Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260074 от 29.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 1174/2019
Вид
Решение № 260074
Подписан
29.03.2021
В сила
06.03.2023
Състав
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343г · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№………….………./……….03.2021г. гр.Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав

СЪДИЯ : СВЕТЛАНА ТОДОРОВА

При секретар : Мария Манолова

Като разгледа докладваното от съдията

Търговско дело № 1174 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по т.д.№

1174/2019г. по описа на ВОС е образувано по молба на

Й.С.С. с ЕГН ********** ***,

Г.С.С. с ЕГН ********** *** и

З.М.Й. с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.Й.А. с ЕГН **********,****, подадена чрез пълномощника им адв. С.Ч., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.Черни връх 51Д, с която са предявени частични осъдителни искове за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 26 000 лева, частични искове от искове в пълен размер от по 200 000 лева за всеки един от ищците, вследствие смъртта на техния брат С. С.С., починал при ПТП по пътя I-2 на разклона за гр. Суворово на 28.02.2017 год., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на процесното ПТП.

В исковата молба се сочи, че при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 28.02.2017г., по вина на водача на МПС влекач *** с рег. № **** с прикачено към него ремарке с рег. № ******, Д Н М с ЕГН **********, със застрахована при ответника гражданска отговорност, е причинена смъртта на С. С.С., брат на ищците. С молба вх. № 260320 от 03.07.2020г. се твърди, че извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно установени, съгласно Решение №71/16.06.2020г. по к.н.о.х.д. № 208/2019г. по описа на ВКС, с което е потвърдено решението на в.н.о.х.д. № 234/2019г. по описа на АС Варна, с което е потвърдена Присъда № 37 от 23.05.2019г., постановена по н.о.х.д. № 408/2019г. по описа на ВОС. Сочи се, че произшествието е настъпило по изключителната вина на М., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата, преприемайки маневра завой наляво без да пропусне насрещно движещия се в лек автомобил, в който като пътник се е возил брата на ищците.

Ищците твърдят, че загубата на техния брат им причинила тежки душевни болки и страдания, тъй като между тях съществувала постоянна и дълбока емоционална връзка. Загубата била внезапна и неочаквана, предвид младата възраст и доброто здравословно състояние на пострадалия. Ищците развили остра стресова реакция, душевно разстройство и депресивно състояние.

Сочи се, че за обезщетяване на претърпенините от ищците вреди, предявили при застрахователя извънсъдебна претенция, по която ответното дружество не е определило, съотв. не изплатило обезщетение.

Ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС ***, който управлявал с превишена и несъобразена скорост. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неизползване на инерционен обезопасителен колан. Оспорва се твърдението, че между ищците и пострадалият са съществували отношения общност, близост, привързаност и доверие, съответно настъпилите у ищеца болки и страдания с твърдяната продължителност и интензитет. Предвид изложеното оспорва и размера на претендираното обезщетение. Оспорва основателността на иска за присъждане на лихва за забава в плащането на главницата, доколкото същата се дължи едва след представяне на всички необходими доказателства за приключване на щетата по доброволен ред.

След получаване на препис от отговора, ищците са подали допълнителна искова молба, в която са репликирани възраженията на ответника. Настоява се в случай, че съдът не приеме, че Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 няма задължителна сила за българския съд да отправи преюдициално запитване със същия въпрос. Твърди се, че застрахователят не изпълнил задължението си да приключи щетата, поради което и не може да се освободи от задължението си за заплащане на законна лихва.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на ДИМ, с който изцяло се поддържа оспорването на предявените искове.

В съдебно заседание ищците поддържат исковите претенции и настояват за присъждане на заявените осъдителни претенции.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ (Пряк иск на увреденото лице)-увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

Не е спорно в процеса, а това се установява и от приложените към ИМ писмени доказателства (молба-претенция вх. № 2266/19.02.2019г., молба-претенция вх. № 2981/07.03.2019г., отговор от ЗК Лев Инс АД с изх. № 2453/13.03.2019г. л.170-174), че ищците са спазили процедурата по чл. 380 от КЗ, като получили са отказ на осн.чл. 496 ал. 2 от КЗ, поради което предявените искове са допустими.

По силата на договора за застраховка Гражданска отговорност, застрахователят покри.отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.

Безспорно е установено, че към датата на събитието 28.02.2017г. за МПС влекач *** с рег. № **** с прикачено към него ремарке с рег. № ******, с който е причинено ПТП, е имало валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, за което е издадена застрахователна полица BG/22/116002138742. Това легитимира „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД гр.София като надлежен ответник по предявения срещу него иск.

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.432, ал.1 от КЗ във вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .

В тежест на всеки един от ищците е възложено да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане - виновно противоправно действие, извършено от водача на ППС, настъпили вреди – смъртта на брата на ищеца, съотв.за последния – душевни болки и страдания от загубата, причинно-следствена връзка между деликта и вредите; наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и делинквента; вид и тежест на неимуществените вреди, претендирани от ищеца, техния характер, интензитет и продължителност, родствена връзка с пострадалия, наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия, включително да обоснове размера на претендираното обезщетение. Единствено субективният елемент – вината – се предполага - до доказване на противното.

