Решение № 23026 от 18.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33206/2024
- Вид
- Решение № 23026
- Подписан
- 18.12.2024
- Състав
- КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 82192 от 10.06.2024 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 84581 от 13.06.2024 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 87595 от 18.06.2024 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 128180 от 10.09.2024 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 134823 от 24.09.2024 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Определение № 45482 от 07.11.2024 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 5621 от 10.01.2025 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Определение № 3929 от 24.01.2025 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 31727 от 20.02.2025 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 38350 от 05.03.2025 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 93283 от 13.06.2025 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
- Разпореждане № 93288 от 13.06.2025 · КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 230, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 23026 гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110133206 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. ************* срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес: о******************, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1600 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № *********** / 03.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/29.08.2023 г./ до окончателното изпълнение на задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №48479/2023 г., по описа на СРС, 46 състав.
Ищецът твърди, че Договор за паричен заем № *********** от 03.08.2022г. между Е.
М. Я., ЕГН ********** и „СК“ ООД, ЕИК: ******** е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „СК“ ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен план към договор за заем № ***********. Сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума (вж. чл. 4, ал. 1 от Договора). Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че липсва облигационно правоотношение между страните, т.к. договорът за кредит и приложенията към него не са подписани от ответника. Поддържа се, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.
След като в договора за кредит не е обявен действителният размер на ГПР с включени при изчислението му всички разходи по-кредита, (какъвто несъмнено е и неустойката), то следва, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит
Сочи се, че не е посочен действителният размер на ГПР, като ако беше, то той би бил 1 многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената в процесния договор неустойка е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР. Поддържа се, че с неустоечните клаузи се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна лихва“. излагат се доводи, че неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД като заобикаляща закона. Сочи се, че след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то договорът на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явява недействителен.
Сочи се, че уговорката относно лихвения процент по кредита също е нищожна, поради противоречие със закона на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК и чл.
10а ал. 4 от ЗПК. Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави
Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендиралата сума за главница.
Предявява се инцидентен установителен иск, с който се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № *********** от 08.08.2022г., сключен между Е. М. Я. и СК ООД.
Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 23 е неприложима в случая, респ. съдът не би могъл в това производство да признае вземанията за главница (чистата стойност на кредита) за дължими, т.к. ищецът, чрез предявяването на установителен иск, основава претенциите си на договорно неизпълнение - на договора за паричен заем, а чл. 23 ЗПК урежда коренно различно основание - тази разпоредба е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Доколкото ищецът не е предявил евентуален осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, то считам че с оглед всичко гореизложено договорът за заем е нищожен на осн. 22 ЗПК, респ. същият не поражда права и задължения за страните, съответно претенцията на ищеца за главница се явява неоснователна.
Поставят се допълнителни въпроси към съдебно-счетоводната експертиза: 1.Как са отнесени извършените плащания по Договор за потребителски кредит № *********** от 08.08.2022г. и какво е погасено с извършените плащания, в случай че има такива? Какъв би бил оставащият размер на главницата по договора, ако плащанията бъдат отнесени само към главницата (а не към лихви или неустойки)? 2.Каква би била стойността в проценти ГПР по процесния договор, ако се приеме, че сумата по Договора в размер на 1287,56 лв. представлява скрита възнаградителна лихва, която сума следва да бъде включена в общия разход по кредита?
Препис от отговора на исковата молба, съдържащ в себе си инцидентен установителен иск е изпратен за отговор на ищеца, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор.
Сочи се, че Договор за кредит № *********** е сключен на дата 03/08/2022г. Заемната сума в размер на 1 600 лв. е изплатена на длъжника на същата дата в брой, видно от представения по делото договор за заем. Исковата претенция е само за чистата стойност по договор за кредит № ***********, а именно за дължима главница в размер на 1 600 лв.
Определят се като неоснователни твърденията за нищожност на процесния договор.
Сочи с, че договорът е изготвен и сключен при всички изисквания на ЗПК, като в него подробно и по разбираем и достъпен начин са описани параметрите на заема. Поддържа се, че по отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави. Горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а процесната лихва не надвишава посочения размер.
2
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 230, ал.
1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, а на предявения инцидентен установителен иск чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл.
19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, породено от договор за потребителски кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти. Съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
По силата на Договор за паричен заем № *********** от 03.08.2022г. „СК“ ООД е отпуснало на Е. М. Я. е отпуснат заем в размер на 1600 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 1 месечни погасителни вноски 3 x 46.72 лв. и 8 x 227.16 лв. Крайният срок на договора е 10.07.2023 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 35.04 % и годишен процент на разходите в размер на 41.09 %.
Според чл. 5. Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения, предоставено в 3-дневенс рок от сключването на договора.
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно Чл. 11 с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 287.56 лева., заплащана разсрочено - съобразно посочения в Приложение №1 начин.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след запознаване с представените по делото доказателства представените от ответника Справка 3 дневен кредитен план по договор за паричен заем № *********** от 08.08.2022г. Справка за извършените плащания по дати и извършеното погасяване с постъпилите суми, е констатирало, че На 08.08.2022г. между „СК” ООД и Е. М. Я. е сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който Заемодателят предава в собственост на Заемателя сумата от 1600.00 лв. От прегледа на записванията в системата на СК ООД е установено, че сумата от 1600.00 лв. е отразена като предоставена на Кредитополучателя на дата 08.08.2022г. Извършените плащания са общо в размер на 430.00 лв., с които са погасени такси за събиране :267.89 лв. и неустойка :162.11 лв. С постъпили суми не са погасявани главници и лихви. В случай, че извършените плащания бяха отнесени за погасяване на главница по процесния договор за кредит, оставащият размер на главницата би бил 1170.00 лв
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице е изчислило, че действителния размер на ГПР /годишен процент на разходите/ е 364.46 %.
В случая в чл.11 от договора във вр. чл. 5 от същия, само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Разпечатката съдържа 37 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aaba3882-21ab-43ea-a906-1a4d9287511d