Решение № 8791 от 31.07.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28127/2021
- Вид
- Решение № 8791
- Подписан
- 31.07.2022
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 1059 от 21.05.2021
- Разпореждане № 1061 от 21.05.2021
- Разпореждане № 2522 от 09.06.2021
- Разпореждане № 2523 от 09.06.2021
- Разпореждане № 8076 от 23.07.2021 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 8121 от 23.07.2021 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 2823 от 11.01.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 2827 от 11.01.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 8156 от 25.01.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 8157 от 25.01.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Определение № 3096 от 04.02.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Определение № 8481 от 03.04.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Протокол № 8086 от 02.06.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 90561 от 28.09.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
- Разпореждане № 103047 от 27.10.2022 · СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 183, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 8791 гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110128127 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба, предявена от името на М.Б. ООД, чрез юрисконсулт Катя Кръстева срещу Д. К. З., ЕГН **********, с М.Б. ООД, ЕИК ********** е предявило срещу Д. К. З., ЕГН ********** установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода 15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, сключен на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/ сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно 1 прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33 лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, за които суми на 31.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 3079838/01.11.2019 г. М.Б. ООД, ЕИК ********** е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. З., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода 15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, сключен на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/ сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33 лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество. На 31.08.2020 г. е издадена 2 заповед по чл. 410 ГПК в полза на М.Б. ООД, ЕИК **********. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 20080813/29.03.2021 г. на ищцовото дружество са дадени указания, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението, срещу Д. К. З., ЕГН **********, като довнесе дължимата държавна такса. Препис от разпореждане № 20080813/29.03.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е връчено на ищеца на 19.04.2021 г.
Исковата молба е подадена на 19.05.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379. Поддържа, че в изпълнение на поетите по процесния договор за лизинг задължения, ищецът е придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя актив – лек автомобил „Опел Мовано“, рег. № СА4696МХ, идентификационен номер на рама:
VN1F9C2E639869374 и е предоставил ползването му на лизингополучателя, за което обстоятелство между страните по договора за лизинг бил съставен приемо-предавателен протокол от 21.08.2017 г. Посочва, че размерът на финансирането бил 7000 лева. Твърди, че договорът за лизинг бил сключен за срок от 24 месеца, изтичащ на 15.08.2019 г. Поддържа, че между страните по договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 36%, съответно размер на дължимите месечни вноски от 413,33 лева. Посочва, че последното извършено от ответника плащане по процесния договор било извършено на 10.12.2018 г. в размер на 420,00 лева. Поддържа, че поради неизпълнение на поетите по договора задължения, последният бил прекратен на 17.01.2019 г., на която дата и лизинговата вещ била иззета от представители на лизингодателя. Излага съображения, че на основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, ответникът – лизингополучател дължи на ищцовото дружество – лизингодател и сумата от 66,74 лева, представляваща неустойка за забава.
Поддържа, че на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество, ответникът – лизингополучател дължи на ищцовото дружество – 3 лизингодател и сумата от 239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33 лева/. Посочва, че на основание чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, ответникът – лизингополучател дължи на ищцовото дружество – лизингодател и сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Д. К. З., ЕГН ********** дължи в полза на М.Б. ООД, ЕИК ********** суми, както следва: 1/ сумата от 1877,98 лева, представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за периода 15.07.2018 г. – 17.01.2019 г. по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, сключен на 21.08.2017 г. между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2019 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 664,37 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.08.2018 г. – 17.01.2019 г.; 3/ сумата от 66,74 лева, представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество за забава в плащанията на вноски от № 11 до № 17 вкл. от погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379; 4/ сумата от 1239,99 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество и формирана като сбор от три месечни погасителни вноски по погасителния план към Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0000379 /всяка от които в размер на 413,33 лева/; 5/ сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, за които суми на 31.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 4
160 състав.
Претендират се разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 63490/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В срока за отговор на исковата молба, от името на ответника Д. К. З., ЕГН **********, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в производството - адвокат Н.Д. – САК, е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Посочва се, че от изложеното от ищеца в исковата молба не може да се направи извод на което от основанията по чл. 87 ЗЗД се твърди да е развален процесния договор за лизинг. Излагат се съображения, че по делото не се съдържат доказателства за спазване на процедурите по чл. 13.6 вр. чл. 13.5I от Общите условия на ищеца. Оспорва се претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, като в тази връзка се излагат съображения за нищожност на клаузата на чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество, като противоречаща на добрите нрави. Оспорва се и претенцията за сумата от 500,00 лева, представляваща разходи за възстановяване владението върху лизинговия актив, дължимо на основание чл. 14.4 вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия на ищцовото дружество, като в тази връзка се сочи, че ответникът не е бил уведомен от ищеца за развалянето на процесния договор за лизинг и за произтичащото от това задължение за ответника, да върне лизинговата вещ.
Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че между М.Б. ЕООД, в качеството на лизингодател и Д. К. З., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на 5 собствеността върху лизинговия актив № AG0000379, по силата на който, лизингодателят е предоставил на лизингополучателя твърдяната в исковата молба лизингова вещ, размерът на дължимите лизингови вноски, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; наличието на валидна уговорка между страните по лизинговия договор, предвиждаща дължимост на неустойка при забава в изпълнение задълженията на лизингополучателя по договора за заплащане на уговорените лизингови вноски; размерът на дължимата неустойка за забава, претендирана на основание чл. 15.1 от Общите условия на ищцовото дружество; наличието на валидна уговорка между страните по лизинговия договор, предвиждаща дължимост на неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, претендирана на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество; размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, претендирана на основание чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество; че между страните по договора за лизинг са постигнати уговорки за дължимост възстановяване владението върху лизинговия актив; че лизингодателя-ищец е търпял вреди от неизпълнението на задължението на лизингополучателя да предаде обратно владението върху лизинговата вещ на лизингодателя, както и техния размер.
Разпечатката съдържа 24 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aa763d88-99a3-407b-a62e-18786b9a7f87