Решение № 372 от 07.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 173/2024
- Вид
- Решение № 372
- Подписан
- 07.06.2024
- Състав
- Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
Други актове по делото
- Решение № 715 от 10.12.2024 · Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
- Определение № 814 от 10.12.2024 · Теодора Кръстева, Снежана Бакалова, Светлин Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 127 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 372 гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодора Кръстева
Членове:
Светлин Михайлов
Снежана Бакалова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000173 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца в първоинстанционното производство „Ню лего“ ЕООД, подадена чрез адв. А.
Д. срещу Решение № 1523/07.12.2023г. по т.д.№ 1168/23 по описа на СГС, VI25 състав, в частта в която е отхвърлен предявения от „Ню лего“ ЕООД, ЕИК 200778804 против ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 16 670 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата от 35 000 лв. за периода 05.11.2018 г. - 21.06.2023 г. В жалбата е посочено, че се обжалва решението в частта, в която е отхвърлен иска по чл.
86 от ЗЗД за периода от 05.11.18г. до датата на плащането – 26.09.2023г., но с постановеното решение е присъдена законната лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.23г. до 26.09.23г., поради което „Ню лего“ ЕООД няма правен интерес от обжалването на решението в тази му част. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в тази част, тъй като не е взето предвид, че вземането се прехвърля на цесионера с принадлежностите му, каквато е и лихвата за забава. Твърди, че обезщетението е дължимо от датата на уведомяването на застрахователя или най-късно от изтичането на три 1 месеца от тази дата. Твърди, че непредставянето на банкова сметка от страна на длъжника не е основание за недължимост на лихвите. Намира за неправилен извода на съда, че „Ню лего“ ЕООД е следвало да отправи молбапретенция до застрахователя самостоятелно. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което бъде осъден ответника да му заплати сумата 16 669,06лв. лихва за забава върху главница от 35 000лв. за периода от 05.11.2018г. до 26.09.2023г. или евентуално в размер на 15 774,54лв. за периода от 05.02.2019г. до 26.09.2023г. Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на ищеца законната лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.23г. до26.09.23г.. Твърди, че решението е недопустимо, тъй като ищеца не е отправил по административен ред претенция към него и в условията на евентуалност твърди, че решението е неправилно, тъй като ищецът не е отправял претенция и не е посочил банкова сметка. Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на ищеца и да бъде обезсилено решението в частта, в която го обжалва или да бъде отменено в тази част и отхвърлен иска.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част.
Постъпила е и частна жалба от „Ню лего“ ЕООД срещу Определение № 240/19.01.2024г. по т.д.№ 1168/23 по описа на СГС, VI- 25 състав, с което на основание чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че въпреки, че искът е отхвърлен, това е станало поради настъпило плащане на главницата в хода на производството и ответната страна носи отговорност за разноски. Счита, че това е така, тъй като плащането е станало след завеждане на иска. Твърди, че е направил своевременно възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, но то не било уважено, което води до неправилност на акта. Моли да бъде отменено определението и да се отхвърли претенцията за разноски или евентуално да се намалят същите.
В срок е постъпил отговор на частната жалба, с който се оспорва същата и се иска потвърждаване на определението. В никоя от жалбите не са направени доказателствени искания.
2
Въззивната жалба, насрещната жалба и частната жалба са депозирани в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, съответно 275 ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни от външна страна и подлежат на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на сумата 35 000лв., като производството е висящо в частта за законната лихва за забава върху главницата от 35 000лв. за периода от 05.11.2018г. до предявяване на иска – 21.06.2023г. и от тази дата до датата предхождаща тази на погасяване на задължението – 27.09.2023г.
От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:
Между страните са приети за безспорни и установени следните факти и обстоятелства: На 02.08.2018 г. е настъпило ПТП по вина на водача на т.а. марка “Ивеко”, модел “3510” с д.к. № ОВ 3126 ВС В. М. В., при което на А. Е.
Т. били причинени неимуществени вреди. Водачът В. М. В. е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП с влязло в сила Решение № 1648/12.09.2019 г. по АНД № 4081/2019 г. по описа на РС-Пловдив. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между водача В. М. В. и ответното ЗД “Бул Инс” АД към датата на настъпване на събитието, обективирано в полица № BG/02/117002549928, със срок на застрахователно покритие 22.09.2017 г. – 21.09.2018 г.. Видът, обемът и размерът на претърпените от А. Е. Т. вреди са установени с влезлите в сила решение по търговско дело № 23/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик и въззивното решение по в.т.д. № 894/2021 г. по описа на АС-Пловдив. По също дело е определено обезщтение на претърпените вреди в общ размер от 165 000лв., като е прието, че част от обезщетението за сумата от 35 000лв. е цедирано на ищеца в настоящото производство „Ню лего“ ЕООД с договор за цесия от 09.10.2018г., поради което и не е осъдено ЗД “Бул Инс” АД да 3 заплати на А. Е. Т. тази част от определеното обезщетение.
