отговора се твърди, че приложеното към ИМ решение на ОСЗ-Троян № 7883 от 04.04.1994г. е документ се невярно съдържание, тъй като процесният имот по т.4 от решението не е бил нито възстановен, нито отказан - обстоятелство, отразено в решение № 39 от 20.02.2007г. по в.гр.д. № 110/2006г. на ЛОС по данни от заключение на вещо лице. Твърди се, че в оригиналното решение под посочения номер и дата в т.4 такъв имот не съществува. Поради което е направено искане посоченото решение да бъде отменено по пътя на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК.

Ответницата оспорва твърденията в исковата молба и моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът Х.М.К. също е представил в срок отговор на ИМ, в който е взел становище за недопустимостна иска , а алтернативно - за неоснователност на иска, който оспорва. Ответникът е посочил, че е придобил имота на валидно правно основание - чрез правна сделка, а алтернативно-по давностно владение. Х.К. също е поискал решение на ОСЗ-Троян № 7883 от 04.04.1994г. да бъде отменено по пътя на косвения съдебен контрол по чл.17, ал.2 от ГПК.

В съдебно заседание ищцата Х.Н. не се явява, представлява се от пълномощника си – адв.С.С. от ЛАК, която поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, като на ищцата бъдат присъдени направените по делото разноски. В представена по делото писмена защита адв. С. е развила подробни аргументи в подкрепа на искането си за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответниците Ц. Ц. и Х.К. не се явяват, представляват се от адв. В.А. от ЛАК, който оспорва предявените искове, като счита, иска с правно основание чл.124 от ГПК, предявен на реституционно основание, е недопустим, тъй като не е приключила реституционната процедура към момента на предявяване на иска. В хода на производството и по съществото на спора пълномощникът поддържа становището, изложено в отговорите на исковата молба. В представената по делото писмена защита адв. А. подробно мотивира искането да бъдат отхвърлени двата иска и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски.

По допустимостта на предявените искове:

По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право / ТР № 8/27.11.2013г., по т.д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС./ В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор.

По отношение направеното възражение от адв.А. за недопустимост на съединяването на иск по чл.124 ГПК с иск по чл.108 от ЗС срещу отв.Х.М.К., съдът счита същото за основателно. Искът с правно основание чл.108 от ЗС не може да бъде съединяван с положителен установителен иск за собственост, тъй като този иск се включва в иска по чл.108 от ЗС. В случая обаче се касае за един иск, предявен срещу отв.Х.К., който е по чл.108 ЗС.

По отношение възражението на адв.А. за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК, заявен на основание реституция, предвид преждевременно предявяване на иска поради неприключила реституционна процедура към момента на предявяване на иска, съдът счита същото за неоснователно. В случая правният интерес от предявяването на иска не зависи от издаването на решение по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ, което може да бъде издадено едва след приключване на спора по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ с Ц.И.Ц.. Именно с оглед неприключилото производство по гр.д. № 875/2016г. към момента на предявяване на исковете рпо чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, настоящето производство е било спряно до окончателно произнасяне на ВКС по гр.д. № 4730/2019г. по описа на касационната инстанция.

Предявеният иск за собственост по чл.108 ЗС по реституция е допустим и своевременно заявен, тъй като по отношение на трети лица давност тече независимо от висящия процес с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и този иск е способ за прекъсване на давността и за ефективна защита на правата на ищцата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Ищцата претендира да се легитимира като собственик на процесния имот, като основава претенцията си, на първо място, на придобито право на собственост по реституция по реда на ЗСПЗЗ. Същата е представила в хода на съдебното производство решение № 7883 от 17.05.2021г., вписано в СВ при ТРС на 07.09.2021г. с вх. № 3123, акт № 76, том ХІІ, дело № 2447/21г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.П.Д. на нива от 1 859 кв.м., находящ се в землището на с.Орешак, м.“Лозанска лъка“, община Троян, обл.Ловеч, с идентификатор № ***, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот № ***, имот № ***, имот №

***, имот № ***, имот № ***.

Представена е скица на процесния имот № 15-1150327/22.10.2021г., издадена по заявление от 05.10.2021г.

От пробщеното към делото гр.д. № 875/2016г. по описа на Троянски районен съд, образувано по иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от Х.Н. срещу Ц.Ц., е видно, че съдът е постановил решение № 168/15.06.2018 г., с което е признато за установено по отношение на отв.Ц.Ц., че към момента на кооперирането на процесния имот в ТКЗС през 1955-56 година, наследодателката на ищцата - Х.П.Д., починала на 15.03.1999г., е била собственик на НИВА от 2.500 дка, шеста категория, находяща се в землището на с.Орешак, община Троян, Ловешка област в местността "Лозанска лъка" при граници: н-ци на В.И.Г., път, К.Т., дол, Н.М., М.И.Л., от която нива 1 859 кв.м. попадат в поземлен имот № *** по кадастралната карта на с.Орешак, целият с площ от 2070 кв.м. при съседи: имот № *** № ***, №***, № ***, № ***, № ***, № ***, №