Определение № 52 от 24.01.2024, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 511/2022
- Вид
- Определение № 52
- Подписан
- 24.01.2024
- Състав
- Татяна Андонова
Други актове по делото
- Присъда № 35 от 30.10.2023 · Татяна Андонова
- Определение № 124 от 12.02.2025 · Татяна Андонова
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 343 ал. 3 б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52 гр. Б., 19.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна А.
Съдебни
Елисавета Г.а заседатели: Мария Пискулийска като разгледа докладваното от Татяна А. Наказателно дело от общ характер № 20221200200511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.
Постъпила е молба от П. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. „Св. г.“ №10 и А. Л. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. „Г. П.“ №12, чрез адв.
Н. Н. Д. и а. В. Т., с адрес за призоваване: гр.С., ул. „Х. Б.“ №2, четвърти полуетаж, офис №4, с която е направено искане за присъждане на съдебни разноски за процесуална ангажираност на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., като възнаграждението се иска да се присъди в полза на адв.Н. Н. Д..
Б.ският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:
С Присъда №35/30.10.2023г. по н.о.х.д.№511/2022г. по описа на ОС-Б., съдът е признал подсъдимият А. С. Т., ЕГН **********, за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложил съответното наказание, като съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от частните обивинители искане за присъждане на разноски за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане. По този въпрос 1 първоинстанционният съд може да се произнесе и с определение (по арг. от разпоредбата на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК).
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е уредена възможност адвокатът да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочените в т. 1-3 категории лица: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. А съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в тези случаи, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от този в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (НМРАВ).
От цитираната разпоредба следва, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, тоест да е постановен позитивен акт за страната, представлявана от съответния адвокат. Осъществяването на тези предпоставки и заявеното своевременно искане задължават съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в НМРАВ, като осъди другата страна да го заплати. В същото време липсва уредено в посочената разпоредба изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените в чл.38, ал.1, т.1-3 ЗАдв основания при сключването на договора за правна помощ.
Преценката, дали да окаже безплатна правна помощ или не, се извършва от самия адвокат. Изявлението за наличието на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на съответната хипотеза (в този смисъл практиката на ВКС например в Определение № 50378 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 4314 от 01.12.2022 г. по ч. гр. д. № 3711/2022 г. на ВКС, 3 ГО; Определение № 183 от 08.09.2022 г. по т. д.
№ 1032/2021 г. на ВКС, 1 ТО и др.).
В разглеждания случай съдът намира, че тези предпоставки са налице. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие на л.144 от делото се установява, че адв. Н. Н. Д. е предоставил безплатна правна помощ в полза на частните обвинители П. С. и А. Б. пред настоящата инстанция.
2
Хипотезата, при която е предоставена безплатната адвокатска помощ е в достатъчна степен конкретизирана, като видно от договора за правна помощ водещото основание за оказването е материалното затруднение на частните обвинители (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв). Както бе посочено липсва законово изискване за доказване наличието на това обстоятелство, а при присъждане на разноски в тази хипотеза, съдът базира решението си на преценката на адвоката. Същевременно подсъдимият А. Т. е признат за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в този случай в негова тежест следва да бъде възложено и заплащането на разноските в производството, включително адвокатското възнаграждение, което е надлежно поискано от частните обвинители с молбата от 27.10.2023 г., подадена преди последното по делото открито съдебно заседание.
Съгласно установената практика на ВКС последното по делото заседание, в което е приключило събирането на доказателства и е обявен ход по същество е релевантният момент, към който следва да се преценява размерът на дължимото адвокатско възнаграждение, в случаите когато е оказана безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие. Именно защото с този договор адвокатското възнаграждение не е изрично определено (не е договорено), тази дейност е предоставена на съда, който следва да съобрази действащата редакция на НМРАВ и да определи размер, който не може да е по-малък от предвидения в нея (в този смисъл например Определение № 398 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2938/2020 г., III г. о., ГК; Определение № 555 от 6.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2568/2017 г., I т. о., ТК; и др.).
С оглед гореизложеното на повереника на частните обвинители - адв. Н.
Н. Д., следва да се определи съответното възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ съобразно действащата към датата на последното съдебно заседание НМРАВ. В случая е приложима нормата на чл. 13, ал. 1, т.
4 от Наредбата, в действащата й към момента на последното по делото съдебно заседание редакция, т. е. минималното възнаграждение е 2250 лв. – престъплението предвижда наказание до 15 г. ЛС- съобразно предвиденото в чл. 343 ал. 3 б. „б“ НК- действаща към датата на деЯ.ето. Тъй като повереникът е представлявал и защитавал интересите на двама частни обвинители, разпоредбата на чл.13, ал.4 от Наредбата изисква присъждането 3 по отделно на адвокатско възнаграждение за всеки от частните обвинители в размер по 2250 лв. или общо 4500 лева без ДДС, респ. 5400 лв. с ДДС, тъй като повереникът е регистриран по ДДС (вж. л.145 от делото).
С оглед изложеното, подсъдимият А. С. Т. следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. Н. Д. сумата от 5400 лв. с ДДС за осъщественото при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. процесуално представителство на частните обвинители П. Л. С. и А. Л. Б..
Водим от гореизложеното и на основание чл.306, ал.1, т.4 вр. с чл.189, ал.3 НПК, Б.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ж.к. „Е.“, бл.123, вх.“А“, ет.4, ап.6, да заплати на адв. Н. Н. Д., с адрес: гр.С., ул. „Х. Б.“ №2, четвърти полуетаж, офис №4, сумата от 5400 лв. (пет хиляди и четиристотин лева) с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. безплатно процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция на частните обвинители П. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. „Св. г.“ №10 и А. Л.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., ул. „Г. П.“ №12.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението на страните по реда на глава 22 от НПК, пред Апелативен съдС..
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
4