Ответникът, предвид валидно въведено възражение за съпричиняване на вредите от наследодателя на ищците, носи тежестта да докаже наличието му, както и останалите релевирани възражения.

Не се спори между страните и се установява от влязлата в сила на 16.06.2020г. присъда № 37/23.05.2019г., постановена по н.о.х.д. № 408 по описа за 2019г. на Окръжен съд Варна, че на 28.02.2017г. до гр.Девня, на главен път „I-2“ при управление на МПС влекач *** с рег. № **** с прикачено към него ремарке с рег. № ******, водачът Д Н М с ЕГН **********, в нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП предприел маневра „завой наляво“ за навлизане в път към гр.Суворово без да пропусне насрещно движещия се в посока към гр.Девня л.а. „***“ с рег. № ****, управляван от С.Х.Ю.и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице – С. С.С. и средни телесни повреди на повече от едно лице, а именно – Й.С.С., Й. П.Й.и С. С. Г.. На осн.чл.343, ал.4 във вр. ал.3 б.“а“, пр.2 и б.“б“, пр.1, вр.ал.1 б.“б“, пр.2 и б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 във вр.чл.54 от НК М. е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, изпълнението, на което наказание на осн.чл.66 от НК е отложено като му е определен изпитателен срок от 5 години. На осн.чл.343г от НК е постановено лишаване от право да упражнява определена професия или дейност по чл.37, ал.1, т.7 – лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.

От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ГП-38 от 04.04.2017г., изд. от Кметство с.**, общ.Аврен се установява, че ищецът Й.С.С. е брат на починалия С. С.С., а ищците Г.С.С. и З.М.Й.

– негови сестри.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от ищците свидетели – Р.С.В.и А.А.И., и двамата без родство със страните.

От показанията на свидетелите, които са еднопосочни и взаимнодопълващи се, се установява, че починалият и неговите сестри и брат са били задружно семейство, като преди всеки от тях да създаде свое семейство са живели заедно в дома на родителите си в с.**. Сега там прибивават съпругата и детето на С. С.. Сочи се, че преди ПТП цялата фамилия работила в Гърция при сезонна заетост. Според свидетелите починалият, като най-голям от сестрите и брат си, се грижел за тях като им давал съвети и ги подпомагал финансово. Братята били много близки, работили заедно, а също детето на С. било кръстено на Й.. Загубата на С. донесла много мъка в семейството; всички тъгували. Смъртта му била шок за всички, а впоследствие ходели често на гроба му. Сестра му Г. се променила като станала затворена и не се събирала с външни хора.

Вещото лице по назначената и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза, чието заключение съдът кредитира, докладва, че и по отношение на тримата ищци не са налице симптоми на остра стресова реакция. Пояснява, че острата стресова реакция настъпва при негативно събитие с голям интензитет, настъпващо необичайно внезапно и неочаквано. Острата стресова реакция (F43.0 по МКБ-10) представлява преходно разстройство със значителна тежест, което се разви.без проява на други психични разстройства, в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продължава от няколко часа до дни. Стресорът може да бъде непреодомто травмиращо изживяване, например сериозна заплаха за сигурността и физическото оцеляване на лицето или на любимия човек (хора) (например природно бедствие, нещастен случай, война, насилие, изнасилване); или необичайна внезапна и заплашваща промяна в социалната позиция и/или обкръжение на индивида. Рискът от развитието на това разстройство нараства, ако е налице соматично изтощение или органични фактори (напр.напреднала възраст). Индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне играят роля за появата и тежестта на острата стресова реакция; това се доказва от факта, че не всички лица, изложени на извънреден стрес, развиват това разстройство. Симптомите показват голямо разнообразие, но обикновено включват първоначално състояние на "зашеметеност" с известно стесняване на полето на ясното съзнание, стеснение на вниманието и невъзможност за възприемане на стимули и дезориентация. Това състояние може да бъде последвано от по­нататъшно отдръпване от заобикалящата ситуация (до степен на дисоциативен ступор) или от възбуда и свръхдейност (реакция на бягство или фуга). Често са налице вегетативните признаци на паническа тревожност (тахикардия, изпотяване, изчервяваш). Симптомите обикновено се проявяват в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенния стимул или събитие и изчезват в разстояние на два-три дни (често след няколко часа). Може да се наблюдава частична или пълна амнезия за времето на епизода.

В конкретния случай за смъртта на С. С.С. не може да се каже, че е настъпила внезапно и неочаквано, тъй като е бил кома от деня на ПТП (28.02.2020г.) до смъртта си на 11.03.2020г, като през цялото време се е намирал в критично състояние.

Вещото лице докладва, че нито един от тримата ищци не е посещавал и не се е консултирал с психиатър. Не е налична медицинска документация относно диагностициране или лечение на психично заболяване. При Г.С. и З.Й. няма данни както за актуално психично разстройство, така и за такова в миналото.