Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6454 от 19.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2365/2026
Вид
Определение № 6454
Подписан
19.03.2026
В сила
19.03.2026
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6454 гр. София, 19.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502365 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и чл. 423 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. З. Ц. срещу разпореждане № 9595 от 22.01.2026 г., ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в, с което се оставя без уважение възражението /по чл. 423, ал. 1 ГПК/, както и по възражение по чл.

423, ал. 1 ГПК пред въззивния съд, подадено от М. З. Ц..

Релевират се доводи за нередовно връчване на съобщение по чл. 47, ал. 1 ГПК за издадена заповед за изпълнение, т.к. към този момент длъжникът е лишен от свобода.

Въззивният съд след преценка на релевираните оплаквания, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество за основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжник М. З. Ц. за вземания относно главница, договорна лихва и възнаграждение за закупена услуга по договор за кредит № 5011057031 от 29.01.2014 г. Издадена е заповед № 36686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.12.2022 г. за заявените вземания, ведно с разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

Във връзка с постъпило възражение на длъжника по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК, адресирано до Софийски градски съд, извън компетентността си, първоинстанционният съд се произнася с обжалваното разпореждане по основателността на възражението и го оставя без уважение. Като се има предвид, че съгласно нормата на чл. 423, ал.1 ГПК, подобно възражение подлежи на разглеждане от въззивния съд, като родово подсъдно, обжалваното първоинстанционно определение следва да се обезсили.

Възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК е допустимо като депозирано в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, а разгледано по същество е основателно.

Според изпратено на 25.12.2025 г. с електронен подпис удостоверение на Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , през периода 31.08.2022 г. – 26.02.2024 г., длъжникът М. З. Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода за 2 години по нохд № 970/2022 г. на Районен съд – гр. Несебър.

Неправилно и без извършване на служебна справка за постоянен и настоящ адрес по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, до длъжника на адреса посочен в заявлението е изпратено на 20.12.2022 г. и върнато в цялост съобщение за издадената заповед за изпълнение. На 23.01.2023 г. са залепени 2 броя уведомления, съответно на входната врата на блока и на оградата, с отбелязване, че няма пощенска кутия, но без означение доколко е имало достъп до входа на апартамента.

Въззивният съд намира, че освен ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, изтърпяването на наказание лишаване от свобода има характер на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, попречило на длъжника своевременно да узнае за заповедта и подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК срещу нея. Налице е независещо от страната обстоятелство, възпрепятствало узнаването в по-ранен момент за заповедта и подаване на възражение. Това обстоятелство има извънреден, внезапен и непредвидим характер, което въпреки положените необходими грижа и усилия, страната не би е могла да отстрани. Възражението пред въззивния съд следва да се приеме.

По изложените съображения, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 9595 от 22.01.2026 г., ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в, с което се оставя без уважение възражението /по чл. 423, ал. 1 ГПК/.

ПРИЕМА възражение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК, подадено от М. З. Ц. срещу заповед № 36686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.12.2022 г. по ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3