Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14744 от 05.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 168/2023
Вид
Решение № 14744
Подписан
05.09.2023
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14744 гр. С., 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110100168 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., с която против П. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С........, са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1932 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.

10.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 322,24 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г.; 39,70 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 8,65 лв. - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 80, находящ се в гр. С.........., аб. № *****, като ответникът има качеството на битов клиент на ТЕ, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава в 1 посочените по - горе размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по система за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковете се оспорват. Твърди се, че липсва облигационна връзка между страните, тъй като ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот. Поддържа се, че цената на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се дължи на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца. Ответникът оспорва и исковете за мораторна лихва с твърдения, че не е изпаднал в забава, поради липса на отправена от ищеца покана за заплащане на задълженията. Възразява за погасяване на част от сумите по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет Договор № 0015197/22.05.2001 г., сключен между П. Х. С., с адрес: гр.

С., ж. к. „С.......... в качеството на потребител и „Т.С.“ ЕАД, с който страните са уговорили, че при наличие на договор за разпределение на топлинната енергия, отчетена от топломера между отделните потребители, сключен с „Т.С.“ ЕООД, таксообразуването (остойностяването) се извършва от „Т.С.“ ЕАД на база предоставени данни от „Т.С.“ ЕООД, потребителят се задължава да заплати стойността по разпределената топлинна енергия в 30 дневен срок, следващ месеца на доставката й, като при забава на плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от момента на забавянето до окончателното изплащане на задължението. В т. 7 от договора е уговорено, че същият може да бъде прекратен по искане на всяка от страните чрез едномесечно писмено предизвестие, а в т. 8 е разяснено, че „потребител“ е всяко физическо или юридическо лице, собственик или наемател на помещение в сграда, който ползва топлинна енергия за битови или нежилищни нужди. Договорът е подписан за потребител, който подпис не е оспорен по делото.

По делото е прието писмо от Столична община, район „Подуяне“ от 01.10.2012 г., от което се установява, че жилищна сграда със старо административно означение ул. „Ботьо Петков“, бл. 100 е с настоящо такова: гр. С., ж. к. „Суха река“, бл. 120 с четири входа – А, Б, В и Г.

Приет е и списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: ж. к. „С........ от 08.01.2001 г., в който е вписан ответникът П. Х. С. – вх. Г, ет. 4, ап. 80, за който е положен подпис, неоспорен по делото.

Представен е протокол от проведено на 17.12.2000 г. Общо събрание на етажните 2 собственици без вписан адрес, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Т.С.“ ЕООД. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в който списък фигурира и ответникът П.

Х. С., без посочен номер на апартамент или абонатен номер, с положен подпис, неоспорен по делото.

Представен е договор № 354/26.12.2000 г., сключен между ЕС на адрес: гр. С., ж. к.

„С........, като възложител и „Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Приети са и договор № Д05-6-3/22.06.2017 г. и договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключени между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.

По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури и извлечение от сметка за процесния период.

Приети са и писмени доказателства, представени от третото лице – помагач с молба от 27.03.2023 г., а именно: индивидуални справки за отопление и топла вода за период м.

05.2019 г. – м. 04.2020 г., видно от които за имота е начислявана топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на имот.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест по реда на чл.

154, ал. 1 ГПК да установи пълно и главно: че процесният имот е бил топлоснабден в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът е имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди като собственик или ползвател на имота; че през процесния период между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот за съответния период; че е била извършена услугата дялово разпределение на топлинна енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца; договорения размер на възнаграждението; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период.

По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на 3 законната лихва възлиза именно на спорните суми.

В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже плащане на дълга, както и изтичане на законоустановения давностен срок.

В тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил за безспорно между страните, че процесният имот е бил топлоснабден през процесния период, както и че през исковия период до същия е доставена топлинна енергия в соченото от ищеца количество на претендираната стойност, че е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, чиято цена възлиза на исковата сума, както и че лихвите за забава върху главницата за топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия възлизат на исковите суми.

Спорно на първо място е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот и абонатен номер през процесния период.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни 4 субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).