Определение № 3929 от 24.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3929 гр. София, 24.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110133206 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С молба с Вх.№ 8654/10.01.2025 г. се иска да бъде изменено Решение №23026/18.12.2024 г. по гр.д. №33206/2024 г. на СРС в частта за разноските. Иска се да бъде увеличено присъденото в полза на Е. М. Я. възнаграждение, като вместо намаленото такова в следствие възражението за прекомерност в размер на 48- лева да бъде присъдено такова в пълния размер от общо 1490 лв.

С отговор Вх.№ 23237/23.01.2025 г ищецът „СК“ ООД излага доводи за неоснователност на искането.

Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.

Производството е образувано по искова молба от „СК“ ООД, ЕИК ********, със съдебен адрес: *********** срещу Е. М. Я., ЕГН **********, с адрес: ****************** с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1600 лв. - дължима и неплатена главница по договор за паричен заем № ********** / 03.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението/29.08.2023 г./ до окончателното изпълнение на задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №48479/2023 г., по описа на СРС, 46 състав.

Ответникът предявява инцидентен установителен иск, с който се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** от 08.08.2022г., сключен между Е. М. Я. и СК ООД.

С постановеното по делото решение е уважен частично главния иск, както и изцяло инцидентния установителен иск.

В решението са изложени мотиви, че при този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото – 242.75 лева от пълен размер от 332 лева/ 32 лева- държавна такса, 200 лева- депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 1 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -39.94 лева от пълен размер от 69.73 лева.

Ответникът има право на разноски – държавна такса 64 лева за предявения инцидентен установителен иск и 200 лева-депозит за вещо лице. Претендират се три адвокатски хонорара- за установителения иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, за предявения инцидентен установителен иск и за заповедното производство. Съдът намира, че и без да е предявен инцидентен установителен иск съдът щеше да се произнесе в мотивите по нищожността на договора, като съдът третира това принципно разрешено от закона процесуално действие на ответника като такова с цел единствено акумулиране на допълнителни разноски. Съдът по направеното от ищеца възражение за прекомерност определя едно общо адвокатско възнаграждение на ответника в размер на 480 лева, което съдът намира, че съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.

Що се отнася за заповедното производство съдът вече по същото по направеното там искане за изменение на разноските съдът е постанивл Определение: 44387/31.10.2024 по ч.гр.д. №48479/2023 г. Посочено е, че процесуалното действие на адв. Х. се изразява в попълване на утвърден образец от министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да се приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004. Както бе посочено с Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява, че от Наредба № 1/2004 не е обвързваща националния съд. Принципно настоящият съдебен състав намира, че същата следва да бъде ориентир за добри практики и може да намери приложение, но извън т.н. конвейерни дела. В процесния случай при цена на исковете общо 2042.72 лева, присъждане на уговореното възнаграждение в размер на 400 лева или прякото приложение по аналогия на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и присъждане на 200 лева за възражение в заповедното производство би влязло в пряко нарушение с прогласените принципи на разумност, пропорционалност и справедливост. Съдът намира, че за възражение в заповедното производство в процесния случай следва да се присъди сума в размер на 50 лева. Размерът от 50 лева е този, предвиден в старата, редакция на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и с оглед посочената по-горе практика съдът счита, именно до този размер в процесния случай, с оглед ниската цена на исковете следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

Както е посочено по-горе съдът намира, че сумата от 480 лева в процесния случай с оглед характер на спора- потребителски по т.н. бързи кредити напълно отговаря на указаната от процесуалния представител на ответника защита за исковто и заповедното 2 производство съобразно резултата на спора при правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразяването на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС. При определяне на размера съдът следва е съобразил наличните обективни фактори, че делото не се отличава с особени процесуални усложнения, характеризира с обичайната за този вид потребителски спорове сложност, т.е. производството се е развило в нормалните рамки що се касае за типичния предмет на доказване по исковете по чл. 240 ЗЗД.

Присъждане на хонорар в размер на 1490 лв. би довело до резултат в който потребителят – кредитополучател, след като се е ползвал от засилената потребителска защита, при която съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори, би имал вземане за разноски по-голямо от това, което дължи по главницата по спора. Такъв претендиран хонорар категорично не отговаря на принципа на пропорционалност и би създал неоправдано предимство на едната страна в процеса с оглед резултата от спора- уважаване на главния иск при коефициент 117/160. Съдът намира, че дори и не е приложил пропорцията като редуцира общо определеното възнаграждение от 480 лева при коефициент 117/160, което е в полза на молителя и служебно без искане за изменение от насрещната страна не може да влоши положението му.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с Вх.№ 8654/10.01.2025 г. от Е. М. Я. за изменение на Решение №23026/18.12.2024 г. по гр.д. №33206/2024 г. на СРС в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3