Определение № 11652 от 29.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11652 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502365 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба от 30.03.2026 г. на М. З. Ц. за допълване на определение от 19.03.2026 г., с което е прието възражението по чл. 423, ал. 1 ГПК, но без произнасяне по заявеното с него искане за спиране на изпълнението по изп.д. № 2026919400366, ЧСИ С.А., рег. № 919 КЧСИ.

Ответникът по молбата „Профи Кредит България“ ЕООД не изразява становище.

Молбата за допълване на определението е допустима, като подадена в 1месечния срок от влизането му в сила по чл. 250, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред въззивния съд е образувано въз основа на възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК и искане за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК, подадени от М. З. Ц., длъжник по издадената заповед № 36686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.12.2022 г., ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 св.

С определение от 19.03.2026 г. по настоящото дело се ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 9595 от 22.01.2026 г., ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в, с което се оставя без уважение възражението /по чл. 423, ал. 1 ГПК/, като се 1

ПРИЕМА възражението пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК, подадено от М. З. Ц. срещу заповед № 36686 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 14.12.2022 г. по ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в.

Въззивният съд не се произнася по искането за спиране, което следва да се разгледа в производството по чл. 250, ал. 1 ГПК.

В молбата за спиране изпълнението на изп.д. № 2026194000366, ЧСИ С.А., рег. № 919 КЧСИ, се навеждат убедителни доводи за недължимост на вземанията по заповедта поради погасяването им с изтичане на 5-годишна погасителна давност, считано от изискуемостта – основание за спиране по чл.

420, ал. 2, т. 1 ГПК.

Заповед № 36686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.12.2022 г., ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в е издадена за сумата 209,20 лв. – главница за период от 10.07.2015 г., ведно със законна лихва за период от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 254,70 лв. – лихва за периода 10.07.2015 г. – 24.11.2022 г., сумата 18,01 лв. – договорно възнаграждение за периода 10.04.2015 г. – 10.07.2015 г., сумата 128,28 лв. – възнаграждение за закупена услуга за периода 10.07.2015 г., сумата 25 лв. – държавна такса и сумата 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Договорът е сключен за предоставяне на кредит от 300 лв., подлежащ на връщане на 6 месечни вноски от по 56,17 лв., при уговорени ГПР от 49,87 % и ГЛП от 41,17 %. Отделно е предвидено възнаграждение от 192,42 лв. за закупен пакет допълнителни услуги, подлежащо на изплащане на 6-месечни вноски от по 32,07 лв. Кредитната сума възлиза общо на 529,44 лв. и подлежи на изплащане с 6 месечни вноски от по 88,24 лв. на 10-то число от съответния месец, считано от 10.02.2015 г. до 10.07.2015 г., за което е представен двустранно подписан погасителен план от

29.12.2014 г.

Според разяснението на ТР № 3 от 21.11.2024 г., тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.

При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от 2 предсрочната изискуемост.

Въззивният съд намира, че считано от последователно настъпващата изискуемост за всяка отделна погасителна вноска през периода 10.02.2015 г. до 10.07.2015 г., започва да тече 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, т.к. договорът за кредит не е за периодични платежи, поради което последното вземане е погасено на 10.07.2020 г. В този смисъл са решение № 65/06.07.2018г., т.д. № 1556/17 г., ВКС, I т.о. и решение № 28/05.04.2012г., гр.д.523/11г., ВКС, ІІІ г.о. Към настоящия момент вноските по договора са изцяло падежирали и погасени по давност По силата на чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват произтичащите от него вземания за лихви, но в случая те са погасени с изтичане на 3-годишна погасителна давност, поради което е налице основание за спиране поради недължимост на вземането – чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК.

Съдът като следи служебно за нищожност поради неравноправност на клаузи от потребителския договор за кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, приема, че в вземанията по сключения между страните договор за кредит № 5011057031 от 29.01.2014 г. се основават на такива – основание за спиране по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК.

Съществените елементи от съдържанието на договора за погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно уговорени по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Допуснато е нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, според който ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В тази връзка, погасителният план не съдържа изчерпателна информация и подробно разграничение за вида и размера на компонентите, включени във всяка една анюитетна вноска. Клаузите на договора не внасят достатъчно яснота кои точно са елементите, които формират годишния процент на разходите, включително доколко касаят и възнаградителната лихва. Уговореното възнаграждение от 192,42 лв. за закупен пакет допълнителни услуги, е предвидено като отделно задължение, вместо да бъде включени изрично в ГПР, поради което кредитът се оскъпява.

3

Формално определените в договора размер на ГПР о т 49,87 % и ГЛП от 41,17 % не надвишават пет пъти размера на законната лихва. При съотношение, обаче между реално усвоения кредит от 300 лв. и подлежащата на връщане сума от 529,44 лв., вече е налице надвишаване с повече от 50 % на заетата сума, което води до нищожност на съответните клаузи съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Така уговореният размер на ГПР, но без посочените „скрити възнаграждения“, които биха го оскъпили, представлява заобикаляне на чл.

19, ал. 4 ЗПК, регламентиращ императивното ограничение, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а именно 10 %, т.е. ГПР да не е по-висок от 50 %.

Налице е и поставяне на потребителя, като по-слаба страна по правоотношението, в неизгодна позиция, което противоречи с принципа за добрите нрави.

Съобразно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят при договарянето да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе върху съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдената клауза е нищожна, като неравноправна поради противоречие със закона, неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД, изключване и ограничаване правата на потребителя – чл. 20, ал. 1 ЗПК, имащи за цел и резултат заобикаляне на закона – чл. 21, ал. 1 ЗПК и с оглед неспазено изискуемо съдържание – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10 вр. 19, ал. 1 ЗПК.

Искането по чл. 250, ал. 1 ГПК следва да уважи, като основателно.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в О П Р Е Д Е Л И :

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 ГПК определение от 19.03.2026 г., ч.гр.д.

№ 2365/2026 г., СГС, IV-А с-в, с което се ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 9595 от 22.01.2026 г., ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в, с което се оставя без уважение възражението /по чл. 423, ал. 1 ГПК/, като се ПРИЕМА възражение пред въззивния съд по чл. 423, ал. 1 ГПК, подадено от М. З. Ц. срещу заповед № 36686 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 14.12.2022 г. по ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в, както следва:

СПИРА на основание чл. 420, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 ГПК изпълнението на заповед № 36686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.12.2022 г. по ч.гр.д. № 64461/2022 г., СРС, 38 с-в и на образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по изп.д. № 2026919400366, ЧСИ С.А., рег. № 919 КЧСИ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5