Определение № 26618 от 22.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10438/2026
- Вид
- Определение № 26618
- Подписан
- 22.07.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 56652 от 08.05.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Разпореждане № 62364 от 21.05.2026 · БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
- Решение № 19989 от 23.10.2026 · ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26618 гр. София, 22.07.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110110438 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Ищцата Е. Г. М. е предявила срещу „Неткредит“ ООД и „Кредит Гарант БГ“ ООД следните обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
1 / срещу „Неткредит“ ООД са предявени от ищцата в условията на евентуалност: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ........... г. е нищожен поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, с който се иска да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ........... г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед на уговорения чрез нея прекомерен размер от 45,84 %, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, 2 / срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД са предявени от ищцата в условията на евентуалност: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г. е нищожен поради заобикалянето на изискванията в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, с който се иска да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, с който се иска да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща задължението на ищцата да заплати възнаграждение за представяне на гарант на потребителския договор от 22.07.2025 г. е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като чрез нея се постига допълнително увеличаване размера на месечната погасителна вноска.
Ищцата Е. Г. М. твърди, че на 22.07.2025 г. е сключила с първия ответник „НЕТКРЕДИТ“ ООД Договор за потребителски кредит № .............., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 500 лв. със срок за връщане 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 45,84 %, годишен процент на разходите (ГПР) 56,83 % и обща сума за погасяване 729,20 лв. Излага, че на същата дата, с цел обезпечаване на задълженията по кредита, е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г. с втория ответник „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД срещу възнаграждение. Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като е посочен неправилен размер на ГПР, в който не е включено възнаграждението за гаранцията, дължимо по договора за 1 предоставяне на гаранция. Поддържа, че след като предоставянето на гаранцията е пряко свързано с кредита и разходът за нея се понася от потребителя, този разход представлява общ разход по кредита и следва задължително да бъде включен при изчисляването на ГПР.
Твърди, че от съдържанието на договора не става ясно кои разходи са включени в общия размер на ГПР. Според ищеца, ако възнаграждението за гаранцията бъде включено в изчислението, ГПР би надвишил значително максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа още, че в договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика и математически алгоритъм за формиране на ГПР, което лишава потребителя от възможността да разбере как е определена цената на предоставения му финансов ресурс.
Счита, че доколкото договорът за кредит е нищожен, нищожен е и сключеният във връзка с него договор за предоставяне на гаранция, който има акцесорен характер. Твърди, че този договор не цели реално обезпечаване на кредита, а е сключен единствено с цел заобикаляне на ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР. Излага също, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице значителна нееквивалентност на престациите. Изтъква, че в случая потребителят заплаща за услуга, която не го освобождава от дълга му към кредитора по договора за кредит, а единствено добавя нов разход в негова тежест. От друга страна, гарантът получава възнаграждение, без за него да възниква съществено насрещно задължение, съответстващо на размера на уговорената престация. В условията на евентуалност, ако съдът приеме договора за потребителски кредит за действителен, ищецът релевира нищожност на клаузата по чл. 10, ал. 1, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в размер 45,84 %, поради накърняване на добрите нрави. Изтъква, че размерът на договорната лихва по обезпеченото задължение надхвърля трикратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерския съвет. По изложените твърдения и доводи иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ............../22.07.2025 г., сключен с първия ответник, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност — да прогласи нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, поради накърняване на добрите нрави, както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г., сключен с втория ответник, поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.
Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД оспорва исковете като неоснователни, като не оспорва сключването на процесния договор за кредит между страните, както и предоставянето на кредитополучателя на заемната сума в размер на 500 лв. Не оспорва, че разходът за неустойка не е включен в ГПР на процесния договор. Счита, че договорът за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и страните ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква размерът на ГПР да бъде изчислен към момента на сключване на договора за кредит, а към този момент кредиторът не е бил уведомен, че потребителят ще обезпечи договора чрез предоставяне на гаранция. Излага, че като насрещна престация по договора за кредит получава единствено възнаградителна лихва, поради което според него не е налице твърдяната нееквивалентност на престациите.
Иска от съда да отхвърли исковете.
Ответникът „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД също оспорва исковете като неоснователни.
Не оспорва, че между него и ищцата е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между страните, представлява отделно и самостоятелно правоотношение, по отношение на което ЗПК не намира приложение. Поддържа, че евентуални пороци или недействителност на договора за потребителски кредит не рефлектират върху действителността на договора за гаранция.
Твърди още, че кредитополучателят е бил предварително уведомен за задълженията си по договора за гаранция и е взел свободно и информирано решение да го подпише. Моли за отхвърляне на исковете
2
По доказателствената тежест
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването с ответниците на твърдените договори — договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция — с посоченото в исковата молба съдържание, както и обстоятелствата, от които извежда твърдяното противоречие с правни норми, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, включително твърдяното накърняване на добрите нрави от клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща възнаградителна лихва.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да установят действителността на процесните договори, както и че оспорената клауза от договора за потребителски кредит е била индивидуално уговорена.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
С оглед на становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
На 22.07.2025 г. ищецът е сключил с „НЕТКРЕДИТ“ ООД Договор за потребителски кредит № .............. за сумата 500 лв. със срок за връщане 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 45,84%, ГПР 56,83 % и обща сума за погасяване 729,20 лв.
На 22.07.2025 г. ищецът е сключил с „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит.
На 22.07.2025 г. на ищеца е била реално предоставена в заем сумата 500 лв., а сумата дължима като възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция, като при изчисляване на ГПР по кредита в него е била включена единствено възнаградителната лихва.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Следва да бъде уважено искането на ищеца на основание чл. 190 ГПК да бъдат задължени ответниците „НЕТКРЕДИТ“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД да представят съответно Договор за потребителски кредит и Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г., тъй като искането цели да се установят относими по делото обстоятелства, от значение за правилното решаване на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 14.00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на определението да представи препис от Договор за потребителски кредит № ............../22.07.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на определението да представи препис от Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и 3 приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4