Решение № 2 от 20.01.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 30/2025
- Вид
- Решение № 2
- Подписан
- 20.01.2026
- Състав
- Мартин Данчев Данчев, Петя Иванова Петрова Дакова, Яни Георгиев Гайдурлиев
Други актове по делото
- Протокол № 85 от 09.04.2025 · Мартин Данчев Данчев, Петя Иванова Петрова Дакова, Яни Георгиев Гайдурлиев
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т.2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57, ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3 т. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.3, ал.4 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.91 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.98, ал.2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 118, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.129 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 131 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 161, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 162 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.174 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 177 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247в · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 282, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.311 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 312 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 384 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384а, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384а, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.384а, ал.1-3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.3, ал.4 · Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните веществатекст от значение за ЕИП.
РЕШЕНИЕ
№2 гр. Бургас, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мартин Д. Данчев
Членове:
Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600030 по описа за 2025 година
С присъда № 58/09.10.2024 год., постановена по НОХД № 1574/2023 год., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия Ю. К. А., ЕГН **********, за виновен в това, че на 12.10.2021 год. в къща с дворно място на адрес: гр.
Бургас, ул. „..., без надлежно разрешително, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества: метамфетамин с нето тегло 7,493 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 1,90 % и метамфетамин с нето тегло 0,070 грама, със съдържание на активен компонент метамфетамин 1,40 %, всичко с общо тегло 7,563 гр. на обща стойност 189,08 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. четвърто от НК и чл. 54 от НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева.
Със същата присъда ОС-Бургас е признал подсъдимия Ю. К. А. за виновен в това, че на 12.10.2021 год. в къща с дворно място на адрес: гр.
Бургас, ул. „..., без надлежно разрешително, държал прекурсори, материали и съоръжения, за производство на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с цел разпространение, както следва:
1
-Прекурсори: 0,180 л. (209,030 гр.) солна киселина (HCI, хлороводород);
6,904 гр. червен фосфор; 1,020 литра (1 053, 640 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); 1,320 литра (1 104, 150 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); 0,175 л. (208,270 гр.) солна киселина (HCI, хлороводород); 0,370 л. (416, 630 гр.) смес от органични разтворители, сред които толуен (толуол, метилбензол, фенилметан С6Н5СНЗ); ефедрин/псевдоефедрин - в екстракта от обект 9.1. /стъклена колба/;
-Материали: 60 гр. вещество, съдържащо натриева основа (натриев хидроксид, сода каустик, NaOH); 48,880 гр. вещество/утайка/ с наличие на натриева основа (натриев хидроксид, сода каустик, NaOH);
-Съоръжения: електронна везна, стъклен съд с правоъгълна форма, стъклена колба 250 мл., 3 бр. фунии с различни размери, червена ръкавица с 5 пръста, поради което и на основание чл. 354а, ал, 1, изр. 2, вр. изр. 1, предл. 4 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева.
На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия Ю. К.
А. едно общо наказание, в размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000 лева.
На основание чл. 57, ал.1, т.2, б. “в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А..
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подсъдимия Ю. К. А. по НОХД №1056/2020г. по описа на Районен съд- Бургас наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което постановил да се изтърпи при първоначален „общ“ режим, на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът е осъдил подсъдимия Ю. А. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 691,43 лева.
С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по 2 делото /подробно изброени/, постановявайки отнемането им в полза на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Ю. А., чрез упълномощения от него защитник – адвокат К. Я. от АК-Бургас. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановената присъда поради необоснованост на фактическите констатации и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъква се, че приетите за установени от съда фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото, като присъдата почива на предположения. С поддържано твърдение, че на адреса, на който живее подсъдимият, пребивават много лица, се аргументира теза, че е възможно не той, а някое от тези лица да е държало инкриминираните наркотични вещества и прекурсори. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият А. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за основателност на подадената жалба, но не по съображенията, изложени в нея. Счита, че в хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подсъдимото лице. В насока горното поддържа, че в заседанието на 29.04.2024 г. съдът е пристъпил към разглеждане на делото и провел съдебно следствие в отсъствие на подс.А., без да е предприел мерки за щателното му издирване съобразно предписаното в чл. 269, ал. 3, т.1 НПК. Допуснатото от съда нарушение намира, че като рефлектиращо върху правото на защита на подсъдимия, съставлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната присъда. Изтъква също, че мотивите към присъдата страдат от съществени дефицити, тъй като в тях не са обсъдени веществените доказателствени средства, изготвени при експлоатация на специални разузнавателни средства, а при извеждане правната квалификация на деятелността не е коментирана съставомерната по чл. 354а, ал.1 от НК специална цел, с която са държани наркотични вещества, съответно и предназначението на наркотичните вещества, за чието производство са държани прекурсорите, материалите и съоръженията. С горните съображения прокурорът пледира присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
3
Пред въззивния съд подсъдимият Ю. А. се явява лично и с упълномощен защитник - адв.П. Д. от АК-Бургас, който поддържа жалбата и оплакванията, направени в нея. Развива съображения за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в неспазване на реда по чл. 269 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подс.А.. Сочи, че в проведеното на 29.04.2024 г. съдебно заседание съдът е пристъпил към съдебно следствие и разпитал множество свидетели на обвинението, едва след което е изменил мярката за неотклонение спрямо А. от „подписка“ в „задържане под стража“, в каквато връзка и са били предприети действия по издирването му. Твърди, че за това съдебно заседание подсъдимият не е бил редовно призован, поради което и давайки ход на делото в негово отсъствие, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, рефлектирало в отрицателен аспект върху правото му на защита. Отделно от горното, намира, че протоколът от проведеното на цитираната дата съдебно заседание „е воден абсолютно хаотично“, предвид че съдържанието му не позволява да се проследят конкретните изявления на страните, съпътстващи разпита на свид. Ф.В.. Като процесуално нарушение определя и пропуска на съда да инициира изготвянето на графическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали подписът, положен в протокола за разпит на свидетеля Т.В. в хода на ДП от 21.10.2020 г., е положен от самия него. Това обстоятелство сочи, че не е изяснено, независимо от което съдът е ползвал съответния протокол за разпит, позовавайки се на него в своите мотиви.
