Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 05.11.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 456/2025
Вид
Решение № 325
Подписан
05.11.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Тоничка Димитрова Кисьова, Ивайло Стефанов Стефанов, Полина Петрова Бешкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, буква "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60,ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.11,ал.1,т.9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1,т.9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1,т.9-11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Смолян, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500456 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 97/23.06.2025г.,постановено по гр.д.№ 111/2025г. по описа на Районен съдМадан е признато за установено, че А. Д. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. Ат. Б., бл. 19, вх.

А, ап. 10 дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.Младост 4, ул. Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България“ АД, въз основа на Договор за цесия от 18.01.2016г.,следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 839/11.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа на PC- Стара Загора, а именно: сумата от 7330,56 лева – главница по договор за потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главница за разликата над 7 330,56 лева до пълния предявен размер от 7 530 лева, иска за сумата от 282,05 лева -договорна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2014 г., и иска за сумата от 261,59 лева -наказателна лихва за периода от 21.08.2013 г. до 24.03.2024г. Осъдена е А. Д. Ф.,с ЕГН **********, с адрес:гр. Р., ул. Ат.

Б. бл. 19, вх. А, ап. 10 да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 сумата от 505,32 лева разноски за настоящото производство и 558,11 лева разноски по ч.гр.д. № 1485/2014 г. по описа на РС-Стара Загора по съразмерност с уважената част от иска.Осъденото е „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 да заплати на адв. М. М. Орм., БУЛСТАТ 179368783, АК Смолян, съдебен адрес: гр. Р., бул. „България“ № 9, сумата от 40 лева адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за настоящото производство и 10 1 лева адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв по ч.гр.д. № 1485/2014 г. по описа на РС- Стара Загора по съразмерност с отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано в срок с вх. №2015/09.07.2025г. от А. Д. Ф., чрез пълномощника й адв. М. Орм., в частта му, с която е признато за установено, че А. Д. Ф., дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България" АД, въз основа на Договор за цесия от 18.01.2016 г., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 839/11.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: сумата от 3866,35 лева - главница по договор за потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, в частта, с която е признато за установено, че А. Д. Ф. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България" АД, въз основа на Договор за цесия от 18.01.2016 г., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 839/11.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1485/2014 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: законната лихва върху сумата от 3464,21 лева, считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането, както и в частта, с която е осъдена ответницата да заплати на ищеца направените по делото разноски, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната част,поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила.Излагат се доводи, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, но при формиране на правните си изводи съдът е допуснал нарушение на материалноправни и процесуални норми, които са довели до неправилност на съдебния акт. Неправилно съдът е приел за неоснователно въведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихви. Съгласно чл. 116, буква "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, б. „ж" ЗЗД давност не тече докато трае съдебния процес относно вземането. Според разпоредба на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Pайонният съд е приел, че в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 10.04.2014 г., към която дата задълженията по договора не са били погасени по давност, доколкото падежът на първата вноска по договора (включваща само възнаградителна лихва) е на 21.02.2013 г., падежът на 10-тата вноска по договора (първата вноска включваща главница след изтичане на гратисния период по договора) е 21.11.2013г., т. е. до датата на депозиране на заявлението 10.04.2014 не са изтекли нито изискуемият 5-годишен срок за главницата, нито 3годишен срок за лихвите за погасяване на вземанията по давност.Счита, че тези съображения на съда могат да бъдат споделени единствено по отношение на вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, тоест само за вноските с падеж до 10.04.2014г. - датата на депозиране на заявлението в съда. Това е така, тъй като към тази дата не е била настъпила предсрочната изискуемост на вземането, която е посочена като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Възражение в тази насока е направено с отговора на исковата молба и то е прието за основателно от PC Мадан, който е приел, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК не е настъпила предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежиралите вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което предполага изявление на кредитора, че ще 2 счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай липсват данни длъжника да е уведомен от кредитора за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради което съдът е приел, че предсрочна изискуемост на вземанията преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК не е настъпила.Правилно съдът е приел, че в случая намира приложение т. 1 от ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.

