Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1044 от 05.12.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3824/2025
Вид
Решение № 1044
Подписан
05.12.2025
В сила
31.12.2025
Състав
Живка Кирилова Желязкова - Спирова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 212 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.117 · Кодекс на труда
  • чл. 155, ал. 3 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. Сливен, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230103824 по описа за 2025 година

Предмет на настоящото производство е осъдителен иск с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за осъждане на ответника за сума в размер на 13868,25 лв., обезщетение за неизползван допълнителен отпуск по 12 дни годишно, полагащ се за положен извънреден труд над

50 часа на тримесечие за периода

25.02.2003г.30.06.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2025 г./датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че до 29.12.2023 г. работила на ответната ГДИН при МП с местоизпълнение на служебните и задължения ЗООТ „Рамануша“ към Затвора гр. Сливен на длъжност „командир на отделение“, след което е напуснала, поради пенсиониране.

Излагат се подробни обстоятелства, свързани с това, че на 25.02.2003 г. влязло в сила въведеното от законодателя право на допълнителен отпуск поради положен извънреден труд над 50-те часа на отчетно тримесечие. Към крайната дата на исковия период - 30.06.2014 г. правото на допълнителния отпуск било правна възможност, изрично предвидена в закона за компенсация на извънредния труд. Ищцата излага, че през исковия период изпълнявала служебното си правоотношение на 8, 12 и 24 часови смени, които се изпълнявали съгласно предварително утвърден от началника на Затвора в гр.

Сливен месечен график, като работното време се изчислявало сумирано за отчетен тримесечен период. Календарната година била разделена на четири 1 такива тримесечия, като за всяко тримесечие се сумирали изработените от ищцата часове и ако надвишавали нормата работно време за съответния отчетен период, часовете над установеното време съставлявали извънреден труд за работника, който съгласно действащия за процесния период ЗМВР следвало да се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетния период и с допълнителен платен отпуск за извънреден труд за часовете над 50 часа за всяко тримесечие.

Изчисляването на отработените часове ставало в края на отчетния период и в началото на следващия и едва тогава можело да се установи дали общият брой изработени от служителя часове е надвишил индивидуалната му нормативно установена норма за периода и в този случай часовете, с които надвишава тази норма представлявали извънреден труд. През процесния период работодателят не изчислявал правилно изработените от ищцата часове и по този начин извънредният й труд не бил отчетен и компенсиран. Поради специфичния характер на извършваната от ищцата дейност, същата давала допълнителни смени месечно или т. н. резерв, не могла да ползва почивка за хранене, защото й трябвало разрешение на прекия ръководител и се хранила на територията на работното си място и била на разположение по това време. Ответната ГДИН не отчитала пълната продължителност на положения от ищцата труд по време на работните й смени, тъй като не включвала към работното й време времето, което ищцата ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не било ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес.

Същото така ГДИН не отчитала времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване, освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали действия при изпълнение на служебните задължения по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР. Ищцата излага още, че съгласно Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организация на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ, времето за хранене се включва в работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/ също представлява работно време ако работникът и служителят присъства физически на място, определено от работодателя. Този извод следвал от тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Ищцата се позовава и на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС относно задълженията й по приемането и предаването на поста, които се осъществявали извън нормативно определената продължителност на работната смяна, но не били отчитани като работно време. Посочва и други относими за процесния период правни норми.

Предвид изложеното моли съда да уважи изцяло иска предявения установителен иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 08.07.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор ответното дружество на исковата молба, с която изразява становище за неоснователност, евентуално и за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска, тъй като ищцата е можела да търси правото си след края на всяко едно отчетно тримесечие през периода, а след 2014 г. правото е престанало да съществува.

Излага, че правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен труд над петдесет часа за тримесечие е срочно и като такова следва да се упражни в рамките на три години, тъй като е обвързано с отчитането и заплащането на извънреден труд до 50 часа, което означава, че същото следва да се упражни в рамките на тригодишния срок. В тази връзка бил предвиден в чл. 12 от Закона за счетоводството и тригодишен период за съхраняване на носителите на счетоводната информация, което имало пряка връзка с изчисляването на извънредния труд и оттам с компенсиращия го допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били държавни служители по чл.

