Решение № 51 от 14.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 699/2025
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 14.01.2026
- Състав
- Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова
Други актове по делото
- Определение № 1131 от 06.04.2026 · Мария Яначкова, Николай Метанов, Миглена Йовкова
Цитирани разпоредби
- член 151 · Граждански процесуален кодекс
- член 248 · Граждански процесуален кодекс
- член 248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- член 263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 269 · Граждански процесуален кодекс
- член 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- член 51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- член 52 · Закон за задълженията и договорите
- член 429,ал.2,т.2 · Кодекс за застраховането
- член 429,ал.3 · Кодекс за застраховането
- член 432,ал.1 · Кодекс за застраховането
- член 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. София, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20251000500699 по описа за 2025 година
Производството е образувано реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 125580/15.11.2024 г. (по регистратурата на СГС) на ответника „ Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД чрез пълномощника – юрисконсулт М. В. срещу постановеното от СГС I – 23-ти състав по гр.д.№ 11253/2023 г. решение № 5715 от 22.10.2024 г. в частта, с която исковете на двамата съищци по член 432,ал.1 от КЗ са уважени в размери над 98 000 лева и е определена с поправящо решение № 578 от 28.01.2025 г. по гр.д.№ 11253/2023 г. началната дата на дължимост на законната лихва като по – ранна от датата на изтичане на тримесечния срок от подаване на застрахователната претенция .
Въззивната жалба съдържа оплаквания за : допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон липса на обсъждане на доказателствата относно обуславящите неимуществените вреди факти и значението им за определяне на размера на обезщетенията, необоснованост на решението с оглед липсата на доказателства за естеството и съдържанието на отношенията между всеки един от ищците и пострадалия по довод, че показанията на двамата свидетели Й. и Н. (със „субективно – 1 оценъчни изрази“ в съдържанието) не установяват конкретни факти (такива не са посочени и в исковата молба), въз основа на които да се правят доказателствени изводи ; допуснато нарушение на материалния закон – член 52 от ЗЗД , обусловило присъждането на завишен размер обезщетения за неимуществени вреди, както и на член 51,ал.2 от ЗЗД, изразено в неправилна преценка за липса на съпричиняване от пострадалия (поради непоставяне на обезопасителен колан ) по подробно изложени доводи.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемите Н. В. М. и В. Д. М. отговорят чрез пълномощниците си - адвокат К. Л. и адвокат Я. С., че въззивната жалба е неоснователна поради недопускане на твърдените в нея нарушения. С оглед оплакването в нея за недоказване на вредите се иска преразпит на свидетелите поради извършено процесуално нарушение при отказа на СГС в о.с.з. на 4.10.2024 г. да го допусне. Сочи се, че първоначалният разпит от о.с.з. 16.02.2024 г. е проведен в условията на изоставащ график и при ограничаване на ищците в задаването на въпроси , без това да е удостоверено в протокола и без да е уважено искането на страната за поправката му по реда на член 151 от ГПК след изслушване на звукозаписа.
По реда на производството се разглежда и частна жалба на застрахователя „ Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД срещу отказа на СГС, обективиран в определение № 1645 от 28.01.2025 г. , да измени по реда на член 248 от ГПК решението в частта относно присъденото на двамата пълномощници на ищците едно адвокатско възнаграждение.в размер на 20 650 лева на основание член 38,ал.2 от ЗА . Иска се намаляването му до размера по член 25 от НЗПрП .
Срещу частната жалба е подаден срочно отговор, в който тя се оспорва като неоснователна .
Обжалваното решение, поправено за очевидна фактическа грешка относно началната датата на дължимост на законната лихва – 27.05.2021 г. вместо погрешно определената 27.05.2020 г. , с решение № 578 от дата 28.01.2025 г. , е произнесено по редовна искова молба с вх.№ 90640/ 9.10.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на Н. В. М. и В. Д. М., двамата от град София, с която са предявили срещу „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“ АД искове по член 432,ал.1 от КЗ и член 429,ал.2,т.2 от КЗ за застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 200 000 лева, ведно със 2 законната лихва, считано от 27.05.2021 г. , по твърдения ,че в ПТП на 26.01.2021 г., виновно причинено от водач на автомобил „ Ауди А4“ , с рег. № ***, застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно влязла в сила на 25.09.2023 г. присъда № 39 от 9.03.2022 г. по н.о.х.д.№ 3819/2021 г. по описа на СГС, пътуващият на задна дясна седалка техен син Д. В. М. получил травматични увреждания и починал ; между него като първороден син и ищците съществували силни емоционални връзки : всички живели в едно домакинство, като месец преди инцидента синът и приятелката му закупили апартамент в съседство, който планирали след сватба да е тяхното семейно жилище ; починалият и бащата били и приятели (вършели заедно типично мъжки дейности , синът търсел и получавал родителски съвети ); нелепата смърт настъпила в разцвета на силите му, при постигната реализация в професията на IT- специалист и причинила на ищците страдания от надживяване на детето и душевно осакатяване, преобърнала живота им поради непреодолимост на болката от загубата, отворената празнина в душата и невъзможността да изпитат радост при празници и други поводи вбъдеще ; при пристигане на мястото на ПТП ищците преживели ужас от гледката на мъртвото си дете и към подаване на исковата молба болката им не е отминала; при отправена на 26.03.2021 г. застрахователна претенция страните не постигнали съгласие по размерите на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, като ответникът дължи на ищците такива, равняващи се на по 200 000 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2021 г.
В срока за отговор ответникът оспорил исковете с възражения, от които относими към предмета на въззивното производство са тези за завишаване на претендираните обезщетения и за 30 % - тен принос на пострадалия поради липсата на поставен предпазен колан.
