Определение № 1131 от 06.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 06.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно гражданско дело № 20251000500699 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 1673 от 21.01.2026г. по описа на Апелативен съд – София, подадена от Н. М. и В. М., чрез адв. К. Л., САК, с която се иска да бъде постановено определение, с което да се измени решение №51/14.01.2026г., в частта, имаща характер на определение, в която на адвокат

Я. С. е присъдено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 4 270 лв., равностойни на 2 183 евро и представляващи 1/3 от дължимото се според чл.7 ал.2, т.3 от НВАР, като вместо него присъдите сумата от 12 810 лв., равностойни на 6 555 евро, които представляват адекватен и достоен размер на възнаграждение и са съобразени с нормата на чл.7 ал.2 т.3 от

НВАР.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ЕИК 121130788, не е представило отговор на постъпилата молба, с искане за изменение на решението, в частта за разноските.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е допустима - подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страни в производството, имащи правен интерес да иска изменение на решението, в частта за разноските.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

Съдът е изложил подробни мотиви във връзка с претенцията на ищците за присъждане на разноски във въззивното производство по реда на чл.38, ал.2 ЗА, като е съобразил: действителната правна и фактическа сложност на делото; извършените 1 фактически и правни действия от процесуалния представител на ищците по осъществяване на възложената му защита, съответно минималните размери за оказваната от адвоката правна помощ съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/.

В допълнение следва да се отбележи, че преценката на съда за определяне размера на възнаграждението присъждано по реда на чл. 38, ал.2 ЗА винаги е конкретна, при съобразяване цената на предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, като след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения /В този смисъл Определение № 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК/.

Предвид изложеното, поддържаното от ищците в молбата по чл. 248 ГПК не може да обоснове различен извод от направения.

Поддържаните възражения в жалбата, основани на твърдения за: неправилно определен размер на присъденото възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, поради несъобразяване на правото на адвоката на /достойно/ възнаграждение за своя труд; неправилно определен размерът на определено от съда по реда на чл.38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение, предвид критериите за справедливост и обоснованост, разяснени според разбирането на ищците в молбата, са неоснователни, тъй като в случая съдът мотивирано е съобразил преценката си с посочените по - горе критерии, в резултат на което е определил справедлив размер на възнаграждението, което е присъдил на адвоката.

Воден от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.248, ал.1 ГПК, направено с молба вх. № 1673 от 21.01.2026г. по описа на Апелативен съд – София, подадена от Н. М. и В. М., чрез адв. К. Л., САК, за изменение на решение №51/14.01.2026г., в частта за разноските, в която на адвокат Я. С. е присъдено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3