Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19989 от 23.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10438/2026
Вид
Решение № 19989
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
ДОРА ЗАПРЯНОВА ИЛИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19989 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Д И при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Д И Гражданско дело № 20261110110438 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета ГПК.

Ищцата Е. Г. М. е предявила срещу „Н.“ ООД и „К.“ ООД следните обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:

1/ срещу „Н.“ ООД са предявени от ищцата в условията на евентуалност: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит № .. от 22.07.2025 г. е нищожен поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, с който се иска да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № .. от 22.07.2025 г. е нищожна поради накърняване на добрите нрави с оглед на уговорения чрез нея прекомерен размер от 45,84 %, надвишаващ трикратния размер на законната лихва,

2/ срещу „К.“ ООД са предявени от ищцата в условията на евентуалност: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между страните Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г. е нищожен поради заобикалянето на изискванията в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, с който се иска да бъде признато за установено, че Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г. е нищожен поради противоречието му с добрите нрави, и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3, с който се иска да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща задължението на ищцата да заплати възнаграждение за представяне на гарант на потребителския договор от 22.07.2025 г. е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като чрез нея се постига допълнително увеличаване размера на месечната погасителна вноска.

1

Ищцата Е. Г. М. твърди, че на 22.07.2025 г. е сключила с първия ответник „Н.“ ООД Договор за потребителски кредит № .., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сума в размер на 500 лв. със срок за връщане 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 45,84 %, годишен процент на разходите (ГПР) 56,83 % и обща сума за погасяване 729,20 лв. Излага, че на същата дата, с цел обезпечаване на задълженията по кредита, е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г. с втория ответник „К.“ ООД срещу възнаграждение.

Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като е посочен неправилен размер на ГПР, в който не е включено възнаграждението за гаранцията, дължимо по договора за предоставяне на гаранция. Поддържа, че след като предоставянето на гаранцията е пряко свързано с кредита и разходът за нея се понася от потребителя, този разход представлява общ разход по кредита и следва задължително да бъде включен при изчисляването на ГПР. Твърди, че от съдържанието на договора не става ясно кои разходи са включени в общия размер на ГПР. Според ищеца, ако възнаграждението за гаранцията бъде включено в изчислението, ГПР би надвишил значително максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа още, че в договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика и математически алгоритъм за формиране на ГПР, което лишава потребителя от възможността да разбере как е определена цената на предоставения му финансов ресурс.

Счита, че доколкото договорът за кредит е нищожен, нищожен е и сключеният във връзка с него договор за предоставяне на гаранция, който има акцесорен характер. Твърди, че този договор не цели реално обезпечаване на кредита, а е сключен единствено с цел заобикаляне на ограниченията по чл.

19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР. Излага също, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и поради противоречие с добрите нрави, тъй като е налице значителна нееквивалентност на престациите.

Изтъква, че в случая потребителят заплаща за услуга, която не го освобождава от дълга му към кредитора по договора за кредит, а единствено добавя нов разход в негова тежест. От друга страна, гарантът получава възнаграждение, без за него да възниква съществено насрещно задължение, съответстващо на размера на уговорената престация.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме договора за потребителски кредит за действителен, ищецът релевира нищожност на клаузата по чл. 10, ал. 1, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в размер 45,84 %, поради накърняване на добрите нрави. Изтъква, че размерът на договорната лихва по обезпеченото задължение надхвърля трикратния размер на законната лихва, определен с акт на Министерския съвет. По изложените твърдения и доводи иска от съда да прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № ../22.07.2025 г., сключен с първия ответник, поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност — да прогласи нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва, поради накърняване на добрите нрави, както и да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на гаранция от 22.07.2025 г., сключен с втория ответник, поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави.

2

Ответникът „Н.“ ООД оспорва исковете като неоснователни, като не оспорва сключването на процесния договор за кредит между страните, както и предоставянето на кредитополучателя на заемната сума в размер на 500 лв.

Не оспорва, че разходът за неустойка не е включен в ГПР на процесния договор. Счита, че договорът за кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че ГПР е изчислен при базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и страните ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква размерът на ГПР да бъде изчислен към момента на сключване на договора за кредит, а към този момент кредиторът не е бил уведомен, че потребителят ще обезпечи договора чрез предоставяне на гаранция. Излага, че като насрещна престация по договора за кредит получава единствено възнаградителна лихва, поради което според него не е налице твърдяната нееквивалентност на престациите. Иска от съда да отхвърли исковете.