417 ГПК. Към датата на приключване на съдебното дирене 21.05.2025 г. всички вноски по договора са с настъпил падеж, като падежът на последната вноска е 21.01.2023 г., поради което изначално не е налице процесуална пречка при наличието на останалите материални предпоставки за дължимост на процесните вземания същите да бъдат присъдени в настоящото производство. Съдът не е съобразил, че на същото основание, при уважаване на вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене - 21.05.2025 г., е следвало да провери дали са налице правоизключващи и/или правоунищожаващи факти към тази дата. Такъв именно факт е изтеклата погасителна давност за вноските с настъпил падеж за периода след датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 10.04.2014г. до падежа на последната вноска 21.01.2023г., за която е направено изрично възражение с отговора на исковата молба, че вземането в частта за главница е погасено за вноските с настъпил падеж преди 18.10.2019г., а в частта за възнаградителна лихва е погасено изяло за вноските с настъпил падеж преди 18.10.2021г.Като е преценил основателността на възражението за изтекла погасителна давност единствено към датата на подаване на заявлението по заповедното производство, съдът е формирал неправилен правен извод, тъй като към тази дата не са били налице основания за уважаване на цялото вземане поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането. Те могат да бъдат уважени към датата на приключване на съдебното дирене, но следва да бъде взето предвид и направеното възражение за погасяването на част от тях по давност, което не е направено от съда. По същите съображения неправилно съдът е присъдил законна лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението, тъй като към тази дата не е имало основание за присъждане на целия размер на вземането, поради ненастъпилата предсрочна изискуемост. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него бъде отхвърлен предявения иск да бъде признато за установено, че А. Д. Ф., дължи на „ЕОС

Матрикс“ЕООД в качеството му на частен правоприемник на „Юробанк България" АД, въз основа на Договор за цесия от 18.01.2016 г., следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 839/11.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1485/2014 г. по описа на PC Стара Загора, а именно: сумата от 3866,35 лева - главница по договор за потребителски кредит FL670118 от 21.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2014г. до окончателно изплащане на вземането, както и законната лихва върху сумата от 3464,21 лева, считано от 10.04.2014 г. до окончателно изплащане на вземането.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 2384/08.08.2025 г. от ЕОС Маткрикс“ ЕООД чрез пълномощника му юрисконсулт М. М., в който се 3 оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване на материалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения.Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени доказателства и изложени от страните аргументи. Изцяло неоснователни са доводите в жалбата за погасяване по давност на вноските с настъпил падеж в периода 10.04.2014 г. - 18.10.2019г. Относно това възражение съдът е изложил подробни мотиви съобразно константната съдебна практика за неоснователността на релевираните твърдения за настъпила погасителна давност, заявени с отговора на исковата молба.

Следва да се отбележи, че в исковата молба ищцовото дружество не се позовава на предсрочна изискуемост, а напротив - изрично е посочено, че към датата на депозирането на исковата молба са падежирали всички вноски по договора за кредит. Правилно първоинстанционния съд е приложил даденото разрешение в т. 1 от ТР № 8/02.04.2019г на ОСГТК на ВКС, съгласно което е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В случая към датата на депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК е настъпил падежът на всички вноски по договора за кредит и в този смисъл изследването на въпросът за настъпила предсрочна изискуемост е ирелевантно. Тъй като заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 10.04.2014 г., то на основание чл. 116, б.“б“от ЗЗД от подаването на заявлението погасителната давност относно вземането е прекъсната, а съгласно чл. 115, ал. 1, б.“ж“от ЗЗД е спряла да тече. В този смисъл, неоснователни са твърденията, че е настъпила погасителна давност за падежиралите вноски в периода 10.04.2014 г. - 18.10.2019 г. Следва да се посочи, че в първоинстанционното производство са приложени преписи на изп.дело № 202/2014г. и изп.дело № 335/2018г по описа на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, от които безспорно се установява, че до датата на предявяване на исковата молба на 18.10.2024г. кредиторът не е бездействал, като са искани и извършвани регулярно изпълнителни действия. Предвид посоченото, първоинстанционният съд правилно и съобразно установена съдебна практика е изложил мотиви за неоснователност на релевираните възражения за настъпила погасителна давност, въведени с отговора на исковата молба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно. Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.