Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 20.11.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 312/2024
Вид
Решение № 244
Подписан
20.11.2024
В сила
20.11.2024
Състав
Петър Христов Маргаритов, Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл.32 · Закон за собствеността
  • чл. 64 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Смолян, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Росица Н. Кокудева

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500312 по описа за 2024 година

Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от В.Х. срещу постановено решение №149/14.05.2024г по гр.д. №1092/2023г по описа РС-Смолян, с което е отхвърлен предявеният иск по реда на чл. 109 от ЗС срещу Н. М. К. и Д.

Ф. К. да премахнат изграден от тях дървен навес от греди и дъски, с ограждащи дървени стени, покрит с керемиди, построен в северната част от имот с идентификатор ****.***.*** по КККР на гр. Смолян, одобрени със заповед РДД-18- 14/10.05.2005г. на ИД на АГКК и да преустановят ползването му.

В жалбата е посочено , че решението е неправилно, немотивирано , незаконосъобразно и постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 235 ГПК съдът не е обсъдил всички доказателства по делото като решението е немотивирано. Прието е, че дворното място е общинска собственост, върху която е отстъпено право на строеж, както и че страните са разделили 1 ползването на мястото, като всяка ползва своята част. Постройката, която е предмет на спора се намира в частта, която се ползва от ищцата . Неправилно съдът е преценил , че изградената постройка с навес не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем и не следва да бъде премахната, въпреки, че е изградена в половината, която се ползва от ищцата.

Съобразно съдебната практика на ВКС, когато е налице разпределение на ползването на дворното място, неоснователни по смисъла на чл. 109 ЗС се явяват онези действия на някои от съсобствениците, посредством които същите осъществяват ползване на дворното място по начин, различен от уговорения. В настоящия случай са налице безспорни доказателства, че страните са си разпределили правото на ползване на имота, в който е построена сградата. Макар и този имот да е общински, страните са разпределили ползването на имота като има поставена физическа ограда, която определя кой коя част от имота да ползва. Само ако съсобствениците са постигнали съгласие такава постройка да остане за ползване само от един от тях, съдът може да разпредели за ползване тази постройка само на този съсобственик, като включи нейната площ към площта от дворното място, която се разпределя за ползване от този съсобственик .Когато един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот, без в негова полза да е учредено право на строеж, и съответно ползва построеното, това обстоятелства следва да бъде взето предвид при разрешаване на спора за ползването на дворното място. Обстоятелството дали един строеж е със статут на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ е ирелевантно за основателността на предявения по реда на чл. 109 ЗС иск. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство, като построяването на сграда в съсобствен имот без съгласието на всички съсобственици само по себе си представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС Поради това е поискано въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи иска по чл.109 ЗС. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законният срок е постъпил писмен отговор от Н. К. и Д. К. чрез адв.Д. К..В отговора е посочено ,че въззивната жалбата е неоснователна.Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът подробно е обсъдил представените писмени доказателства (договор за доброволна делба, нотариални актове и др.), свидетелските показания и заключението на вещото 2 лице, включително и обясненията дадени в с.з. Подробно са обсъдени доводите и възраженията на страните. Твърди се ,че ответниците са собственици на I-ви сутерен етаж (второ ниво) и трети жилищен етаж (пето ниво), както и съответните ид.части от сутерен - изби (първо ниво) и ид.части от правото на строеж върху дворното място. Ищцата е собственик на 1/2 ид. част от втори жилищен етаж (четвърто ниво), както и на съответните ид.части от втори сутерен етаж — изби и 1/8 ид.части правото на строеж върху дворното място.Счита ,че районния съд правилно е констатирал, че ответниците са изградили в северната част от имота постройка със застроена площ от 17 кв..м, представляваща сграда с идентификатор ****.***.***.2, за която притежават нотариален акт, която е собственост на ответниците. В този смисъл неоснователни са възраженията, че се ограничават правата на ползване на В. Х. върху имота. От заключението на вещото лице и свидетелските показания се установява , че процесния навес е изграден върху и в рамките на сграда с идентификатор ****.***.***.2, а не върху поземления имот.Между тази сграда и жилищната сграда с идентификатор ****.***.***.1 има свободно пространство, в което са изградени бетонни стълби, осигуряващи свободно преминаване и достъп на всички съсобственици до дворното място. Входът на жилищната сграда, който е общ за всички етажи .От северната страна на сградата и от към съществуващата улица няма никаква връзка с дървеният навес. Вещото лице е посочило, че площта на имот с идентификатор ****.***.*** по кадастрална карта е 319 кв.м, застроената площ на жилищната сграда с идентификатор ****.***.***.1 е 112 кв.м., а на сграда ****.***.***.2 е 17 кв.м.. Незастроената част от поземления имот е 190 кв.м, като незастроената част от имота разположена на север от жилищната сграда и граничеща с улицата се ползва от всички /повдигната в кафяво/. Имотът разположен на запад и на юг от жилищната сграда е разделен посредством ограда и се ползва от ищцата и от ответниците отделно Твърди се ,че В. Х. ползва част от имота с площ 79,30 кв.м. /повдигната в оранжево на скицата на в.л./, а частта от имота с площ 63,51 кв.м, се ползва от Н. К. / повдигната в зелено на скицата на в.л./. В син цвят на скицата към заключението е нанесен пешеходния подход, който се ползва от всички.

