Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23026 от 18.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33206/2024
Вид
Решение № 23026
Подписан
18.12.2024
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 230, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал. 1 т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 23026 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110133206 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. ************* срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес: о******************, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1600 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № *********** / 03.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/29.08.2023 г./ до окончателното изпълнение на задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №48479/2023 г., по описа на СРС, 46 състав.

Ищецът твърди, че Договор за паричен заем № *********** от 03.08.2022г. между Е.

М. Я., ЕГН ********** и „СК“ ООД, ЕИК: ******** е сключен въз основа на молба за сключване на договор за паричен заем. Индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с паричните задължения към „СК“ ООД, като размер на плащане и брой на погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен план към договор за заем № ***********. Сумата е получена от заемателя в брой в деня на сключване на договора, като договорът служи за разписка за получената/предадената сума (вж. чл. 4, ал. 1 от Договора). Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е погасил дължимите суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Твърди се, че липсва облигационно правоотношение между страните, т.к. договорът за кредит и приложенията към него не са подписани от ответника. Поддържа се, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите по кредита.

След като в договора за кредит не е обявен действителният размер на ГПР с включени при изчислението му всички разходи по-кредита, (какъвто несъмнено е и неустойката), то следва, че договорът за кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит

Сочи се, че не е посочен действителният размер на ГПР, като ако беше, то той би бил 1 многократно над допустимия такъв за конкретния договор праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорената в процесния договор неустойка е разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР. Поддържа се, че с неустоечните клаузи се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна лихва“. излагат се доводи, че неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД като заобикаляща закона. Сочи се, че след като клаузата в процесния договор, като нищожна не поражда правно действие, то договорът на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД се явява недействителен.

Сочи се, че уговорката относно лихвения процент по кредита също е нищожна, поради противоречие със закона на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК и чл.

10а ал. 4 от ЗПК. Отделно от това, уговорката за заплащането на договорна (възнаградителна) лихва е нищожна и на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави

Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендиралата сума за главница.

Предявява се инцидентен установителен иск, с който се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № *********** от 08.08.2022г., сключен между Е. М. Я. и СК ООД.

Излагат се доводи, че разпоредбата на чл. 23 е неприложима в случая, респ. съдът не би могъл в това производство да признае вземанията за главница (чистата стойност на кредита) за дължими, т.к. ищецът, чрез предявяването на установителен иск, основава претенциите си на договорно неизпълнение - на договора за паричен заем, а чл. 23 ЗПК урежда коренно различно основание - тази разпоредба е аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. Доколкото ищецът не е предявил евентуален осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД, то считам че с оглед всичко гореизложено договорът за заем е нищожен на осн. 22 ЗПК, респ. същият не поражда права и задължения за страните, съответно претенцията на ищеца за главница се явява неоснователна.

Поставят се допълнителни въпроси към съдебно-счетоводната експертиза: 1.Как са отнесени извършените плащания по Договор за потребителски кредит № *********** от 08.08.2022г. и какво е погасено с извършените плащания, в случай че има такива? Какъв би бил оставащият размер на главницата по договора, ако плащанията бъдат отнесени само към главницата (а не към лихви или неустойки)? 2.Каква би била стойността в проценти ГПР по процесния договор, ако се приеме, че сумата по Договора в размер на 1287,56 лв. представлява скрита възнаградителна лихва, която сума следва да бъде включена в общия разход по кредита?

Препис от отговора на исковата молба, съдържащ в себе си инцидентен установителен иск е изпратен за отговор на ищеца, който в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор.

Сочи се, че Договор за кредит № *********** е сключен на дата 03/08/2022г. Заемната сума в размер на 1 600 лв. е изплатена на длъжника на същата дата в брой, видно от представения по делото договор за заем. Исковата претенция е само за чистата стойност по договор за кредит № ***********, а именно за дължима главница в размер на 1 600 лв.

Определят се като неоснователни твърденията за нищожност на процесния договор.

Сочи с, че договорът е изготвен и сключен при всички изисквания на ЗПК, като в него подробно и по разбираем и достъпен начин са описани параметрите на заема. Поддържа се, че по отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави. Горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а процесната лихва не надвишава посочения размер.

2

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 230, ал.

1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК, а на предявения инцидентен установителен иск чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл.

19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/.

В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, породено от договор за потребителски кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание.В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти. Съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

По силата на Договор за паричен заем № *********** от 03.08.2022г. „СК“ ООД е отпуснало на Е. М. Я. е отпуснат заем в размер на 1600 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 1 месечни погасителни вноски 3 x 46.72 лв. и 8 x 227.16 лв. Крайният срок на договора е 10.07.2023 г. Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 35.04 % и годишен процент на разходите в размер на 41.09 %.

Според чл. 5. Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения, предоставено в 3-дневенс рок от сключването на договора.

1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или

2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно Чл. 11 с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 287.56 лева., заплащана разсрочено - съобразно посочения в Приложение №1 начин.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след запознаване с представените по делото доказателства представените от ответника Справка 3 дневен кредитен план по договор за паричен заем № *********** от 08.08.2022г. Справка за извършените плащания по дати и извършеното погасяване с постъпилите суми, е констатирало, че На 08.08.2022г. между „СК” ООД и Е. М. Я. е сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който Заемодателят предава в собственост на Заемателя сумата от 1600.00 лв. От прегледа на записванията в системата на СК ООД е установено, че сумата от 1600.00 лв. е отразена като предоставена на Кредитополучателя на дата 08.08.2022г. Извършените плащания са общо в размер на 430.00 лв., с които са погасени такси за събиране :267.89 лв. и неустойка :162.11 лв. С постъпили суми не са погасявани главници и лихви. В случай, че извършените плащания бяха отнесени за погасяване на главница по процесния договор за кредит, оставащият размер на главницата би бил 1170.00 лв

Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, вещото лице е изчислило, че действителния размер на ГПР /годишен процент на разходите/ е 364.46 %.

В случая в чл.11 от договора във вр. чл. 5 от същия, само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.