Ответникът „К.“ ООД също оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че между него и ищцата е сключен процесният договор за предоставяне на гаранция. Твърди, че договорът за предоставяне на гаранция, сключен между страните, представлява отделно и самостоятелно правоотношение, по отношение на което ЗПК не намира приложение.

Поддържа, че евентуални пороци или недействителност на договора за потребителски кредит не рефлектират върху действителността на договора за гаранция. Твърди още, че кредитополучателят е бил предварително уведомен за задълженията си по договора за гаранция и е взел свободно и информирано решение да го подпише. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:

За безспорни между страните с доклада по делото са обявено следните обстоятелства: сключването на Договор за потребителски кредит № .. от 22.07.2025г. между ищеца и „Н.“ ООД за сумата 500 лв., със срок за връщане 12 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 45,84%, ГПР 56,83 % и обща сума за погасяване 729,20 лв.; сключването на Договор за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията по договора за потребителски кредит от 22.07.2025 г. между ищеца и „К.“ ООД; реално предоставяне на ищеца на сумата от 500 лв., на 22.07.2025г., при изчисляване на ГПР по кредита, е отчетена единствено дължимата възнаградителна лихва, без да е взето предвид възнаграждението на гаранта, дължимо съгласно договора за гаранция,

От представения като доказателство договор за потребителски кредит № .. от 22.07.2025г. се установява, че между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответника „Н.“ ООД, като кредитор, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който дружеството е предоставило на потребителя сумата в размер на 500 лева, в срок за ползване до 1 година от датата на сключване на договора, която ищецът се е задължил да върне заемната сума с изтичане на срока на договора. Съобразно чл. 3, ал. 1 Кредитополучателят е длъжен да заплати дължимата лихва по първия транш в срока на лихвения период – в срок от 5 дни от превеждане на транша по банкова сметка на кредитополучателя, като в случай, че на последния ден на лихвения период (падежа на лихвеното плащане) Кредитополучателят не погаси заедно с дължимото лихвено плащане и усвоения транш (главницата), 3 дължимата лихва за ползване на усвоения транш до окончателното му погасяване се заплаща на всеки 30-ти ден, следващ датата на падежа на предходното лихвено плащане. Според чл. 10 кредитополучателят се задължава да заплаща на Кредитора като възнаграждение за ползване на всеки усвоен транш по кредита фиксиран годишна лихва в размер на 45.84% от главницата по кредита. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 56.83% от сумата на кредита. Общата сума, дължима от Кредитополучателя е в размер на 729.20 лева и се формира при допускания, че при сключване на договора за потребителски кредит „До 500” Кредитополучателят усвоява максималната сума на кредита в размер на 500 лв. и срок на първия транш 30 дни, като погасява главницата по кредита след 1 година.

Според чл. 7 Ако настъпи някой от Случаите на неизпълнение, посочени в чл. 6 от настоящия договор, Кредиторът може да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит, като обяви кредита за предсрочно изискуем. Кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем и когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

Установява се, че на същата дата 22.07.2025г., е сключен между ищеца и „К.“ ООД Договор за за предоставяне на гаранция № .. / 22.07.2025 г., , по силата на който гарантът се съгласява да издаде гаранция в полза на „Н.“ ООД, за сума в размер на 1000 (хиляда) лева, с цел: гарантиране изпълнение на паричните задължения по Договор за потребителски кредит „До 500“ № .. / 22.07.2025 г., срещу възнаграждение за издаване на гаранцията в общ размер на 5.00 лева плюс 0.85% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0.85% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като под първи ден от всеки лихвен период се има предвид първия ден, за който е валидна гаранцията. Възнаграждението се начислява на ден за срока на валидност на гаранцията. Страните уговорили, начисленото възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция да се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното плащане.

Според ал. 5 на чл. 4, с подписване на договора наредителят дава своето предварително съгласие дължимите по договора плащания да бъдат събирани от Б.. „Н.“ ООД за сметка на Гаранта.

Както се посочи, между страните няма спор, че при посочване на ГПР в договора за кредит, първият ответник не е взел предвид и не е включил в тази стойност дължимото в полза на гаранта възнаграждение по договора за гаранция, с който са обезпечени задълженията на потребителя по договора за кредит.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговорите дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.

По предявения иск за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит:

Предвид нормата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да 4 предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.