19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждали със ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск било регламентирано в чл. 212, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм./, който предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./, като посочва, че на ищцата е била осигурявана 72-часова почивка след 24 часово дежурство.

Цитира и разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./, приложима през процесния период и твърди, че на ищцата е била осигурявана 45/90 минутна почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка отдих при всяко 24часово дежурство. Съгласно чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм./ удължаването на работното време не се компенсирало с почивка и не се смятало за извънреден труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./ назначените в наряд се явявали най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време в поделението.

Цитира и чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от действащия ППЗИНЗС, съгласно които нарядите и почивките за хранене не се включват в работното време.

Единствено инструктажите били част от работното време. На изложените основания ответната ГДИН моли за отхвърляне на иска изцяло. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично, като се представлява и от пълномощник, които поддържат предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция се представлява от пълномощник, който оспорва иска като неоснователен. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и 3 и неоспореното по делото съдебно-икономическо заключение, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, като от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата била служител на ответната ГД „ИН“ с последно заемана длъжност „надзирател“ за периода от 25.02.2003г. до 30.06.2014г., а от 25.02.20003г. до 30.06.2014 г. е била „Командир на отделение“ в ЗО „Рамануша“ към Затвора Сливен. Служебното правоотношение било прекратено със Заповед № ЧР-Л-5143/08.12.2023г.

През исковия период ищцата е изпълнявала служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

По делото са представени заповеди, последователно издавани от министъра на правосъдието, касателно реда за разпределяне на работното време, определяне на видовете, размерите и реда на ползване на отпуските на държавните служители при в ГД „ИН” и териториалните й звена, от които се установява, че работата през процесния исков период била организирана на смени, вкл. и в почивни и празнични дни по утвърден месечен график.

Работното време за работещите на смени се отчитало сумарно за тримесечен период. Максималната продължителност на работната смяна при сумарно изчисляване на работното време била до 12 часа, като по изключение можело да се установяват и 24 часови работни смени. Работата над редовното работно време за работещите на смени се компенсирала с възнаграждение за на 20.10.2025 г. в 15:51:16 ч. извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни – за отработено време над 50 часа.

В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетел.

Показанията на свидетелката З. Т. М. са идентични и установяват, че за исковия период от време работата в Затвора гр.Сливен при ответната главна дирекция. Сочи, че ищцата е работела от 1997г. като надзирател, като работата е била организирана на 8, 12 и 24 часови смени. И двете с ищцата са давали по този начин смени. Реално обаче едно 8 часово дежурство ставало 9 часа, респ. 12 часовото- 13 часа, а 24 часовите – 25 часа реална продължителност, защото служителят бил длъжен да се яви на работа 15 минути по-рано за да се приведе в работен вид, да му се извърши инструктаж, да приеме поста си, т.е. да се запознае с документацията, да извърши проверка на лишените от свобода, за които отговаря.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице детайлно проверило издадените за исковия период от време заповеди от началника на затвора , регламентиращи продължителността на работното време и периодите на почивка при всеки от режимите на работа. От 4 заключението на вещото лице се установява, че ищцата е работила на смени при 24 часов и 8 часов режим на работа, както и 8 часов режим на работа на едносменен пост, както и единични дежурства от 2 часа, съгласно графици при сумарно отчитане на отработеното време за тримесечен период.

Индивидуалната норма работно време за ищцата през исковия период от време 01.01.2003г. до 30.06.2014г., определена след отчитане и приспадане на ползвани отпуски, както и дни на временна неработоспособност била 18 464 часа. За целия исков период ищцата положила 22 078, 25 часа труд; 3 614, 25 часа извънреден труд, от които 2 054 часа на след приспадане на изплатения извънреден труд, а 123 дни следвало да се компенсират с допълнителен отпуск за отработеното над 50 часа за отчетен период след прилагане на ограничението до 12 дни годишно, а именно 85 дни допълнителен платен годишен отпуск, при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година в исковия период. Дължимото на ищцата обезщетение за неизползвания допълнителен годишен отпуск, поради положен извънреден труд за периода от 01.01.2003г. до 30.06.2014г. е 13 868,25 лева.

На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменени на размера на иска като от 7200 лева е увеличен 13868,25 лева.