Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 11.07.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 113/2022
Вид
Решение № 297
Подписан
11.07.2023
В сила
22.08.2023
Състав
Ивайло Христов Родопски

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.35, ал.1, т.1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.23, ал.1, т.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Перник, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Гражданско дело № 20221700100113 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. И. С., ЕГН **********, с.***, общ.***, като собственик на имот и като регистриран земеделски стопанин С. И. С., ЕГН **********, под наименованието ЕТ „ С.

С.-ЧЕП“, ЕИК ***, чрез адвокат Г. Б. от АК - *** срещу ЗКПУ „Взаимопомощ“ - с.***, чрез председателя И. И. Г., *** и ОБЩИНА БРЕЗНИК, гр. Брезник, *** – СОЛИДАРНО

ОТГОВОРНИ – за осъждане на ответниците , на осн.чл.109 от ЗС да премахнат заключващи устройства на две врати преграждащи общински пътища с идентификатор *** и *** от КККР на с.***, одобрени със Заповед № РД–18–1522/24.08.2018 година, на изпълнителни директор на АГКК, поставени от председателя на ЗКПУ „Взаимопомощ“, село *** - И. И. Г., който отказвал да ги премахне и възпрепятствал по този начин правото на собственост на ищеца в качеството му и на земеделски производител да упражнява правото си на собственост по отношение на поземлен недвижим имот, съгласно Договор № 126, том. 2, рег. № 436 от 29.05.2019 година, издаден от служба по вписванията гр. Брезник, както и ДА ЗАПЛАТЯТ , на осн.чл.82, ал.1, изр.І от ЗЗД на ищеца С. И.

С., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, като собственик на имот и като регистриран земеделски стопанин С. И. С., ЕГН **********, под наименованието ЕТ „ С. С.-ЧЕП“, ЕИК *** солидарно общата сума от 43750,00 лева, както следва:

1 на осн.чл.82, ал.1, изр.І, предл.ІІ ЗЗД, сумата от 17500 ,00 (седемнадесет хиляди и петстотин) лева - представляваща пропуснати ползи от невъзможността да получава наем за своя имот, поради невъзможността да бъде реализиран сключен договор от 01.03.2019 г.до 31.01.2022 г. между С. И. С. и П.Ш.Р. за отдаване под наем на горепосочения имот/силажна яма/ за сумата от 500 лева ежемесечно (35 месеца по 500 лева), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане

И

- на осн.чл.82, ал.1, изр.І, предл.І ЗЗД, сумата от 26250,00 (двадесет и шест хиляди двеста и петдесет) лева - представляваща загубата от невъзможността да бъде реализирана и доставена до силажната яма , съгласно договора за периода от 01.03.2019г.до 31.01.2022г., генерираната (произведена) тор от отглежданите от него 150 бр оя овце, в размер на 15 тона оборска тор ежемесечно, срещу 50 лева за тон, съгласно договора (35 месеца по 50 лева за тон), ведно със законната лихва върху главниц ата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е регистриран земеделски стопанин под наименование ЕТ „С. С.-ЧЕП“, ЕИК ***, съгласно представените с исковата молба анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин през стопанските години в МЗХГ и регистрационна карта, като отглеждал средно годишно около 150 броя овце, от които месечно се натрупва ли над 15 (петнадесет) тона оборска тор, която трябвало по някакъв начин да се съхранява или реализира. Поради тази причина на 19.12.2018 година участвал в търг, обявен от община Брезник и закупил силажна яма, находяща се в стопански двор в с.***, общ.

***(бивше ТКЗС), с площ от 690 кв.м . - за съхранение и преработка на тази оборска тор.

Още преди провеждането на обявения търг проверил и установил, че до въпросния обект имало достъп и до там води общински път, собственост на община Брезник.

Ищецът С. С. заплатил имота и придобил правото на собственост върху него. На 01.03.2019 година сключил договор с П.Ш.Р. от гр. *** производител на тор от калифорнийски червеи. Съгласно сключения договор ищеца отдал под наем собствения си недвижим имот - силажна яма за сумата от 500 лева на месец и се задължил да доставя по 15 (петнадесет) тона оборска тор на месец за преработка в силажната яма, за което Р. да му заплащал по 50 лева на тон оборска тор.

Силажната яма се намирала в стопанския двор на територията на бившето ТКЗС - с. *** и на пътя, водещ до съоръжението съществува ли оградни заграждения, тип порти, като общинският път водещ до ямата бил 2 преграден от два масивни железни портала, завързани с вериги и заключени с катинари. Ищецът направи няколко опита и обаждания до община Брезник тези заграждения да бъдат премахнати, но такъв не получил, след което направил опит да ги отстрани, тъй като преграждали общински път, но на място се появил И. И. Г. – председател на ответната кооперация ЗКПУ„Взаимопомощ“ - с.***, тъй като тя също притежавала собственост в стопанския двор, който заявил на ищеца, че няма право да отваря вратите и го заплашил с полиция.

Тъй като след сключване на договора за отдаване под наем на закупения от него обект - силажна яма и доставката на оборска тор, следвало да си изпълнява договора, се заел да подсигури първите партиди с оборска тор, и тъй като това е представлявал преграден общински път - за обществено ползване, той премахнал заключващите устройства на железните портали, но веднага в стопанския двор дошъл И. И. Г. и му заявил, че няма да преминава през тези оградни съоръжения, тъй като това не била негова собственост, като отново заключил порталите с вериги и катинари, като извикал и полицейски патрул от РУ Брезник, които предупредили ищеца С. С. да не извършва самоуправни действия, като по този начин С. бил възпрепятстван да упражнява правото си на собственост по отношение на собствения му поземлен недвижим имот и нито той, нито наемателя му на новозакупения обект не можели да преминат, за да достигнат до имота, а друг път до съоръжението нямало.