Възражения навежда и срещу качеството на мотивите към присъдата, съдържанието на които сочи, че в съществена част съставляват дословен препис на обвинителния акт, както и включва констатации относно проведено щателно издирване на подс.А., каквото в действителност не е било осъществено. Оспорва подхода на първата инстанция в оценката на доказателствените източници по делото, като претендира, че показанията на полицейските служители А. и Д. са кредитирани в нарушение на императивната норма на чл. 118, ал.2 от НПК, а при обсъждане показанията на свид.Т.В. не е отчетено, че същите са приобщени в разрез със закона. Твърди също, че в мотивите на присъдата е налице неяснота по отношение на наложеното на подс.А. по реда на чл. 23, ал.1 от НК общо наказание, тъй като съдът не е посочил коя от двете глоби, наложени на последния за отделните престъпления присъединява към наказанието лишаване от свобода и дали я 4 присъединява изцяло или само отчасти към общото най-тежко наказание. На основание така изложените съображения защитникът моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В алтернативен план, с доводи за явна несправедливост на отмереното на подс.А. наказание, моли присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде определено при условията на чл. 55, ал.
1, т.1 НК.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс.А. моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, за да бъде постигнато споразумение за решаването му.
Въззивната жалба е подадена от лице с право на жалба съгласно чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената присъда в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намери следното:
По естеството на оплакванията следва да се отговори най-напред на доводите, развити от защитника на подс.А. и представителя на БАП пред съда, за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху правото на защита на подсъдимия, а именно: неоснователно лишаване на подсъдимия от правото му на лично участие в наказателния процес, в частност - в съдебното заседание, проведено на 29.04.2024г., за което не е бил редовно призован и съдът е разгледал делото при отсъствие на условията по чл. 269, ал.3 от НПК; неясно съдържание на протокола от проведеното на същата дата – 29.04.2024г. съдебно заседание, лишаващо страните от възможността да проследят действията, извършвани в това съдебно заседание, реда, по който са извършвани, и позицията на страните по повод проведения разпит на свид.
Ф.В.; пропуск на съда да инициира изготвянето на графическа експертиза, която да даде отговор на въпроса дали подписът, положен в протокола за разпит на свидетеля Т.В. в хода на ДП от 21.10.2020 г., изхожда от самия него; несъответствие на мотивите към присъдата със стандарта, заложен в чл. 305, 5 ал.3 от НПК.
Направеното възражение, че като е дал ход на делото в съдебното заседание на 29.04.2024г., за което подс.А. не е бил редовно призован, съответно и не се явил, съдът е допуснал нарушение на 269, ал. 3 от НПК и е лишил подсъдимия от правото му на лично участие в наказателния процес, е неоснователно. В отговор на това оплакване следва да се посочи на първо място, че правото на защита е възможност, а не задължение за участие в процеса. Очертаните в чл. 55 от НПК основни права на подсъдимото лице в наказателния процес са диспозитивни. Правото му да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, както и правото на даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и възражения и пр., са неотменими права, които са част и от стандартите на справедливия процес по чл. 6, т. 3, б.
"а", "b", "c" и "d" от ЕКЗПЧОС. Упражняването им обаче е една правна възможност, зависеща от волята на подсъдимото лице, което суверенно решава дали да се ползва от тях или не. От друга страна, тези права не са абсолютни и не могат да препятстват постигането на целите на наказателния процес по чл. 1 НПК за своевременно и ефективно наказателно правосъдие.
Затова неупражняването от подсъдимия на някой от тях не може да опорочи наказателното производство и постановената присъда, освен ако не се установи, че това се дължи на незаконосъобразна процесуална дейност на съда, проявена в една или друга форма, с негативно отражение върху правото на защита в процеса. Когато обаче съдът е създал всички предпоставки подсъдимият да упражни правата си в пълен обем, вкл. и чрез разясняването им, тогава бездействието му не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на процесуалните правила, каквото в случая се твърди, че е било допуснато от съда при провеждане на съдебното заседание на 29.04.2024г.
Разпечатката съдържа 37 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/adc3df97-02c7-41c4-b0d8-0c606f7f94a1