Решение № 15869 от 10.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53297/2025
- Вид
- Решение № 15869
- Подписан
- 10.08.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 182346 от 28.11.2025 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 11205 от 26.01.2026 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 15322 от 02.02.2026 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Определение № 6489 от 16.02.2026 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
- Разпореждане № 33726 от 15.03.2026 · РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за наследството
- чл.10, ал.1 · Закон за наследството
- чл.30, ал.3 · Закон за наследството
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл. 5, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 60 · Закон за наследството
- чл.9, ал.1 · Закон за наследството
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 15869 гр. София, 10.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.ОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110153297 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 389024/27.11.2025 г., от „ТО*“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Я* срещу Н. К. С. с ЕГН: **********, чрез законен представител Ка*, с адрес гр. София, жк.
„Л*), с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 360.36 лева главница за периодам м.05.2022г. до м..04.2024г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 05.08.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 75.82 лева лихва за периода 15.09.2023 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 360.36 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3.29 лева главница за дялово разпределение, начислено за периода 1 м.08.2023 г. до м..04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.08.2025 г.
(дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 0.87 лева лихва за периода 15.08.2022 г. до 29.07.2025 г., начислена върху главница от 3.29 лева за които суми има издадена Заповед за изпълнение: 509/06.08.2025 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1184/2025 по описа на РС - Силистра, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот гр. София, СО - район Люлин, ж.к. Л*.
В исковата молба са изложени твърдеН., че ответникът е съсобственик на процесното жилище и имат качеството на потребител, като наследник на 1/6 ид. ч. от имота. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна енергия.
Изложени са твърдеН., че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесН. период, количество и за процесН. обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземаН.та за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16- 334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземаН.та.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB * BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, т.е. че е собственик на 1/6 ид. ч. от процесН. имот. Прави възражение за настъпила погасителна давност.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
2
Ответникът се представлява от назначеН. особен представил. Поддържа ОИМ.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 33726/15.03.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителН. иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 91-98 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 33726/15.03.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л . 91-98 1 от делото).
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с изключение на изброените по-долу.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесН. период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно 3 разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесН. период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представено удостоверение за наследници (л.12-13, 65- от делото) С* е починал на 20.04.2014 г., като същият е оставил следните свои наследници:
Т* С. - съпруга
И. С. – дещуря
А* С. – дъщеря
Дъщеря му А* С. е починала преди своя наследодател на 12.12.2008 г., поради което по право на заместване по чл.10, ал.1 ЗН от нейните деца, а именно дъщеря й Н*.
Й* – син
К* – син. Същият е починал на 26.02.2022 г., като е оставил свои наследнизи дъщеря си Н. К. С. (л.14 и л.62 от делото).
Видно от представеН. договор за продажба на недвижим имот С* е придобил апарманет в гр. София, ж.к. Лю* (л.18-19 от делото).
Видно от писмо до ищеца, С* е заявил корекция на своето име в регистрите на ищеца (л.20 от делото).
При това положение, на основание чл. 5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН всеки един от наследници получа по 1/6 от имуществото на покойника. По право на заместване Н* получава по 1/6.
Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от ответниците, че не са приели наследството или са го приели по опис, поради което е налице законовата презумпция, че е наследник (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.).
По делото няма данни С* да е придобил имота по време на брака.
Липсват доказателства, че имотът е придобит по време на брака.
При това положение съдът направи правен извод, доколокото ищецът не успя да докаже друго, следва, че процесН.т имот е индивидуална собственост на С*.
Следователно със смъртта му, всеки един от наследниците получава по 1/6 ид. ч.
По делото има данни, че съпругата Т* С. е починала на 07.09.2025 г. Но липсват данни и доказателства кои са нейните наследници, т.е. дали наследници на С* са и нейни наследници, т.е. дали децата са от съпрагата и съпругът. При това положение, доколкото няма данни, то съдът не може да 4 направи извод, че децата на С* са от брака на Т* С.. При това положение, следва, че нейните задължеН. и права от имота се наследяват от нейните наследници, за които няма данни кои са по делото. Въпреки указаН.та по чл.146, ал.2 ГПК, които съдът е дал на ищеца в Разпореждането по чл.131 ГПК и с Определението по чл.146 ГПК, то ищецът не успя да докаже кои са наследници на Т* С. и дали децата на С* са от Т* С..
При това положение, с оглед наличните по делото доказателства, следва, че всеки един от наследници е получил имота от имота 1/6 ид. ч. И съответно на основание чл.30, ал.3 ЗС отговаря за неговите задължеН. съобразно дела си.
Имуществото на С*, което се състои от негови права и задължеН., е преминало в патримонуима на К* по силата на универсалното правоприемство. По делото липсват данни същият да е направил отказ от наследството на С*, поради което е приложима презумцията по чл.48 ЗН и същият е придобил в собственост и приел задължеН.та за ТЕ за процесН. имот и период. Това е така, тъй като смъртта на К* е на 26.02.2022 г., а задължеН.та за процесН. период са от м.05.2022 г., поради което на основание чл.5, ал.1 ЗН същият е задължено лице като потребител на ТЕ, на основание собственик по наследство на процесН. имот.
Доколкото К* е починал, то на основание чл.5, ал.1 ЗН неговите задължеН. и имущество преминават към неговия наследник, а именно ответникът Н. С.. По делото няма доказателства същата да се е отказала от наследство, поради което същата го е придобила. Следователно същата е собственик на процесН. имот на толкова идеални части, колкото и нейН.т праводател – К*, а именно 1/6.
По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесН. период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесН. имот за процесН. период за 1/6 ид. ч. от него и на основание чл.30, ал.3 ЗН отговаря за него за същите толкова ид. ч. за задължеН.та на имота. Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показаН.та на топломерите в отделните имоти.
Разпечатката съдържа 57 от 247 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ab8e9932-06b7-42ac-974f-4426f16ccb3d