Не се спори между страните и относно наличието на прехвърляне на част от вземането за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв., ведно с принадлежностите му, което А. Е. Т. има към ответника, на ищцовото търговско дружество „Ню лего“ ЕООД с Договор за цесия от 09.10.2018 г., за което ответника е уведомено от цедента на 05.11.2018 г.
С молба-претенция от 05.11.2018г. А. Е. Т. е поискал от ответника заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. от посоченото увреждане в резултат на ПТП, като е приложил доказателства и е посочил банкова сметка.
В хода на първоинстанционното производство, ответникът е представил доказателства, че е заплатил на ищеца сумата 35 000лв. на 27.09.2023г.
С исковата си молба, ищецът не е посочил банкова сметка, съгласно задължението си по чл. 127 ал.4 от ГПК. По делото не са представени доказателства кога е извършено това, но следва да се приеме, че това е станало след подаването на отговора на исковата молба.
На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което въз основа на влязлото в сила Решение № 1648/12.09.2019 г. по НАХД № 4081/2019 г. по описа на РС-Пловдив е прието, че водачът В. е извършил виновно противоправно деяние, в резултат на което е причинил по непредпазливост две средни телесни повреди на А. Т..
С влезлите в сила решение по търговско дело № 23/2019 г. по описа на ОС-Пазарджик и въззивното решение по в.т.д. № 894/2021 г. по описа на АСПловдив със сила на пресъдено нещо са установени и валидно възникнало правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие, който покрива риска от възникване на отговорност за вреди на посочения като виновен водач на МПС, уведомяването на застрахователя от увреденото лице по реда на чл. 380 КЗ и провеждане на процедурата по чл. 498, ал.1 и ал.3 КЗ, претърпените от пострадалия вреди, техният размер, и причинната им връзка с поведението на 4 делинквента. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Производството, предмет на въззивно обжалване е по иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Установено е безспорно от събраните доказателства, че договорът за цесия е сключен преди предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице. Със същия се прехвърля част от вземането за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с всичките му принадлежности т.е. с правото да се получи обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
По делото е установено, че увреденото лице е отправило писмено искане до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му вследствие ПТП неимуществени вреди, както и че застрахователят е постановил отказ. На датата на предявяване на застрахователната претенция на ответника е връчено и съобщението за извършената цесия.
Неоснователно е твърдението, че цесионера е следвало да предяви застрахователна претенция по реда на чл. 380 ал.1 от КЗ. Ищецът не е носител на правото на получаване на застрахователно обезщетение и не твърди това, а основава правата си на сключения договор за цесия с лицето, което е легитимирано да получи застрахователно обезщетение. В тази връзка, неоснователно е и възражението на ответната страна, че предявения иск е недопустим, тъй като не е била спазена процедурата по извънсъдебно заявяване на претенцията, която е предпоставка за предявяване на иска. За да възникне правото на ищеца да получи цедираното вземане е достатъчно цедента да е предявил правата си през застрахователя и съответно да е уведомил същия за извършената цесия.
От момента на настъпването на изискуемостта на вземането на цедента е налице и изискуемо вземане по отношение на цесионера. В този смисъл задължението за лихва за забава по отношение на цедираната част от 5 вземането би било основателно, ако би била налице такава забава по отношение на увреденото лице.
Ответната страна твърди, че не дължи законната лихва за забава върху сумата от 35 000лв., предмет на договора за цесия, тъй като не е получила съдействие от цесионера и същия не е представил банкова сметка, по която да бъде платена сумата и следва да се приложи последицата на чл. 380 ал.3 от КЗ. По отношение на това възражение следва да се има предвид установената и безпротиворечива практика на ВКС, постановена по отношение на носителя на правото на обезщетение, а именно: съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадалия има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Тази разпоредба не намира приложение в хипотезата на оспорване от застрахователя на основателността на претенцията на увреденото лице, както е в случая, защото непосочването на банкова сметка касае единствено изплащането на обезщетението, а не неговата дължимост. Цитираната норма освобождава застрахователя от забавата само тогава, когато той е определил обезщетение и е бил готов да го изплати, но кредиторът не е оказал дължимото съдействие да посочи банкова сметка и това е единствената причина за неизпълнение на задължението на застрахователя. Застрахователят се освобождава от отговорност за забава и тогава, когато банкова сметка не е посочена и след влязло в сила решение, с което е осъден да заплати застрахователно обезщетение, защото решението има изпълнителна сила и непосочването на банкова сметка препятства възможността му да плати доброволно присъдената сума (Определение № 1843 от 17.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4129/2023 и др.).
Разпечатката съдържа 37 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae4d46c6-9a15-4d6b-8243-a4016cde922e