Твърди ,че ищцата ползва по-]големи части от поземления имот, което не съответства на притежаваните от нея идеални части от ОПС. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че по делото не се установява опасност 3 от достъп през покрива на навеса до притежаваният от нея самостоятелен обект. От заключението на вещото лице ставало ясно , че козирката на покрива на навеса се намира на 30 см над подовата плоча на терасата /във виолетово на скицата/ на първи жилищен етаж, трето ниво. Разстоянието от козирката на навеса до втори жилищен етаж, четвърто ниво е над два метра.Счита ,че правилно първоинстанционния съд е приел, че описаното в ИМ пречене не се установява. Само то това , че изграждането на процесния навес е извършено без необходимите строителни книжа, не може да служи автоматично като основание за уважаване на негаторният иск, тъй като не е установено, че навесът ограничава, смущава и пречи на ищцата да ползва пълноценно собствената си вещ според нейното предназначение.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Ч. , като същият поддържа въззивната жалба.Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на насрещното възнаграждение.

Въззиваемите се представляват в съдебно заседание от адв.К. , като същият оспорва подадената въззивна жалба , претендира разноски и пледира потвърждаване на обжалваното решение.

След като се запозна с жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото съдът установи от фактическа страна следното:

Производството пред РС-Смолян е образувано по искова молба на В.

А. Х. против Н. М. К. и Д. Ф. К., като са изложени твърдения, че съгласно нотариален акт № 129, том III, рег.№ 3318. дело № 471 по описа за 2005г. на нотариус с per. №122 по регистъра на НК е собственик на недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж е площ от 132.12 кв.м. , построен върху общинска земя находяща се в УПИ V, западно петно, с площ от 1060 кв.м., в кв. 185-а, на гр. Смолян при посочени граници на урегулирания поземлен имот ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда, определени по реда на чл.38 сл. от ЗС и съответните идеални части от правото на строеж върху описания по-горе УПИ. Сградата, в която се намира собственият й втори жилищен етаж е построена след ОПС от Община Смолян в полза на нейния наследодател и на единия от ответниците. С изграждането на сградата правото на строеж се е трансформирало в право на сооственост върху сградата. В полза на 4 собствениците на сградата е възникнало едно ново правомощие - ползване на земята, доколкото това е необходимо за използването на сградата според нейното предназначение (чл. 64 ЗС). По този начин се ограничава правото на собственост върху прилежащия терен. Въпреки, че тя е собственик на горния имот, ответниците без правно основание са изградили в имота дървен навес от греди и дъски без нейно съгласие и й пречат да упражнява правата си на собственик. Извършените от ответниците действия в имота, макар и като съсобственици, а именно изграждане на дървен навес и ползването му ,представляват неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС. Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Въпреки отправените устни покани до ответниците, последните с бездействието си отказват да премахнат изградения строеж и да се освободи мястото и преустанови ползването на имота й, съгласно притежаваните от нея идеални части. Естеството на извършените от ответниците действия в имота представляват неоснователно действие, което ограничава правото й на собственост в неговия пълен обем. Ответниците многократно са канени да си премахнат дървения навес , като същите нямат издадено разрешение от община Смолян за строеж на такова съоръжение в имота .Този навес й пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, тъй като ограничава достъпа й до парцела и до законно изградената сграда, създава страхове у нея, че може да се използва навеса от недоброжелатели чрез качване върху него да проникнат в сградата, като всичко описано е пречка по смисъла на закона да упражнява доверителната ми правото си на собственост в пълен обем.. При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение на ползването на дворното място неоснователни по смисъла на чл.109 ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същият осъществява ползване на дворното място по начин, различен от уговорения. Съсобственикът има правото да ползва съответната част от дворното място в рамките на притежавания дял от съсобствеността и съобразно постигнатото съгласие за разпределение на ползването. В този случай само действия, които му пречат 5 да упражнява правата си в този обем могат да бъдат преустановени по реда на чл. 109 ЗС. В случая няма нито разпределение на правото на ползване, нито има съгласие от нейна страна. Самото пряко въздействие върху правото й на ползване, без нейно съгласие и при изрично противопоставяне от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за нея да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Поискано е съдът да постанови решение, с което ответниците да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които препятстват обективно упражняване правото на собственост, като премахнат за тяхна сметка изградения дървен навес от греди и дъски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, като същите са оспорили иска. Твърдят, че искът по чл.109 ЗС за премахване на законен/търпим строеж е допустим само в случаите, когато същият ограничава или смущава пълноценното ползване от останалите съсобственици в имота или етажната собственост, т. е. пречи на същите да упражняват правата си в пълен обем. В настоящият случай не е налице фактическият състав на разпоредбата на чл. 109 ЗС, тъй като те не ограничават по никакъв начин упражняването както на правото на собственост (което ищцата не притежава), така и правото на ползване върху процесния поземлен имот с идентификатор ****.***.*** по КККР на гр.