С оглед предприетото частично обжалване на решението формирана е със станалата неотменима ( относно уважаването на исковете на двамата ищци за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размерите от по 98 000 лева ) част сила на пресъдено нещо по фактите относно деликтното поведение на застрахования при ответника водач. При загуба на контрол върху движещия се със скорост от 93 км/ч ( по влязлата в сила присъда по н.о.х.д.№ 3819/2021 г. по описа на СГС, н.о., 3-ти състав ) 3 автомобил, в който пострадалият Д. М. бил пътник на задна дясна седалка, по дясна за автомобила хоризонтална крива, загубил напречна устойчивост и след неуспешни опити на водача за овладяването му, започнал да се движи с едновременно търкаляне и плъзгане на колелатата, насочил се с дясната си странична част косо към електрически стълб и се ударил в него странично в частта на задна дясна врата. Пренесен пред въззивния съд е спорът относно възникването на вземанията на ищците в присъдените размери над сумите от по 98 000 лева и относно приноса на загиналия пътник от непоставянето на обезопасителен колан.
Първоинстанционният СГС приел, че възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване е неоснователно, тъй като съгласно заключението на КСАМЕ, съобразяващо конкретния механизъм на ПТП и деформациите на автомобила пострадалият би получил същите увреждания, ако имаше правилно поставен предпазен колан и ищците са търпели болки и страдания, установени със събраните по делото гласни доказателства , за които с оглед съдебната практика и застрахователния лимит на отговорността по този вид застраховка справедливите обезщетения възлизат на 200 000 лева, колкото се претендират с исковете .
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразените от страните чрез представителите им становища в о.с.з. и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .
По делото е установено със свидетелствата на Р. Й. и Д. Н., преразпитани във въззивното производство при условията на член 267,ал.2 от ГПК, че синът Д. живял до смъртта си, настъпила на 27- годишна възраст, с родителите си в едно жилище , възнамерявал да се установи с приятелка в апартамент, който двамата закупили с нот. акт № 49/4.12.2020 г. в съседство , „ врата до врата“ . Животът му, за който свидетелката Н. ( кума и кръстница на двете деца ) има непосредствени впечатления от началото до края, преминал в силна връзка с двамата родители и споделяне на емоциите от грижата в ранната възраст като бебе, прохождането и тръгването на училище, до избора на професия, общуването с колегите и обвързването с приятелка. Баща и син били „ приятели“, имали общи занимания – риболов, като ученик М. получавал помощ от бащата при изучаването на езици; воден бил на 4 тренировки по хокей, кариерното му израсване като IT – специалист будело у родителя му гордост – свидетелства на Й. с впечатления като близък и съсед от над 30 години . Загубата причинила на двамата родители мъка , те се променили физически и психически . Майката Н. споделяла, че загубила смисъл да живее и работи дори само заради по – малкото си дете – дъщерята Р.
, често си спомняла за М., а в скоро време – и за интересите му към книгите .
Бащата В. станал необщителен и неразговорлив . Няма основание с оглед непосредствения и дълготраен характер на възприятията на свидетелите показанията им да не се възприемат като достоверни . Освен това в тях се възпроизвеждат факти от живота на семейството, които , за разлика от оценките , са годна основа за извеждане на изводи за силата на връзката между ищците и починалия техен син и силата на страданието от загубата й .
Съгласно задължителните за съдилищата указания , дадени в т.II на ППВС № 4/1968 година, удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в случаите на причиняване на смърт да се преценяват конкретни факти , като възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В съдебната практика се приема също, че следва да се отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането . Изброяването на релевантните за определянето на обезщетението факти не е достатъчно, необходимо е да се мотивира оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите.
Въззивният съд приема, че между ищците и починалия в ПТП техен син, са съществували отношения, наситени с духовна близост, обич и подкрепа.
Внезапната и нелепа загуба на първородно дете в разцвета на силите му и на прага на създаването на свое семейство, водещо до прекъсването на създадената в условията на съвместно живеене в продължение на 27 години и споделеност на емоциите и преживяванията силна емоционална връзка е източник на скръб и търпене на морални болки, за които с оглед момента на увреждането – началото на 2021 г. и нивата на застрахователните лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливото по смисъла на член 52 от ЗЗД обезщетение се равнява на 200 000 лева за всеки един от ищците , на колкото го е определил, макар с 5 пестеливи мотиви, първоинстанционният съд .
Неоспорена е фактическата констатация на СГС за непоставен от пострадалия Д. М. обезопасителен колан . Еднопосочни са заключенията на първоначалната и повторната КСАМЕ , изготвени при участието в състава на различен медицински специалист , видно от отговорите в заключението от 27.05.2024 г. ( на л. 226 и сл. ) и от заключението от 24.09.2024 г. ( на л. 255 и сл. ), че в ПТП-то той получил множество травматични увреждания: линейна фрактура, преминаваща през задните отдели на средната черепна ямка двустранно и пръстеновидна фрактура около големия тилен отвор; разкъсване на плеврата и размачкване на ляв бял дроб; фрактури в областта на таза, а именно на : кръстна кост, лява срамна кост и дясно крило на лява хълбочна кост , както и множество охлузвания и фрактури по крайниците. Всички травми се дължат на директно действие - удари в части от автомобила, разположени вдясно и пред пътника М. - дясна задна врата, таван и предна дясна седалка, с направление отдясно наляво. В частност разцепването ( циркулярно ) на черепа в областта на големия тилен отвор се дължи на действие на сила по вертикално направление, както е посочило вещото лице д–р Т. Д. в о.с.з. на 31.05.2024 г. (съдебен протокол на л.235 от делото на СГС ) от навлизащите в купето детайли и както е потвърдило вещото лице – д-р А.
Разпечатката съдържа 25 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac722e8c-0b27-4555-959a-8a2550e40de4