Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 4051 от 21.09.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 5059/2023
Вид
Протокол № 4051
Подписан
21.09.2023
В сила
21.09.2023
Състав
Доротея Кехайова, Анна Кофинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл. 2 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл. 6 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл. 9 · Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
  • чл. 12 · Закон за съдебната власт
  • чл. 7 · Закон за съдебната власт
  • чл. 311 · Наказателен кодекс
  • чл. 38а, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 271-275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 286 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 31 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 311 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 312 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 416, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 419, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 422 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 449-450 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 449-450 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 47 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 6 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 4051 гр. София, 18.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Доротея Кехайова

Съдия:

Анна Кофинова

Съдебни

Михаил Пл. Кишков заседатели: Борислав Анг. Тепавичаров

Стефка Н. Дамянова при участието на секретаря Станимира П. Делийска и прокурора Г. Люб. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Частно наказателно дело № 20231100205059 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. А. Д. – доведен от СЦЗ, се явява лично и с АДВ. И. Ю., с пълномощно по делото.

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се представлява от прокурор Г. М..

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

АДВ. Ю.: Моля да разпоредите крачните белезници да бъдат освободени, тъй като все пак сме в съдебна зала.

СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ да бъдат свалени крачните белезници на жалбоподателя и същите бяха свалени.

СЪДЪТ, като намери, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на осъдения по справка от формуляр за досие, както следва:

1

С. А. Д. – роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, вдовец, със средно-техническо образование, не работи в условията на затвора, осъждан, с адрес: гр. София, ж.к. „****, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на страните, които имат в настоящото производство.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д.: Ясни са ми правата.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам други искания.

АДВ. Ю.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.

Поддържам жалбата на доверителя ми.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Имам молба към вас за копие от протокола. Аз виждам, че спазвате етичния кодекс на съдиите от ЗСВ. Виждам, че водите процеса внимателно, което е лъч надежда, че все пак ще го разгледаме нормално. Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: молба от адв. И. Ю., с приложени към нея особена жалба на жалбоподателя С. Д. до Главния прокурор на Република България;

– препис от присъда от 27.07.2006 г., постановена по НОХД № 2262/2005 г., по описа на СГС, НО, 9 състав;

– решение от 08.12.2006 г. по ВНОХД № 1291/2006 г., по описа на САС, 6 състав;

– решение № 494/09.07.2007 г. по дело № 11/2007 г., по описа на ВКС, II- ро НО;

– справка от Министерство на правосъдието, ГДИН, установяваща, че жалбоподателят С. А. Д. е постъпил в затвора на 30.10.2000 г., с начало 11.09.2000 г., за изтърпяване на присъда по НОХД № 2262/2005 г., по описа на СГС, НО, 9 състав; осъден на наказание „доживотен затвор“.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните, като намери, че са изпълнени предпоставките на чл. 271-275 от НПК, на основание чл. 276 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на жалба от С. А. Д., с правно основание чл. 416, ал. 8 от НПК, с твърдения за незаконно задържане.

2

Докладва се.

АДВ. Ю.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Поддържам и касационната жалба, и искането по чл. 419 от адв. В. Д., което не е разгледано от Касационния съд. Искам да ми дадете възможност да ви покажа по делото факти, които доказват, че съм незаконно лишен от свобода. Поддържам жалбата по реда на чл. 416, ал. 8 от НПК.

Искам да кажа, че понеже Председателят на ВКС – Г.З. е написала, че няма основание, нали лично тя е извършила това престъпление по служба, което е описано в жалбата ми. Има решение от 08.12.2006 г. за извършено документно престъпление по чл. 311. Цитирани са… 15.10., а вижте в мотивите какво пише – 15.11. Има превратно тълкуване на фактите по делото.

Нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ, на основание чл. 283 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени доказателства, включително днес докладваните от Председателя на състава.

СЪДЪТ, като намери, че делото е изяснено от фактическа страна, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

На основание чл. 286 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. Ю.: Намираме се в едно нововъведено в НПК производство по чл.

416, ал. 8, в което се дава възможност на първоинстанционния съдебен състав, който е постановил влязла в сила присъда, да прецени дали същата е приведена в изпълнение с валидно правно основание или без такова. Това е, което дава законодателят като правна регламентация, т.е. липсват каквито и да било условия, особености, изключения. Наистина, по този начин един първоинстанционен съд бива поставен в ситуация да преценява актове на повисшестоящи инстанции, тъй като привеждането в изпълнение на една 3 осъдителна присъда и то касаеща наказание „лишаване от свобода“;

„доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“, следва да има механизъм, по който да бъде проверен и оскъдният механизъм законодателят ни дава с тази нова разпоредба. Аз няма да си позволявам да тълкувам волята на законодателя, тъй като очевидно, ако е имало някакви изключения, които законодателят е искал да въведе в закона, следваше да ги посочи конкретно, каквато е законодателната практика, поне откакто се намираме в демократични времена. В тази връзка съображенията на подзащитния ми и моите лични могат да се сведат до следните изключително тежки пороци на съдебните актове на въззивната и касационната инстанция по делото, по което е приведена за изпълнение присъдата на С. Д.. Тези пороци са от такъв характер, че правят правното основание за изпълнение на присъдата нищожно, доколкото нищожни са и съдебните актове, които са потвърдили първоинстанционната присъда, с оглед на следните изключително тежки нарушения на процесуалните правила:

На първо място – в производството пред Апелативния съд по ВНОХД 1291/2006 г., по описа на САС, 6 състав, с Председател Г.З., са посочени факти, които изцяло опровергават защитната теза на тогава подсъдимия С. Д., като на стр. 15, отдолу нагоре 3 ред, от крайния съдебен акт, е цитирана разписка от 15.11.1999 г., докато самата разписка е месец по-рано – от 15.10.1999 г. и се намира на лист 298 от делото, том 3 на САС. Този съществен факт от един месец разлика, макар и да е по съществото на делото, представлява превратно тълкуване на доказателства, изопачаване на датата на тяхното възникване и опровергаващо защитната теза по този начин, тъй като трактовката за виновност във въззивния съдебен акт не би могла да се потвърди при наличието на този документ с коректната дата – 15.10.1999 г.

Тъй като г-жа Г.З. – тогава Председател на съответния състав на САС, е разгледала делото, без да има право да го прави, доколкото същата неколкократно в ДП е разглеждала МНО на тогава обвиняемия С. Д. и следвало да се отведе от разглеждане на делото по същество пред САС, именно защото е била предубедена като съдия, който се е произнасял по МНО. Нещо повече, в периода в който тя е правила това – 2001-2003 г., същата е постановявала съдебни актове, като въззивна инстанция, с указанието, че те не подлежат на последващ съдебен контрол, а отмененият НПК именно в този период 2001-2003 г. допускаше това обжалване на МНО 4 пред ВКС. През 2003 г. е извършено изменение на НПК, което изрично въвежда забрана за касационен контрол, но до този момент е имало такъв.

Участието на съдия, за когото е било налице основание за отвод, прави незаконен съдебния състав, респективно издаденото съдебно решение – нищожно. В касационната инстанция, съдебният състав отново е незаконен.

Първоначално, в протокола от 04.04.2007 г. е участвал в съдебен състав Б.С., като Председател и членове: Е.А. и Т.К.. Тъй като по делото има справка от 05.01.2007 г., първата страница на папката на ВКС, където са посочени съдиите, които не могат да участват в разглеждане на делото, където Т.К., К.М. и Б.Ч. са изключени изрично от участие именно поради участие в производства по разглеждане на МНО на С. Д.. Това са факти, които не си ги измислям, те съществуват по делото и са изключително озадачаващи и притеснителни. В следващото съдебно заседание, вероятно осъзнавайки, че Т.К. не би могла да участва по делото, в съдебното заседание на 16.05.2007 г. съставът е друг: Б.С., Л.М. и С.С. – това са съдиите, постановили крайния съдебен акт на ВКС, с който се потвърждава въззивното решение, което пък потвърждава първоинстанционната осъдителна присъда с наложено наказание „доживотен затвор“. Същественото процесуално нарушение, освен че веднъж делото е гледано пред ВКС от един състав на съда, след това от друг, но ако се приеме, че на 04.04. не е даден ход на делото, въпреки че липсва такова определение в протокола, но дори да се приеме, че не е гледано делото тогава, което не е така според мен, но дори това да се приеме за вярно, във ВКС делото не е било разпределяно на принципа за случайно разпределение на делата на новия състав, който е разгледал производството на 16.05.2007 г. Прерових 3 пъти папката на ВКС – няма никакво разпределение на новообразувания състав – това, според мен, отново води на незаконен съдебен състав. Многократно Д. е правил искане за отвод на съответните съдии, които са оставени без уважение, но са били налице основанията за отвод. Когато са налице основания за отвод на съдебния състав, има практика именно на ВКС, посочвам Решение № 449/28.11.2011 г. по КНД 2372/2011 г. на ВКС, I-во НО, където е прието: „когато въззивното решение е постановено от незаконен състав“, тъй като по отношение на съдиите са били налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК за отвеждането им, се касае за нарушение принципа за безпристрастност и непредубеденост и същият този мотив може да се приложи към всяка една инстанция, не само за въззивната, 5 включително и за ВКС. Самият ВКС намира, че такива решения са недопустими, като в конкретния случай е отменил по реда на възобновяването решението на Окръжен съд-Търговище и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, именно заради това съображение.

В производството пред САС и ВКС, г-н Д. и защитникът му многократно са правили искания за поправка на съдебните протоколи по чл.

311 от НПК, като същите не са били разглеждани. Последната такава молба е депозирана от него на 04.06.2007 г. пред ВКС по НД 11/2007 г. на ВКС, II-ро НО, именно за поправка на последния протокол от 16.05.2007 г. Тази молба изобщо не е разгледана от съда, напротив – като съдът я е игнорирал, е постановил касационното решение на 09.07.2007 г. Съдебната практика е категорична, че протоколите, съставени при условията и реда на НПК, са доказателствени средства за извършване на съответните действия по реда, по който се извършват същите и за събиране на доказателства, което е регламентирано в чл. 31 от НПК, а страните в наказателното производство имат право да правят писмени искания за поправка и допълване на протокола, които се разглеждат от Председателя при отказ да ги уважи, от състава на съда, в закрито заседание, което е регламентирано в чл. 312 от НПК.