С оглед на което счита, че за него е налице правен интерес да иска да бъдат преустановени неоснователните действия от страна на ЗКПУ „Взаимопомощ“, чрез председателя й, както и от община Брезник – солидарно отговорни, която е продала свой собствен имот - силажна яма и чиято собственост е общинския път, водещ до съоръжението, за да може да упражнява необезпокоявано правото си на собственост по отношение на собствения си поземлен недвижим имот. Иска също така съдът да осъди кооперацията и общината да му заплатят солидарно за причинените загуби и пропуснати ползи, поради невъзможността да бъде осъществен сключен ия договор за отдаване под наем на посочения имот, съхранение и преработка на оборски тор.

Претендира присъждане на съдебни разноски. Представя списък по чл.80 3

ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Община Брезник, представлявана от В.М.У. – кмет. С отговора е оспорена изцяло исковата молба и предявените с нея претенции на ищеца за заплащане на сума, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неоснователни действия, представляващи непозволено увреждане.

Сочи, че общинските пътища, преминаващи през стопанския двор на бившето ТКЗС с. *** и осигуряващи безпрепятствен достъп до имота на жалбоподателя са със статут на публична общинска собственост. Не се оспорва, че ищецът е собственик на процесния имот, но намира за невярно твърдението, че Община Брезник със своето действие или бездействие е създала пречка същият да упражнява правото си на собственост. На следващо място, сочи, че предявения с исковата молба осъдителен иск е неоснователен, тъй като за Община Брезник не е налице виновно поведение, което да е противоправно и чрез което да е причинена вреда на ищеца, поради което от страна на последната да е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърди, че сочения за сключен договор за наем от ищеца с трето лице е сключен само за целите на исковото производство, тъй като същият не е вписан в Агенцията по вписванията. Оспорва изцяло предявената с исковата молба претенция, представляваща обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи от неоснователни действия. Твърди, че ищецът не е търпял такива, нито се намират в пряка причинна връзка с поведението на общината.

В отговора на молбата се твърди, че няма безспорни доказателства, от които да се установява твърдението на ищеца, че се възпрепятства достъпът му до имота, което да е породено от наличието на виновно поведение, изразяващо се в действие или бездействие от страна на Община Брезник. Ответникът намира за неоснователни и недоказани претенциите за преустановяване на неоснователни действия от страна на общината, както и за заплащане на обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи.

Претендира съдебни разноски в размер на минимално юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.23, ал.1, т.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник по делото в лицето на кооперацията, представлявана от 4 председателя И. И. Г., чрез адвокат С. В. и адвокат В. – ПАК. Не отрича за наличието на метални заграждения с вериги и катинар, като твърди, че те са поставени, тъй като е установено, че в двора на ЗПКУ се намира склад, съхраняващ пестициди, опасни отпадъци, неопасни отпадъци и други препарата за растителна защита. Г. сочи, че до 22.04.2021 г. е бил председател на кооперацията и като такъв е защитавал имуществото й посредством поставени прегради. След 22.04.2021 г. вече не заема л тази длъжност, поради което намира, че след тази дата искът спрямо него се явява неоснователен. В отговора си Г. твърди, че никога не е възпрепятствал достъпа на ищеца до собствения му имот, като единствената уговорка била да му се обажда предварително. С отговора на исковата молба се оспорват по основание и размер предявените искове за понесени загуби и пропуснати ползи в исковите претендирани размери. Оспорва се наличието на сключен договор за наем, включващ и договор за търговска сделка като нищожен, поради противоречие със закона, както и с невъзможен към момента на сключването си предмет, тъй като от една страна не е доказан одобрен разрешителен р е ж и м и регистрационен документ за наличие на действаща силажна яма и торище, а от друга – при това положение договорът за наем се явявал нищожен, поради липса на достоверна дата, като е съставен само за нуждите на процеса и поради невъзможен предмет, тъй като липсвали регистрация и разрешение от компетентен орган за ползване на силажна яма, още по – малко за торище, съгласно уговореното в договора.

Претендира присъждане на разноски, включително такива за частичното прекратяване на делото спрямо единия ответник – И. Г. – лично, в качеството му на физическо лице, съгл.чл.78, ал.4 ГПК, като същото е продължило срещу кооперацията – юридическо лице. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че ищецът С. И. С. се легитимира като собственик на поземлен недвижим имот, съгласно Договор № 126 , том.ІІ, рег. № 436 от 29.05.2019 година, издаден от служба по вписванията гр.Брезник , представляващ силажна яма, находяща се в стопански двор в с.***, община 5

***(бивше ТКЗС), с площ от 690 кв.м

Спорно и в тежест на ищеца е установяването, че ответниците са извършили неоснователни действия, които му преча т да упражнява правото си на собственост в пълен обем, чрез заключване с катинари и вериги на порталите, собственост на ответната кооперация, находящи се върху общински път, както и че в резултат на тези действия е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в загуби от лишаването му от възможността да ползва собствената си имот по предназначение като „силажна яма“ и пропуснати ползи, чрез осуетяване на възможността да реализира конкретни доходи от отдаването му по наем по конкретен договор.

По делото е представен наемен договор с дата от 01.03.2019 година, сключен между ищеца, в качеството му на наемодател и св. П.Ш.Р. от *** производител на тор от калифорнийски червеи, като наемател. Съгласно клаузите на сключения договор ищецът отдал под наем за срок от една година собствения си недвижим имот - силажна яма за сумата от 500 лева на месец и се задължил да доставя по 15 (петнадесеет) тона оборска тор на месец за преработка в силажната яма, за което Р. да му заплаща по 50 л ева на тон оборска тор.